Кампания „Диабетът – начин на живот“


vd 01/12/2021

Стоян Гечков: „Водя нормален живот, не се лишавам от нищо, пътувам много и ям всичко“

Стоян е на 23 години

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

Доскоро бях студент в Американския университет в България, където завърших със специалности „Бизнес администрация“ и „Политически науки и международни отношения“.

Извън ученето, се занимавам с младежки дейности – състезания и проекти по програма Еразъм+. Лидер съм на младежкия клуб към Сдружение „Фуутура“. Правя го, защото ми харесва – посещаваш нови места, запознаваш се с нови хора, създаваш контакти и научаваш нови неща по теми, които те вълнуват.

За съжаление, това няма как да ми бъде постоянна работа, затова в момента си търся постоянна професия, свързана с това, което съм учил – маркетинг, продажби, финанси, мениджмънт, политика.

Как би се самоопределил? (какъв си за себе си, какъв си за другите?)

Другите често ме виждат като човек, който постоянно пътува и ходи по Еразъм+ проекти. Това обаче не е съвсем така. Пътуванията и проектите всъщност са една малка част от живота ми. През повечето време аз съм просто обикновен човек, който се занимава с всекидневните си дейности, търси нови възможности и прави планове за бъдещето.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

През февруари 2009 ми беше открит диабет тип 1. Тогава бях дете и не разбирах нищо. Лекарите ми казаха, че от този момент животът ми се променя. Всичко стана неочаквано – никой от близките ми роднини няма такъв диабет, а преди откриването му не съм преживявал някакъв особен стрес. Това са най-честите причини за отключване на диабет, а при мен тях ги нямаше. Бях просто дете като всички останали, играехме футбол и живеех здравословно.

Усещаш ли ограниченията от диабета? Какви са те за теб?

Най-същественото ограничение е, че трябва много често да си меря нивата на кръвната захар/глюкоза и да си инжектирам инсулин. Ако си стоиш вкъщи и правиш едни и същи неща постоянно, това не би трябвало да е проблем.

При мен, обаче, почти всеки ден е различен, особено покрай пътуванията, режимът ми се променя постоянно, а заедно с него и кръвната захар е различна всеки път. За добър контрол трябва често измерване (поне 5-6 пъти на ден), а това не е възможно в някои ситуации.

Ако съм навън, вали и бързам за някъде, технически е невъзможно да си измеря захарта с глюкомера ми, трябва да търся подходящо място и условия. Ако захарта ми е висока, трябва да търся възможност да си инжектирам инсулин. Представете си как става това, когато съм навън през зимата, навлечен с много дрехи.

А когато захарта ми е ниска, трябва веднага да ям нещо сладко, което невинаги имам при мен. Вече съществуват сензори за измерване на кръвната захар – те се закачат подкожно за горната част на ръката ти, свързват се с телефона ти и ти казват през няколко минути колко ти е кръвната захар и даже правят прогноза каква ще бъде тя през следващия половин час или повече.

За хората с такива сензори изброените проблеми не съществуват. В България обаче такива сензори за момента не се произвеждат и от Здравната каса не ги поемат, което ги прави недостъпни за много хора, тъй като цените са около 600 лв. на месец.

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Честно казано, нищо не ми липсва от храните, аз мога да ям всичко. Просто виждам храната, която ще консумирам, изчислявам колко въглехидрати съдържа и според това преценявам колко инсулин да си инжектирам.

Проблем е, обаче, за хората с диабет тип 2, които не са на инсулин и трябва да внимават с храните.

Как те промени диабетът (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи)?

Диабетът ме направи по-сериозен и отговорен човек. В това отношение е малко като казарма – за да си добре, трябва да спазваш строг контрол. Ако кръвната ти захар падне, трябва да ядеш захар веднага, няма значение в какъв момент се случва това. Ако е 3 часа през нощта – ставаш и ядеш. Не може да не го направиш.

Каквото ти каже кръвната захар, трябва да го направиш веднага. Ако не го направиш, влизаш в болницата, а като излезеш вече си друг, но не в добрия смисъл. В този ред на мисли, диабетът в известна степен ми взе свободата да правя каквото искам и когато искам.

Аз и сега го правя често, но трябва непрекъснато да мисля за захарта си, което създава едно допълнително всекидневно задължение и напрежение. Поуката от диабета за мен е, че човек трябва да се наслаждава на живота и да бъде благодарен на това, което има, защото никога не знаеш какъв ще бъде животът ти утре.

Какво би посъветвал някой, който върви по твоя път ?

Моят съвет е: бъдете благодарни за това, което имате, и си контролирайте кръвната захар добре. Ако кръвната ти захар е от 4 до 9 mmol/l, тогава здравето ти в бъдеще ще е все че едно нямаш диабет.

Стремете се към модерни методи на лечение и си искайте това, което ви се полага. Тук пак ще дам примера със сензорите – в много държави те са безплатни за пациентите, а имаш ли сензор, животът ти се улеснява значително, надявам се и в България скоро да стане така.

И не се отчайвайте – аз съм с диабет тип 1 и водя нормален живот, не се лишавам от нищо, пътувам много и ям всичко. Всеки го може, трябва само отговорност и постоянство.

Вяра Врагова: „Диабетът не поставя ограничения. Ограниченията са само в главите ни!“

Вяра е на 49 години

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

Работя в Национална генетична лаборатория, правя скрининг на новородените. Обичам работата си.

Как би се самоопределила (каква си за себе си и за другите)?

Умерен оптимист съм. Обичам предизвикателствата, обичам приятелите си и обожавам да се занимавам с ръчно творчество. За приятелите ми, съм оная, лудата, дето не седи мирно и се бори за общото благо.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

През 2009 година, и ако нямах медицински познания, щеше да мине доста време преди да се усъмня че ми има нещо. Прибирах се от работа гладна като вълк, както се казва, и изпитвах глад за сладки неща. Просто не ми стигаше сладкото. И ми светна лампичката, че явно въглехидратната ми обмяна не е наред.

Усещаш ли ограниченията от диабета?

Не бих казала, че има ограничения. Умереност е необходима във всичко.

Какво най-много ти липсва от неподходящите за диабетиците храни?

Липсват ми сиропираните сладкиши. Обожавам ти.

Как те промени диабетът (какво ти даде, какво ти взе, на какво те научи)?

Научи ме на дисциплина и умереност.

Даниела Христова: Подбирам по-внимателно храните, чета етикетите в магазина

Даниела е на 50 години

С какво се занимаваш и защо правиш точно това?

Занимавам се с много неща, освен ходенето на работа, което е задължително за съвременния човек. Обичам да рисувам, да пиша, да правя картички, красиви свещи, всякакви малки, художествени хенд-мейд неща.

В малкото си свободно време чета и препрочитам книги, в ретроспективния прочит търся нещо ново, нещо съпреживяно, нова гледна точка… През уикендите предпочитам да съм сред природата и да събирам билки или сезонни красоти – шишарки, жълъди, с които да си майсторя малки забавни дрънкулки.

Как би се самоопределила (каква си за себе си, каква си за другите)?

Креативна, търсеща нещо ново и различно. Другите, трябва да ме приемат такава, каквато съм – различна и есплозивна.

Каква и кога беше първата ти среща с диабета?

През 2015 година. Преди това бях с инсулинова резистентност, по-късно при едно рутинно проследяване се установи, че границата вече е прекрачена и съм с диабет.

Усещаш ли ограниченията от диабета?

Моят диабет е под добър контрол и това, поне за момента, не ми създава ограничения във всекидневието. Но се съобразявам с него – подбирам по-внимателно храните, организирам си по-прецизно менюто. Имам навика да чета етикетите в магазина, ако шрифтът е дребен, просто снимам с телефона и след това преглеждам на спокойствие съдържанието.

Ограничението е по-скоро в добрата насока: подбор на храните, търсене на по-„чисти“ и био храни. Спрях да купувам пакетирани брашна, заради подобрителите в тях и преминах на мляно жито, лимец, ръж…

Какво най-много ти липсва от ограничените храни?

Нищо. Но ми липсват домашно произведените зеленчуци, плодовете от дърветата в бабината градина. Истинското месо, отгледано от пасищни животни, яйцата от кокошки, гледани на двора…

Как те промени диабетът?

Научи ме да не се ядосвам, да си планувам деня, да подбирам храните…да спортувам. Може би ми взе енергията, често се чувствам уморена, понякога виждам замъглено, трудно се концентрирам…

Какво би посъветвала някой, който върви по твоя път ?

Да се върне към по-простия начин на живот, живота на село – с много движение, чисти храни, работа без стрес, да се отдаде на хобитата си и на срещи с позитивни приятели.

Novo Nordisk