Кампания „Диабетът – начин на живот“


vd 01/12/2020

Представяме ви откровенията на двама млади хора, които живеят с диабета, но не позволяват на болестта да се намесва твърде много в живота им:

Анита Димитрова: Диабетът не ме спира и не ограничава хоризонтите ми

Анита (Ани) e на 20 години и живее в София

Какво учите/работите?

Английска филология. Асистент-преподавател съм в Британски съвет.

Коя е любимата ви книга/песен/мисъл/хоби:

Книга: ще избера „Тайната градина“ от Франсис Бърнет. Песен: любима е Iron Sky (Желязно небе) на Paolo Nutini. Мисъл: How we spend our days is how we spend our lives (Както прекарваме дните си, така прекарваме живота си). Хоби: Български народни танци.

Какво ви определя най-точно като личност?

Скромен лидер, обичащ природата и свободата

В какво вярвате?

Вярвам, че хората правим света такъв, какъвто е, и ако не поемем в друга посока, сами ще го съсипем

За какво мечтаете?

Да виждам щастието навсякъде

Коя граница не бихте пресекли?

Границите в отношенията между хората, които съм си поставила и мисля за правилни

Ограничава ли ви диабетът?

Не бих казала, че ме ограничава. Само трябва да се съобразявам с него понякога.

Какво е диабетът за вас?

Изпитание

Коя съм аз?

Казвам се Ани. Занимавам се с различни неща – работя като асистент-преподавател, доброволец съм във федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“ и в „Диабет и предиабет“.

Отскоро съм и главен координатор на Европейското първенство по шоудаун (спорт за незрящи, който може да се оприличи на тенис на маса, но се играе с по-голяма хилка, а топчето, което също е по-голямо, се търкаля по масата и издава специфичен шум, по който незрящите се ориентират къде се намира то), което трябваше да се проведе през 2020 г. в България. Обичам да танцувам, да се занимавам с градината и да прекарвам време с племенничката си.

Кога и как започна моята история с диабета?

Моята история започна през 2009 година с инфекция в ухото. Мислехме, че проблемът е в ухото, но аз се влошавах. Родителите ми започнаха да обикалят болниците с мен, защото ухото беше възпалено и кървеше. По това време сестра ми вече имаше диабет. Заведоха и мен при ендокринолог…

Кои бяха най-трудните моменти в нея?

Най-труден беше периодът в интензивното, когато се събуждах за няколко минути от комата, а майка ми се опитваше да ме храни с банани (доста дълго време след това не вкусвах банани и солети).

Кои бяха най-вдъхновяващите?

Когато една година по-късно отпуснаха от НЗОК на мен и сестра ми инсулинови помпи

Кой беше до мен в това пътешествие?

Семейството

Как ме промени диабетът?

Физически, психически, диабетът променя всичко, нищо, че не се вижда.

Какво ми взе?

Не ми е взел много. Малко от свободата.

И какво ми даде, на какво ме научи?

Научи ме на контрол, на организираност. Даде ми приятели.

Ограничи ли ме, как?

Не бих казала, че ме е ограничил, просто трябва да се съобразявам с него

Кои хоризонти сега (не) са пред мен?

Диабетът не ме спира и не ограничава хоризонтите ми

Какво искам да кажа на хората с диабет?

Не мислете най-страшното, когато чуете „диабет“, но и не му отпускайте края. С диабет може да се живее много лесно, но ако не се контролира, може да направи много бели в живота ви.

Роберт Караджов: Диабетът за мен е бумащина, 200 грама в раницата и предразсъдъци

Роберт е на 36 години и живее в София

Какво учите/работите?

Уча всичко, което знам, че не знам. Работя всичко, което харесвам и почти не харесвам.

Какво ви определя най-точно като личност?

Значението на думата “опрeделям” все още не е въведено според уикипедия, но все пак съм точно аз

В какво вярвате?

В себе си и в Господ. В любовта.

За какво мечтаете?

За световен мир

Коя граница не бихте прескочили?

Тази, която ще ми докара инжекция против тетанус

Ограничава ли ви диабетът?

Вероятно да

Кой съм аз?

Toзи, дето неприкрито, но и деликатно се боцва сред хора

Кога и как започна моята история с диабета?

Един ден баба, с една съседка, дойдоха да ме приберат насред голямото междучасие в 6-и клас. Няма да забравя състрадателните им физиономии.

Кои бяха най-трудните моменти в нея?

Първата инжекция. Първата хипогликемия. Хоканиците от чистачката в педиатрията. Бях с обувки, с които играех футбол по коридорите, а те оставяха черни гумени следи по балатума.

Кои бяха най-вдъхновяващите?

Отвори ми се свободно време да “работя над себе си”, както е модерно да се казва днес. Карах БМХ (вид колело). Стотиците осъществени радиовръзки (основен стремеж на радиолюбителите), научих се да запоявам, да прекарвам повече време с кучето си.

Кой беше до мен в това пътешествие?

Разбира се, семейстовото ми. Понякога то бе и срещу мен, като 16 мегабитова компютърна игра.

Как ме промени диабетът?

Нямам точна представа. Получих се различен. Това ми пречи и ми помага, и до днес.

Какво ми взе?

Част от увереността. Подводните челни стойки, бънджи скокове и други неща,

И какво ми даде, на какво ме научи?

На внимание към детайлите

Ограничи ли ме, как?

Налага се да си трая за диабета и инвалидноста, когато се налага да свърша някоя работа.

Кои хоризонти сега (не) са пред мен?

Да (не) стана пра-дядо

Какво искам да кажа на хората с диабет?

Да се научат да живеят успешно, щастливо. Тази диагноза е един по-ранен в живота знак, че нещо, някъде се е объркало. Това в действителност е и прекрасно – дава ти преднина да излезеш от матрицата.

Novo Nordisk