Инсулинът навърши 100 години!


vd 01/12/2021

През лятото на тази година се навършиха 100 години от откриването на инсулина от канадските изследователи д-р Фредерик Бантинг, хирург, и Чарз Бест, студент по медицина, в Универститета на Торонто.

От август 1921 година диабет тип 1 се превърна от бърза смъртна присъда в хронично заболяване.

Леонард Томпсън е първият човек, лекуван с инсулин. Леанард е бил на 14 години и е тежал 29 килограма преди първата инжекция с животоспасяващия хормон на 23 януари 1922 година.

През 1923 година започва промишленото приозводство на инсулин в Дания и в САЩ.

През 1946 година Ханс Кристиян Хагедор открива NPH инсулина (неутрален протамин Хагедорн) – първият инсулин с удължено действие.

През 70-те години са създадени първите портативни глюкомери и тестът за измерване на гликирания хемоглобин А1с в лаборатория – тези две открития осигуряват първите две възможности за контрол на диабета. Те променят изцяло лицето на диабета, който се превръща в заболяване, което може да бъде контролирано и управлявано.

Първата мини инсулинова помпа се появява през 1983 година, а първите инсулинови писалки – две години по-късно.

През 80-те години са създадени първите човешки инсулини, които са рожба на ДНК технологиите. Тяхната химическа структура е идентична с тази на хормона, който произвежда здравия човешки панкреас.

През 90-те години се появява следващата генерация инсулини – аналозите на инсулина, също рожби на ДНК технологиите. С помощта на малки промени в химическата структура на инсулина, инсулиновите аналози имат по-бързо или по-бавно действие от предишната генерация човешки инсулини. Целта на тези промени е да се постигне по-предвидима абсорбция на инсулина, да се имитира по-точно моделът на инсулиновата секреция от здравия човешкия панкреас по време на хранене и през цялото денонощие. Това позволява да се намали рискът за хипогликемия и да се минимализира увеличаването на телесното тегло.

През 1999 година е налице първото устройство за постоянно мониториране (наблюдение) на глюкозата, което прави възможна комбинацията между система за постоянна доставка на инсулин (инсулинова помпа) и глюкозен сензор за постоянно мониториране на глюкозата.

През 2010 година се появава следващата генерация инсулинови аналози – свърхдългодействащи, които позволяват намаляване на броя на инжекциите и на риска за хипогликемия.

Около 17% от младите хора с диабет и 21% от възрастните хора с диабет не успяват да постигнат прицелните нива хемоглобин А1с (HbA1c), което показва, че заболяването им продължава да бъде извън контрол.

Нивото на НbА1с е показател за средната стойност на кръвната глюкоза, която един човек е имал през изминалите два-три месеца.

Жизненият цикъл на червените кръвни телца (еритроцити), които пренасят хемоглобина е 120 дни, като през този период от време се появяват нови еритроцити, а старите загиват (този кръговрат, като всичко живо в природата, е непрекъснат).

Глюкозата, която постъпва от червата в кръвта, се свързва с хемоглобина на повърхността на еритроцитите, които са налице през този период от време, и образува съединението гликиран хемоглобин. При разграждането им, тези еритроцити освобождават обратно в кръвта товара си от гликиран хемоглобин. Колкото е било по-високо нивото на кръвната глюкоза през изминалите два-три месеца, толкова по-висока ще е пропорцията на НbА1с, която ще бъде измерена при провеждането на контролен тест.

Допълнителна информация:

www.novonordisk.com/about/insulin-100-years.htm