Диабетните организации в България – за първи път обединени за Национална програма за заболяването



01/10/2019

България се нуждае спешно от Национална програма за борба със захарния диабет, която да бъде дългосрочна, да обхваща целия спектър на ефективната профилактика, съвременно лечение, според европейските стандарти, обучение, контрол и самоконтрола на заболяването, както и своевременното откриване, проследяване, превенция и лечение на всички усложнения.

За това призовават в отворено писмо до ръководителите на институциите – премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, председателя на здравната комисия в НС д-р Даниела Дариткова, здравния министър Кирил Ананиев, социалния министър Бисер Петков, образователния министър Красимир Вълчев и управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев – Българска асоциация диабет, Националната асоциация на децата и младите хора с диабет, Българската диабетна асоциация, обединение Култура без граници и асоциация Диабет и предиабет.

Нашият/ваш вестник Клуб Д обучава и отразява проблемите на диабетната общност в България от 1991 година. И повече от 28 години промотираме обединяване на усилията на всички пациентски, лекарски и неправителствени организации в тази област.

Ето, че за първи път тези организации излизат с общо обръщение към законодателната и изпълнителната власт. Това е голям успех и малка първа стъпка в борбата за по-добри диабетни грижи! Публикуваме на стр. 2 пълния текст на отвореното писмо с незначителни редакции

Обръщаме се към Вас като председатели на сдружения с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, имащи за основен предмет на дейността си грижата за подобряване на условията за лечение и начин на живот на хората с диабет в България.

Всички организации на хора с диабет в България изразяват тревога по отношение на липсата на комплексни мерки и подход за цялостно и устойчиво обхващане на профилактиката, лечението, контрола на състоянието и превенцията на усложненията на диабета.

Организациите ни са обединени в искането за спешно изработване на Национална програма за борба с диабета, която да се изпълнява от всички български правителства дългосрочно и да обхваща целия спектърна ефективната профилактика, съвременнотолечениепо утвърдени европейски стандарти, обучението, контрола и самоконтрола на заболяването, както и своевременното откриване, проследяване, превенция и лечение на всички усложнения на диабета.

Цифрите за България към момента показват, че 8.4% от населението живеят със захарен диабет. Очакванията са до 2040 година с диабет да бъде всеки десети българин. Захарният диабет е хронично социално значимо заболяване, свързано с развитието на множество прогресиращи усложнения – слепота, хронична бъбречна недостатъчност, водеща до хемодиализа, съдови увреждания – исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчносъдова болест, мозъчен инсулти…

Болните от диабет са застрашени 15 пъти повече от останалите хора от ослепяване и хронична бъбречна недостатъчност, 10 пъти повече – от ампутации на долните крайници, 3 пъти повече – от инфаркт на миокарда и инсулт…

Въпреки тази стряскаща статистика, съществуват данни, че с помощта на достъп до съвременно лечение и контрол, обучение за самоконтрол, промени в начина на живот и ефективно управление на собственото поведение, за много болни от диабет настъпването на диабетните усложнения може да бъде предотвратено или забавено.

През 2016 година Европейският парламент прие Декларация, призоваваща Европейската комисия и Съвета на Европа „…да дадат приоритет на диабета като европейски здравен, социален и икономически проблем от основно значение; да разработят стратегия на ЕС за превенция, диагностика и контрол на диабета; да насърчават държавите членки да изготвят национални програми за диабета; да разработят стратегия за насърчаване на потреблението и производството на здравословни храни и ефективно да координират и изпълняват всички мерки, разработени до момента“.

Ако се върнем по-назад във времето – на Декларацията за захарен диабет, приета от Европейския парламент през януари 2006 и на Резолюцията на ООН от декември 2006, както и на приетата на 14 ноември 2008 от нашето Народно събрание специална декларация, начертаваща основните мерки, които трябва да осъществи България за справяне с диабетната пандемия, става по-ясно, че е крайно време да има Национална програма за борба с диабета в България.

Изработването на Национална програма за борба с диабета в България ще бъде важна стъпка за изпълнение на горните препоръки, като освен ползите за пациентите, ще доведе и до по-ефективно използване на ресурсите, и ще намали чувствително разходите за лечение.

Добри примери за ползите от внедряването на Национални диабетни програми могат да се видят в САЩ, Индия и Финландия, където само за няколко години след внедряването им честотата на диабета е намаляла с 55 до 58%.

В Европа – в рамките на JA CHRODIS* – бе направено „подробно описание на националните планове за борба с диабета в Европа и бе формирана основа за анализ, насочен към установяване на факторите, които могат да улеснят разработването, изпълнението и устойчивостта на националните планове за борба с диабета.

Европейските държави бележат напредък, дори и с различни подходи, в своя систематичен политически отговор на бремето на диабета. Поуките от техния опит могат да подкрепят усилията на страните за изграждане на успешни и широкомащабни стратегии за профилактика на диабета и полагане на грижи за страдащите от тази болест“.

Като представители на хората с диабет, настояваме да създадете – в качеството Ви на представители на изпълнителната и законодателна власт в България – всички необходими условия за осъществяване на тази стратегическа цел:

– Разработване и финансиране на Национална диабетна програма (2020-2030) и Дългосрочна стратегия за превенция, скрининг на рисковите групи, съвременно лечение, обучение, контрол и самоконтрол на захарния диабет и профилактика на усложненията от заболяването като важен елемент от изпълнението на Декларацията на НС от ноември 2008, както и Резолюциите на ООН и Европейския парламент за диабета

– Осигуряване на достъп до всички съвременни методи на лечение, контрол, самоконтрол и профилактика на диабета и свързаните с него усложнения – съвременни медикаменти, достатъчен брой средства за самоконтрол, тест ленти, инсулинови помпи и глюкозни сензори, с цел постигане на оптимален контрол над заболяването и забавяне на диабетните усложнения

– Ангажиране и „овластяване“ на пациентите в лечебния процес – с адекватно обучение, осигуряване на условия за редовен структуриран самоконтрол, задължителен пакет от всички необходими профилактични изследвания, прегледи и ефективно партньорство с наблюдаващия диабетен екип

– Обхващане на всички групи пациенти – деца, подрастващи, възрастни – мъже и жени, както и осигуряване на плавен преход в медицинските грижи и контрола на заболяването на заболелите в детска възраст при преминаване към юношество, младежка възраст и зрялост

– Ефективно използване на данните от Националния диабетен регистър при взимането на всички управленски решения, както и при финансиране на лечението и самоконтрола на диабета и всички негови усложнения.

Не само за хората с диабет в България, а за цялото българско общество е важно държавата да предприеме адекватни мерки за постигане на целите на Дългосрочната програма за борба с диабета, приети от Общото събрание на Международната диабетна федерация (IDF) през 2011 и Декларацията на Европейския парламент от 2016.

Уважаеми дами и господа, очакваме, в едномесечен срок, да получим отговор на поставените проблеми и съответната подкрепа на нашите предложения.

С уважение: Майя Викторова-Ханджийска, Председател на Българска асоциация диабет; Елисавета Котова, Председател на Национална асоциация на децата и младите хора с диабет; Радка Жекова, Председател РНСЦ Диабетни грижи; Росица Пандова, Председател СНЦ Култура без граници; Мариана Александрова, Управител СНЦ Диабет и предиабет и метаболитен синдром

* JA CHRODIS (Joint Action on Chronic Diseases and Promoting Healthy Aging Through the Life Cycle https://eurohealthnet.eu/publication/european-joint-action-chronic-diseases-and-promoting-healthy-ageing-across-life-cycle) е тригодишна инициатива (2017-2020), финансирана от Европейската комисия и участващите организации, която цели увеличаване на информираността на администрациите във всички държави и приемането от тях на конкретни действия за борба с хроничните заболявания.