Разград: Зрението е всичко! Прегледай се!


vd 01/06/2022

За втора поредна година, потомственият офталмолог от Разград д-р Марти Литев прегледа безплатно зрението на 53 пациенти с диабет в града. Д-р Литев, практикува във варненската очна клиника Света Петка.

Специално оборудваният автобус беше паркиран пред поликлиниката в рамките на кампанията Зрението е всичко! Прегледай се!, организирана от Българска асоциация диабет и Bayer Healthcare, които предоставят медицинската апаратура за прегледите.

В организацията се включи и СНЦ Диабет – Разград. Членовете благодарят на организаторите и на д-р Литев за много полезните консултации.

х х х

По време на тридневния Панаир на киселото мляко и Фестивала на народните традиции и занаяти в Разград в края на юли, местното сдружение Диабет организира безплатно измерване на кръвната захар на всички желаещи.

Според месната народна традиция, една мома е приета за снаха, едва когато покаже, че може да подкваси домашно качествено кисело мляко и замеси баница за новото си семейство. Поради това, в рамките на панаира се провежда конкурс за приготвяне на най-традиционния български хранителен продукт, както и на ястия и десерти от него.

И ние сме дали нещо на света – на вси народи киселото мляко, което е ключът към дълголетието…

Една от теориите за създаването на киселото мляко се свързва с траките. Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и добри пасища. Всичко това допринесло да се развие цветущо овцевъдство. И поради това основното домашно животно на траките била овцата. Траките забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното.

Според друга теория, киселото мляко води началото си от млечнокиселата напитка кумис, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. След като се заселили на Балканския полуостров и възприели отглеждането на овце, започнали да правят кумис и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името катък, като подквасвали прясно овче мляко с размивка от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество.

Уйгурите, живеещи в областта Синджан в Северозападен Китай, наричат киселото мляко кътхък. Те го приготвят както от кобилешко, така и от овче мляко. Този факт, който може лесно да бъде проверен, заедно с теорията за първоначалните местообиталища на прабългарите, навежда към теорията за прабългарския произход на киселото мляко.

В Западна Европа киселото мляко става известно благодарение на френския крал Франсоа I. Кралят страдал от тежка и нелечима диария. Той помолил за помощ своя съюзник османския султан Сюлейман Великолепни. Той му изпраща лекар, който успява да го изцери с диета от кисело мляко. В знак на благодарност френският крал разпространил информацията из Европа за храната, която успяла да го излекува.

В началото на XX век в най-известния за това време институт Пастьор в Париж постъпил на работа руският биолог Иля Мечников (1845 – 1916). Мечников приема, че белтъчните вещества в дебелите черва загниват, при което се получават токсични амини, вредни за човека. Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите на артериалните стени. Мечников смята, че вредното действие на тези вещества би могло да се намали чрез подходящи лактобацили.

Мечников отдава големия брой столетници в България на редовното консумиране на кисело мляко. Така той пръв поставя строга научна основа за хранителните, диетичните и лечебните свойства на киселото мляко.

Пръв проучил микрофлората на кисело мляко Стамен Григоров (1878 – 1945), студент по медицина в Женева. През 1905 г. той я описал като състояща се от една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. През 1907 г. пръчковидната млечнокисела бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus (Българския лактобацил).

През 1911 година Lactobacillus bulgaricus е наречен „Бацилът на дълголетието” (The Bacillus of Long Life) от Loudon Douglas, който издава книга за приготвяне и подквасване на мляко за диетични цели, заедно с историческа справка за използването на ферментирали млека от най-ранни дни до днес и чудния им ефект за удължаване на човешкия живот.

През 1917 г. Orla Jensen доказва, че при производството на кисело мляко, освен Lactobacillus bulgaricus, участват и коки (кълбовидни микроорганизми) наречени Streptococcus thermophilus.

Киселото мляко е с ниско съдържание на наситени мазнини и калории, има много нисък гликемичен индекс (повишава бавно кръвната глюкоза, което е особено благоприятно за всяка диабетна диета) и е добър естествен източник на пробиотици и на калций за костите.

Киселото мляко – под формата таратор, айран, салата Снежанка, добавка към сърмички с лозови листа или поднесено с пресни ягоди или боровинки – е чудесен хранителен избор по време на летните горещини.

Novo Nordisk