Проф. д-р Михаил Боянов: Коронавирус и диабет. Усложнения на захарната болест


vd 01/12/2020

Началникът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ Александровска, проф. д-р Михаил Боянов говори за диабета и коронавирусната пандемия

Предпазните мерки срещу заразяване с COVID-19 при хората със захарен диабет не се отличават особено от тези за останалото население. Правилното и непрекъснато носене на маски е много важно.

Ако човек се движи на обществени места, където много хора докосват едни и същи повърхности, може би помага и носенето на обикновени медицински ръкавици. Първо, защото те по-лесно се дезинфекцират с обливане с разтвор или гел, и второ – защото по-малко предразполагат към пипане на носа, очите и устата.

Трябва да се избягват, когато е възможно, дейности и престой в затворени помещения с много хора. Тук попада престоят в градския транспорт, различни заведения, магазини…

Може да се твърди, че коронавирусната болест 2019 (COVID-19) не е типичната вирусна инфекция. Водещо при нея не е класическото възпаление (на дихателния епител или алвеолите) с отделяне на секрети и храчки, а възпалението на вътрешната повърхност на малките кръвоносни съдове – на ендотела.

Така например, известните вече засенчвания в белия дроб от типа “матово стъкло” не са в резултат на събиране на гной, а на излив на плазма от запушени малки съдчета в белия дроб.

Някои автори сравняват COVID със съдово възпаление – ендотелиит.

Малките съдове са вече увредени при част от диабетиците – така наречените микросъдови усложнения на диабета.

Затова е особено важно да се потърси рано специализирана помощ – още при появата на повишената температура или необичайна симптоматика (силно главоболие, дразнеща суха кашлица, силна отпадналост или замайване).

Понякога в първите 2-3 дни е налице нещо подобно на хрема или синуит. Прави впечатление почти пълната липса на болки в гърлото. Нестероидните противовъзпалителни средства (от типа на парацетамол) имат много положителен, но кратък ефект върху температурата и симптомите и могат да “подлъжат” пациентите, че “им няма нищо”.

От особено значение са и средствата за контрол на кръвосъсирването – разбира се, след начални лабораторни и евентуално рентгенови изследвания по преценка на лекар. Важно е поддържането на оптимални нива на кръвната глюкоза/захар, защото в хода на инфекцията често се нарушава апетитът (и нараства опасността от хипогликемия – главно при лечение с инсулин или сулфанилурейни препарати), а от друга страна – може да се наложи приложение на глюкокортикоид и да се провокира хипергликемия (високи нива на кръвната захар).

Двете основни причини за нарастване на броя на хората с диабет в България са: по-голямата продължителност на живот и наднорменото тегло – “остаряването и надебеляването”.

Захарният диабет тип 2 е болест на по-възрастния човек (в общия случай след 50-годишна възраст). Масовото наднормено тегло обаче подпомага изявата на болестта в млада възраст, включително и при деца, тоест води до “подмладяване на диабета”.

Третата основна причина е, че грижите за диабетно болните стават все по-добри, медикаментите – все по-ефективни и физиологични. Подобреното лечение подпомага преживяването на болните и, естествено, техният брой нараства.

От хроничните усложнения на диабета най-опасни са сърдечносъдовите и мозъчносъдовите, но не бива да се подценява сериозността на бъбречната увреда (намалено изчистване или “изпускане” на белтък в урината) или опасността за очите или крайниците. От гледна точка на острите усложнения – най-неприятна и потенциално опасна изглежда хипогликемията.

Предпазването от усложненията на диабета почива на “мантрата”: балансирана диета, движение, контрол на нивата на кръвната захар/глюкоза, на артериалното налягане и на липидите (холестерол, триглицериди). Важно и предпазването от тромби със средства за контрол на кръвосъсирването.

Вътрешната медицина е силна, когато болестта е още слаба

Моля, всички да не подценяват граничните нива на кръвната захар на гладно (около 6 mmol/l), за да се постави навреме диагнозата “предиабет” или “диабет”.

Колкото по-рано се намеси медицината, толкова по-успешна ще бъде интервенцията и резултатът ще се задържи за по-дълго време. Вече се знае, че организмът и съдовете (ендотелът) имат “метаболитна памет”. Тоест, ако изпуснем по невнимание или поради нехайство ранните етапи на болестта, ще стане като в приказката “след дъжд качулка”.

Ранна диагноза, навременно и последователно мултифакторно лечение (на високите нива на кръвната глюкоза, артериалното налягане и мазнините) – това е „тайната“ на успеха, на продължителността и качеството на живот на пациентите със захарен диабет.

Важни са и редовните контролни изследвания – не само на кръвната захар, но и на сърцето, очите, бъбреците… Незаменима е помощта на тесните специалисти. Общопрактикуващите лекари не бива да пестят усилия (или талони) в осъществяването на специализираните консултации за диабетиците. Ранната превенция е най-сигурното лечение.

Novo Nordisk