Адриан Стоев: 70-80% от разходите за диабет са за лекуване на усложненията


vd 01/12/2019

Всички организации на хората с диабет в България апелираха отново и единно за спешното създаване на Национална програма за борба със захарната болест. Въпросът кога Министерство на здравеопазването (МЗ) ще изготви и приеме такъв документ бе поставен и от страна на депутати. Отговорът на ресорното министерство е, че и без такава програма се полагат достатъчно мерки, насочени към профилактика и лечение на заболяването.

Коментарът по темата (с някои съкращения и допълнителни пояснения), пред clinika.bg е на председателя на Контролния съвет към Българска Асоциация Диабет Адриан Стоев:

Отговорът на МЗ по темата за Национална диабетна програма показва липса на далновидност сред управляващите и дори притеснително късогледство. Ако този стратегически документ не се създаде реално (бел. ред. което означава да се осигури неговото финансиране и да се поставят срокове за изпълнение на съответната стратегия), няма да има ефект и от останалите мерки, които се взимат.

От 90-те години се говори, че в България трябва да има Национална програма за борба със захарния диабет. Още навремето, покойният вече проф. д-р Драгомир Коев беше внесъл такава програма в МЗ… (публикуваме интервюто с проф. Коев през есента на 1998 г., от уважение към неговите дългогодишни усилия да осъществи една обща мечта на диабетната общност – пациенти с диабет и лекари-диабетолози, в България).

От 2006-та година и СЗО, и ООН, и Международната диабетна федерация, и Европейският парламент (ЕП) коментират нуждата от диабетни програми във всяка една страна. През 2016 година има Декларация на ЕП за нуждата от диабетни програми във всяка една страна в ЕС.

В програмата за незаразните болести, която министър Ананиев дава като пример за документ, в който са очертани мерки за диабета, е записано, че до 2020 година, заболеваемостта трябва да се ограничи с поне 10%. Такова нещо изобщо няма, дори има увеличение на заболеваемостта…

Изводът е, че явно такива общи програми, които се пишат, за да се отчете дейност, не вършат работа. Имаме специалисти-ендокринолози, които могат да направят специализирана програма, която да обхване целия спектър – профилактика, обучение и лечение на диабета.

Само 20-30% от парите, които се дават за диабет, са за лечение и самоконтрол на заболяването, а останалите средства се дават за лекуване на уврежданията, в резултат на неговото късно диагностициране и неправилно управление (което обхваща целия спектър от неадекватни преди това дейности – лечение, обучение, самоконтрол…).

За 1500 човека с диабет в България, които са на хемодиализа, се дават над 35 милиона лева годишно. Сметнете колко икономии могат да се направят, ако тези хора изобщо не се разболеят! Или не се инвалидизират, тъй като са рано диагностицирани и имат осигурени от НЗОК реални възможности за самоконтрол, включително достъп до глюкозни сензори за продължителен мониторинг на кръвната глюкоза и условия за ранно откриване на усложненията…

Това e първична, вторична и третична профилактика в действие, а не харчене на пари от здравноосигурителните ни вноски за неефикасни хоспитализации, чиято цел е не да излекуват пациента, а да покрият поредната скъпоструваща клинична пътека.

Въвеждането на диабетни програми в други страни – САЩ, Индия, Финландия – показа, че няколко години след внедряването им заболеваемостта е намаляла с 55-58%.

През 2014 от БАД предложихме на МОН въвеждането на задължителен предмет в училищата „Здравно образование” на децата и подрастващите.

Обучението за здравословно хранене и осигуряването на условия за повече спорт могат да намалят с над 50% заболеваемостта от диабет тип 2. Тези две мерки са от голяма полза и за подобряване и контрола на диабет тип 1 – т.е. те са част от превенцията на усложненията и при диабет тип 1.

Novo Nordisk