Кръгла маса „Заедно можем да победим диабета“ в Народното събрание



01/12/2019

Народното събрание беше домакин през ноември на кръгла маса „Заедно можем да победим диабета“. Форумът е под патронажа на Комисията по здравеопазването и по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова изрази надежда, че обединените усилия ще доведат до успех в битката с това социално значимо заболяване. Тя отбеляза, че този форум дава възможност да бъде обменен опит, да бъдат отчетени резултатите и начертани нови пътища за справяне с предизвикателството „диабет“ в интерес на пациентите и на една по-здрава нация.

На форума бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за подобряване на резултатите от контрола и решението на проблема с диабета. Международната диабетна федерация (IDF) и Европейският диабетен форум споделиха своя опит.

Проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ Академик Иван Пенчев, заяви, че в България болните с диабет през тази година са 442 000 души или 8.3% от населението на възраст между 20 и 79 години.

Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени.

Доц. д-р Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ – София обясни, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции.

Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 милиона лева. Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии.

Останалите 60%, основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията – сърдечносъдови, неврологични, бъбречни, хирургични и други…

В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. В България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 милиона лева за периода 2012-2016.

Според проф. д-р Сабина Захариева, главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ Акад. Иван Пенчев, на дневен ред стои въпросът за Национална диабетна програма, която да повиши информираността на населението за рисковите фактори и начините за повлияването им.

Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система.

Създаването на Национална програма ще позволи да се проследява дали всички нуждаещи се пациенти имат безпрепятствен достъп до лечение, как се повлиява заболяването от лечението, какъв е контролът върху него и намаляват ли късните усложнения, подкрепи лекарите-диабетолози Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той подчерта, че най-напред трябва да има добра превенция, за да се постигне добър контрол на диабета.

Втората цел на една национална диабетна програма е да се търсят тези близо 300 000 души, които сега не знаят, че развиват предиабет и диабет, не се лекуват и не го контролират, допълни Денев.

Проф. д-р Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ Александровска, посочи, че диабетът е колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа. Тук има приблизително 7.6 милиона възрастни (20-79 години) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7.3%) и в целия Европейски съюз (6.4%). Международната диабетна асоциация е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона.

Според проф. д-р Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран.

Прогнозите са, че до 2045 година заболеваемостта ще се увеличи с 45% в световен мащаб.

В същото време усложнения като сърдечносъдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат да бъдат избегнати чрез подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.

Проф. д-р Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум, посочи, че е необходимо да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти.

Според него трябва да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения.

„Решението на тези проблеми е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие. Пример за това е създаването в ЕС на Европейския диабетен форум в края на миналата година (www.eudf.org)“, допълни проф. Нолан.

Участниците във форума подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на диабета.

Липсва скринингова програма

Създаването на Национална програма за борба с диабета е спешно необходима на страната ни, заяви проф. д-р Сабина Захариева.

Според нея, Националната диабетна програма трябва да включва обучение на пациентите, скринингова програма и поддържането на реално функциониращ Национален диабетен регистър.

Всички тези инициативи трябва да се реализират с финансовата и административна подкрепа на държавата, защото диабетът е заболяване с огромно социално значение и засяга много хора в работоспособна възраст.

На първо място, чрез програмата, трябва да се подобри първичната и вторичната профилактика.

У нас липсват скринингови процедури, които да обхванат големи групи население. Болниците сега могат да провеждат скрининг с помощта на три финансови направления: държавата, спонсори и фармацевтични фирми. Застрахователите и работодателите също биха могли.

За да бъде открит и овладян диабет тип 2 в ранните стадии, когато кръвната глюкоза започва да се повишава (над нормалните граници, но все още под диабетните стойности – така нареченият преддиабет), е необходимо създаването на национална скринингова процедура.

„Обучението трябва да започне още от първичната профилактика, което включва ранен скрининг за диабет и предиабет. Тук може да се разчита на пълен успех“, е категорична проф. Захариева.

Предиабетът е обратим и, ако това състояние се установи достатъчно рано, то човекът може да не се разболее поне още десетина години.

Хората без диабет надживяват средно със седем-осем години своите връстници, развили диабет тип 2.

Новите терапии и все по-добрият контрол на кръвната глюкоза водят до увеличение на продължителността на живота при хората с диабет с една година. Въпреки това, честотата на на усложненията все още остава висок.

Годишната национална инвестиция в лечението за диабет е 550 млн. лева. Това означава, че на пациент се падат около 1000 лв. за този период, като 60% от въпросните 550 млн. лева се дават за лечение на усложненията. Разбира се, много средства биха могли да се спестят, ако това лечение е било проведено на по-ранен етап. Така и пациентите биха запазили по-добро качество на живот.

Друг сериозен проблем е, че почти две трети от българите (61%) не познават симптомите и особеностите на диабета. Повече от 50 на сто от диагностицираните не са посещавали кардиолог. Една част от пациентите със захарна болест не са регистрирани в НЗОК. Причината е липсата на ефективна реимбурсация на лекарствата, което обезсмисля купуването им с рецептурна книжка. Хората предпочитат да си ги купуват сами, затова и страната ни е на едно от водещите места в Европа по доплащане на лекарства и медицински услуги.

Пациентски организации и сдружения са изпратили благодарствено писмо до председателката на парламентарната Комисия по здравеопазването д-р Даниела Дариткова. В него те благодарят за организираната кръгла маса „Заедно можем да победим диабета“, проведена под патронажа на комисията, както и за личната й подкрепа, разбиране и ангажираност за създаването на Национална диабетна програма.

От организациите приветстват разбирането за необходимостта от Национална диабетна програма, създаването на Работна група към МЗ и включването на нова процедура в НРД за 2019 година, както и намерението за ревизия на изискванията за наблюдение на хората от личен лекар и от специалист.

„Даваме си сметка, че за осъществяването на всички посочени действия е нужна добрата воля на изпълнителната власт в лицето на МЗ и НЗОК, както и на съсловните организации – БЛС, в чиито правомощия се намират тези промени.

Искрено се надяваме, че всички те ще вземат предвид препоръките, които отправиха специалистите по ендокринология, кардиология, офталмология и неврология по време на кръглата маса. Защото изводите от нея са надежда за всички хора, които са засегнати от коварното заболяване и техните семейства“, се каза още в писмото.

Novo Nordisk