43% от българите с диабет не изследват гликирания си хемоглобин достатъчно често


vd 01/12/2022

Над 40% от хората с диабет у нас не правят изследване на гликиран хемоглобин достатъчно често, а поддържането на нормални стойности на този показател е ключово за добрия контрол на диабета.

В момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите със захарен диабет тип 2, но според специалисти е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки. Това коментираха специалисти на пресконференция на тема “Добрият контрол на диабета – инвестиция в бъдещето” по повод на Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.

В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са засегнати, но не знаят и не се лекуват.

Проф. д-р Цветалина Танкова – ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет – София и началник на Клиниката по диабетология в специализираната болница “Акад. Иван Пенчев”, обясни, че добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на оптимално ниво на гликирания хемоглобин (HbA1с).

Това ниво се определя при всеки пациент индивидуално с помощта на лекуващия лекар в зависимост от фактори като: биологична възраст, давност на диабета (новодиагностицирано или дългогодишно нарушение), наличие или липса на напреднали диабетни усложнения или на сърдечносъдови заболявания.

При млади хора, с новодиагностициран диабет, които са без диабетни усложнения или други заболявания се препоръчва ниво на HbA1с<7%.

При пациенти в напреднала възраст, с дългогодишен диабет и увредено здравно състояние (наличие на напреднали усложнения и/или на сърдечносъдови заболявания), прицелното ниво може да е леко по-високо (HbA1с 7-7.9%), с оглед да се избегне драстично понижение на кръвната захар (хипогликемия), до което може да води прекомерно стриктният контрол.

Важно е да се знае, че всяко понижаване на изходните стойности на HbA1с с 1% намалява риска от усложнения: с 12% на риска от инсулт; с 14% – риска от инфаркт на сърцето; 16% – риска от сърдечна недостатъчност и с 43% – риска от ампутации.

Именно затова, според проф. Танкова, обучението, както на хората със захарен диабет, така и на здравните специалисти може да помогне да се избегне нарастващото бреме на захарния диабет.

Проф. Танкова представи и данни от онлайн проучване сред пациенти със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември сред 193 души.

Резултатите показват, че изследването на гликиран хемоглобин се извършва твърде нередовно у нас – 43% го правят веднъж годишно и по-рядко (това изследване отразява средното ниво на кръвната глюкоза през предшестващите три месеца).

Резултатите от онлайн проучването показват още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят при какви стойности и 15% – при много по-високи.

При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% – два пъти годишно. Най-честият източник на информация за заболяването (съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др.) за пациентите са ендокринолозите.

Доц. д-р Любомир Киров – председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) каза, че основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене. Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае. Той допълни, че в момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според него е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), коментира, че добрият контрол на диабета е инвестиция в бъдещето. Той добави, че по-добрият контрол на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – намалени усложнения, повече години живот и в по-добро здраве, понижени разходи за здравната и социалната системи.

Разходите в Европа за лечението на захарния диабет се определят от развитието на усложненията му, тъй като по-добрият контрол на заболяването намалява разходите. Така например, средствата в Европа за лечение на пациент с диабет без усложнения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се усложнения нарастват четирикратно – до 5642 евро годишно.

Освен това болничното лечение на усложненията, предизвикани от диабета, е много по-скъпо и формира 55% от всички разходи. Същата тенденция се наблюдава и в България.

По данни на Международната диабетна асоциация публичните средства за лечение на диабет у нас са около 550 млн. лв., като 20% от тях са инвестиции в извънболнично проследяване – прегледи, изследвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за лекарства, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лечение на усложненията от диабет. Проучвания показват, че иновативните терапии водят до нарастване на броя пациенти с добър контрол и намаляване на усложненията.