Бежанци от Украйна – помощ навреме и от сърце


vd 01/06/2022

На 26 февруари, само два дни след началото на войната в Украйна, разпространихме съобщение, в социалните мрежи чрез фейсбук страницата ни, за помощта, която можем да предоставим на украински бежанци с диабет у нас.

Това беше единственият избор за нас – не сме се колебали и за миг, представяйки си колко трудно е за човек с хронично заболяване, като диабета, да тръгне да се спасява в критична ситуация, взимайки със себе си само най-необходимото.

Искахме да подадем ръка в труден момент и да спестим поне малко от несигурността за тези хора докато организацията за получаване на необходимите медицински грижи и лекарства на държавно ниво заработи.

До момента сме помогнали на 40 души – с информация, с консумативи, с жизненонеобходими инсулини, с насочване за медицински консултация, още около 15 са текущите ни случаи.

Можем ли да ги сметнем дали са много или малко – не мислим за това – всеки един от тях отнема време, разговори, координация. Голяма радост е, когато получим благодарствена снимка като тази, която споделяме с вас. В края на деня, знаем, че дори на един да помогнеш в тежка и жизненоважна ситуация пак си променил света около себе си!

Няма да се залъгваме – не е лесно, успяваме да помогнем с усилията на нашите доброволци, които имат и други занимания и това е допълнителна дейност за тях, използваме средства, които заделихме специално за каузата, но и те не са безкрайни.

Понякога емоциите ни връхлитат и натежават, но в следващия момент сърцата ни се пълнят от благодарностите, които получаваме, както и от даренията, които хора с диабет отделят, за да помогнат със собствените си запаси, защото на първо място сме хора и сме едно голямо диабетно семейство, което си помага независимо кой къде се намира по света.

Разказ на един от доброволците, помагащи на бежанците с диабет от Украйна:

Помощта, която оказваме през тези месеци, е с наши средства, лични парични и материални дарения, както и с дарението от един от дългогодишните ни партньори – фирма РСР.

Благодарим и на лекарите, без които нямаше да се справим – д-р Асьов, проф. Мая Константинова и проф. Цветалина Танкова! Благодарим от сърце на всички хора, дарили от себе си инсулини, средства, време. Бъдете здрави!

Мисля че, всички много ясно си представяхме ужаса от това да си с диабет и да тръгнеш да бягаш от война към неизвестното. Нали ние, хората с диабет, винаги се запасяваме с нещо – лекарства, консумативи, сладки неща, нали винаги се опитваме да предвидим какво ни очаква – колко дълъг ще бъде преходът ни, какво ще ядем, дали ще падне или ще се повиши нивото на кръвната ни глюкоза (захар)…

Какво прави тогава един човек с диабет в такава ситуация? Спомням си преди няколко години, когато отидох да си взема инсулина както всеки месец и в аптеката ми казаха, че го няма – на секундата си представих колко запас имам вкъщи – беше ми останал като за два дни и ме обзе тих ужас какво ще правя. Без инсулин, няма живот – за незапознатите с темата.

За щастие, моята история се разви бързо и с щастлив край. Представете си сега всички тези бягащи хора със запаси, кой колкото е успял да събере, които ни писаха през изминалите месеци с молби за помощ и ужаса в техните очи, спешността на молбите им.

Такива молби не могат да чакат обнародвания, финансирания, дарения. Те имат нужда от решение веднага. И мога с чиста съвест и открито сърце да кажа, че ние реагирахме със собствени сили на момента, ние си знаем какво ни костваше.

Всяка такава молба е свързана с история, която те разтърсва емоционално, с непознат лично за мен език, съответно с време за превод и комуникация, с физически усилия за набавяне на необходимото и не на последно място с финанси. Как решаваш на кого да помогнеш и на кого не – деца, възрастни хора, тип 1, тип 2?

Истината е, че не можеш, помагаш на всички, докато накрая не свършиш всички ресурси. Тогава получаваш снимка с полученото – внезапно човекът, писал във фейсбук, придобива конкретен образ – с безкрайна благодарност в очите и тъга, които те разплакват на момента. И тогава пак някак си намираш сили да продължиш да помагаш.

Срещала съм всякакви коментари от типа – нали системата работи и получават лекарства, ако имат статут, нали имат пари, що не си купуват, нали това, нали онова. Нека си представим нещата на практика за секунда.

Представете си курорт по морето, представете си средностатистическа аптека на морето, представихте ли си вече и личният лекар там, който чака да запише N на брой бежанци в листата си, че после да им даде рецепти, направления? Мисля, че картинката е ясна нататък.

Споделям набързо и няколко от молбите за помощ, които са ми се отпечатали в съзнанието:

– Нямаме повече запаси, когато тръгвахме вече бяха започнали военни действия в района и вече имаше недостиг на лекарства – майка на дете с диабет

– Много ви моля спешно трябва да намеря от тези за детето в аптеките (снимка със спринцовки, които изобщо не се продават у нас и е нужна писалка, която може да се намери при ендокринолог или да се закупи за 160 лв. от аптека) – майка на дете с диабет

– Нямам лекарства, нямам пари, не съм си взимала лекарствата от месец, усещам че положението е много зле вече – жена с диабет тип 2 и майка на дете с друго заболяване

Палитрата от емоции е безкрайна за тези месеци – тъга, разочарование, надежда, смисъл, радост, умора, безизходица, срам, гняв и отново отначало. Въпреки всичките трудности, се радвам, че съм част от това начинание – нищо от това не би се случило без момичетата, заедно с които го случваме всеки ден!

Руми, Теди – страхотни сте, ако не бяхме екипът, който сме, не знам как щяхме да се справим. Сърцето ми се пълни и от всички непознати хора, които откликват и споделят личните си запаси, за да помогнат.

Получихме много молби за помощ – хората нямат инсулин и лекарства, консумативи за измерване на кръвна захар, имат нужда от консултация и други.

Досега сме изпратили материали и консумативи в много населени места, където са настанени бежанците – Варна, Бургас, Балчик, Китен, Поморие, Пловдив, Слънчев бряг, Свети Влас, София, Хасково, Русе,Триград, Равда…

Пожелавам си молбите към нас да затихват, защото системата е проработила, хората си получават лекарствата и нямат нужда от нас, а не след дълго и защото е настъпил мир и са свободни спокойно да се завърнат у дома.

Майя Викторова

Председател на Българска асоциация диабет

Novo Nordisk