Отново за сензорите за измерване на кръвната глюкоза


vd 01/09/2020

Препечатваме със съкращения статията от уебсайта Клуб З (www.clubz.bg). Поради специализираната читателска аудитория на Клуб Д, сме включили допълнителна техническа информация за глюкозните сензори.

“Не съм спала от 28 февруари. Тогава диагностицираха Мартин с диабет,” разказва Илияна, майка на 9-годишното момче от Варна.

По здравна каса ни изписаха глюкомер и 1100 броя тестленти, за да го бода на всеки два часа, за да измерваме нивото на кръвната захар. Записвам си всичко в дневник – какво яде, какво е нивото на захарта, включително и нощем. Той се научи да се боде сам, но нощем трябва да го правя аз – децата може да не се събудят при хипогликeмия и да изпаднат в кома. Това ме ужасява, не спя и съм до него вече няколко месеца”.

Когато приемат Мартин в болница за поставяне на диагнозата, в неговата стая е настанено и 11-годишно момиче с диабет. “Първо плаках за нея, после и за Мартин. На 11 години с диабет от 10 години. Бодеше си пръстите на краката, защото на ръцете вече нямаше останало здраво място. Пръстчетата й бяха целите в корички и я боляха, не може да държи нищо с тях,” припомня си Илияна.

За да се избегне това, а и за по-сигурно и точно измерване на кръвната захар (кръвната глюкоза)*, по света хората със захарен диабет, особено които са на инсулиново лечение, използват различни системи за постоянен мониторинг (постоянно следене, наблюдение)** на нивата на глюкозата, които чрез сензор, поставен подкожно отстрани на ръката (или в областта на корема), подават автоматично сигнал към специален четец или към смартфон на всеки 5 минути денонощно.

Сензорът работи независимо от това дали човек спи, спортува, гледа телевизия… Така се избягва непрекъснатото бодене с игли и страхът, че може да се изпусне опасен момент.

След като се вкара под кожата, е необходимо сензорът да се затопли до телесната температура, което отнема 1-2 часа. През този период на „климатизиране“, устройството не отчита нивата на кръвната глюкоза.

Ако нивото на глюкозата е твърде високо (хипергликемия), веднага се подава сигнал към четеца и диабетикът може да си увеличи дозата на инсулина. Обратно, ако четецът сигнализира, че нивото е ниско (под зададената долна граница), диабетикът може да намали дозата на инсулина или да приеме въглехидрат – една от двете възможности, за да предотврати прекомерно ниските стойности (хипогликемия).

Сензорите обаче не се внасят в България и родителите на деца с диабет тип 1 доскоро пътуваха до Гърция или Хърватия, за да си ги набавят, като ги плащаха от джоба си. Още миналата година здравната каса реагира на проблема и се нагърби със задачата да осигури такива сензори на българския пазар, като дори отдели почти 5 милиона лева за закупуването им за 2020 година.

Парите са налични, но вносът се оказа не толкова лесна задача, тъй като самите производители все още не са проявили интерес към българския пазар. Евентуални разговори с тях се затрудниха и от пандемията от коронавирусната инфекциозна болест COVID-19.

Всички 1400 семейства на деца с диабет тип 1 бяха в трудна ситуация, когато границите бяха затворени и те няма как да си набавят важните за тях глюкозни сензори.

Към това се добави и забраната за износ на чувствителна за сегашната ситуация медицинска техника от САЩ, а най-добрите сензори за диабетици се произвеждат от американски фирми**.

И без тази забрана, те едва смогваха с производството си за по-големи пазари като руския и китайския и по тази причина не проявяваха интерес към малък пазар като българския.

Лекари и пациенти настояват отново и отново за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол, както и за създаване на екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да “управляват” диабета.

Хората с диабет тип 1 имат най-голяма полза от глюкозните сензори. Те са одобрени за употреба от възрастни, подрастващи и деца. Дори малки деца могат да използват някои от моделите.

Най-подходящи кандидати за глюкозен сензор са диабетиците на интензифицирано инсулиново лечение (с многократни инсулинови инжекции или инсулинови помпи), както и случаите, които имат намален усет за улавяне на хипогликемия, или са с много лабилен контрол на кръвната глюкоза.

Тези малки и лесни за подмяна устройства за постоянен мониторинг на глюкозата в течността на подкожието могат да осигуряват информация какво оказва най-силно влияние върху кръвната глюкоза, както и да позволяват да се проследи тенденцията с помощта на графично изображение.

Глюкозният сензор работи като измерва нивата на глюкозата в течността между клетките на подкожната тъкан. Този тънък слой от течност обвива клетките.

Обичайно, глюкозният сензор отчита колебанията в нивата на кръвната глюкоза с около 10-минутно закъснение в сравнение с измерване на стойностите с глюкомер в капка кръв, взета от пръста.

* Правилно е да се използва терминът кръвна глюкоза, а не по-общото кръвна захар. Захари, освен глюкозата, са също така: фруктоза, галактоза, малтоза, лактоза, сукроза и т.н. По същата причина, използваме терминът глюкозен сензор или постоянен глюкозен мониторинг, т.е. измерваме нивото на глюкозата.

** На английски език: CGM – continuous glucose monitor или glucose sensor. За целта, на пазара се предлагат различни устройства, като най-популярни и доста сходни са моделите: Freestyle Libre (производител Abbott), Guardian Sensor 3 (производител Medtronic), G6 (производител Dexcom) и GlucoMen Day (производител Menarini Diagnostics).

Freestyle Libre е най-лесен за използване. Сензорът се поставя подкожно на задната част на ръката. Пациентът може да вижда стойностите чрез читец или смартфон, използвайки Freestyle app (приложение). Не се нуждае от трансмитер.

При другите три модела, съответният сензор се поставя подкожно върху корема или на задната част на ръката. След като сензорът е вече поставен, се закача малък трансмитер, който изпраща по безжичен път чрез bluetooth отчетените от сензора стойности на смарт фон или на друго електронно устройство чрез съответното приложение (app), което е свободно достъпно.

Независимо от модела, сензорът е тънка, гъвкава нишка (филамент), който се вкарва подкожно, като нишката е закачена върху залепващо се върху кожата малко кръгло устройство.

Колко дълго се използва един глюкозен сензор, след колко дни трябва да се подмени?

Freestyle Libre до 14 дни (14-дневен сензор). Тъй като не се нуждае от трасмитер и всеки сензор се използва по-дълго, в сравнение с другите два модела, има най-изгодна цена (средна цена в Европа за един 14-дневен сензор €59.90).

G6 до 10 дни (10-дневен сензор)

Guardian 3 до 7 дни (7-дневен сензор)

GlucoMen Day до 14 дни (14-дневен сензор). Данните за нивото на глюкозата, измерени от сензора, за този период се събират от трансмитер, който ги изпраща директно чрез bluetooth на специализирано приложение (app), което показва нова стойност на глюкозата всяка минута върху екрана на смартфон (https://glucomenday.com)

Novo Nordisk