Кампания „Диабетът – начин на живот“

Яна Чолакова, на 34 години: „Силата да продължа дойде в момента, в който осъзнах, че диабетът не е болест“

С какво се занимаваш?

Работя като dressmaker (създавам дамски дрехи) и се уча в процеса на работа. Живея в Батак, Пазарджик, Лондон…

Как би се самоопределила като човек? (какъв си за себе си, какъв си за другите?)

В любимата ми книга “Живот в скалите” на Мария Лалева има една мисъл, която следвам “Дръж се с хората така, както искаш те да се държат с теб.”

Кога бе първата ти среща с диабета?

Преди 12 години cлед куп изследвания беше открит моя диабет тип 2 и още няколко болести на ендокринните система. Най-трудно беше, когато чух диагнозата… беше неочаквано, звучеше страшно… имаше много неизвестни.

Усещаш ли ограниченията от диабета? Какви са те за теб?

През годините изпитвах много и различни емоции – страх, отчаяние, самосъжаление, но днес смятам, че единственото, което диабетът ми взе, са някои от любимите ми храни.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Сладките неща

Как те промени диабетът (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи)?

Силата да продължа дойде в момента, в който осъзнах,че това не е болест, а просто начин на живот… определена храна, определен ритъм на всекидневието… просто малка промяна.

Цялото ми семейство беше до мен, а моят партньор в живота, без да се замисли, започна да прави упражнения с мен, разходки и дори обяви за “вкусна” нисковъглехидратната диета… Диабетът, обаче, ме научи да бъда силна, да вярвам, че мога да се справя с всичко.

Какво би посъветвала някой, който върви по твоя път?

За да се справите с диабета не е нужна сила, а приемане на факта, че това не е болест, а е вашият нов начин на живот.

София Павлевчева, на 54 години: „Диабетът е учител“

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

По професия съм медицинска сестра и цял живот съм работила това. Радва ме да помагам на хората. Преди години избягах от София. Живея на село, сред природата, в къща, далеч от шума и стреса. Избягах от големия град, от напрежението. Сега с удоволствие приемам чиста храна, чиста вода, свеж въздух и сленцеее…

Как би се самоопределила като човек? (какъв си за себе си, какъв си за другите?)

Ученик

Кога бе първата ти среща с диабета?

През 1984 година и беше изненадващо.

Усещаш ли ограниченията от диабета? Какви са те за теб?

Ограничения? Не, няма.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Нищо. Нямам ограничени храни. Трябва да намериш баланса.

Как те промени диабетът (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи)?

Промени ме, определено. Даде ми воля и самодисциплина. На много неща ме научи и все още ме учи.

Какво би посъветвала някой, който върви по твоя път?

Диабетът не е присъда. Диабетът е учител. Върви по пътя си и приемай уроците.

Даниел Григоров, на 42 години:„Научих кои битки е необходимо да се водят“

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

Читалищен секретар съм. Правя го, защото ми харесва. Често откривам талантливи хора с интересни хобита, например художници любители и им организирам изложби в града ни – Кюстендил.

Как би се самоопределил? (какъв си за себе си, какъв си за другите)

Странен за другите, труден за обичане, но се стремя да съм истински и коректен. Може би нещо ми пречи при общуването с хората, но се стремя да не предавам никого.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

През 2016. Разбрах, че имам диабет, след като ми правиха изследвания след катастрофа, в която бях блъснат от кола на пешеходна пътека.

Усещаш ли ограниченията от диабета? Какви са те за теб?

Да, усещам ги. Много са. Често имам замайване, болки в краката от невропатията, понякога имам умора, затруднено ходене.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Пържените филийки, може би

Как те промени диабетът? (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи)

Научи ме да се ограничавам и да се вслушвам в сигналите на тялото си. Станах по-чувствителен към околната среда и към другите хора, а също така се научих се кои битки е необходимо да се водят и кои не.

Какво би посъветвал някой, който върви по твоя път?

Още отначало да приеме нещата много сериозно и да търси най-правилната индивидуална терапия. И да свикне много бързо,че светът му се променя завинаги.