Пасивните пациенти в България



01/08/2019

Публикуваме със съкращения текстът на Петя Георгиева от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика:

Всеки пациент, който е прекарал известно време в досег с българската държавна здравна система през последните години, неминуемо е забелязал, че обикновено е пасивен наблюдател на случващото се с него.

Получателят на здравна услуга не е достатъчно добре информиран, не взема решения за здравето си и често не знае какъв ще е резултатът от лечението му. Подписът му под “информираното съгласие” по различните клинични пътеки и процедури обикновено е формалност и не е придружен от яснота какво и защо ще бъде извършвано.

Овластяването на пациента включва четири компонента: разбиране от страна на пациента за неговата роля; придобиване на достатъчно знания, които да му дадат възможност да общува с доставчика на здравни услуги; специфични умения от страна на пациента да се грижи за здравето си; наличие на подкрепяща среда.

Съществува редица на брой изследвания относно ползите от включването на пациента в лечебния процес:

– Подобряване на здравните резултати – пациентите са по-склонни да следват препоръките на лекарите по отношение на своето лечение

– Избягване на излишното търсене и предлагане на здравни услуги, което увеличава ефективността и ефикасността на системата

– Подобряване на връзката лекар-пациент, например чрез повишаване на времето, което лекарят отделя на пациента за информиране, изграждане на добра комуникация между двете страни и повишаване на доверието между тях

– Подобряване на контрола върху предоставените услуги в системата

Системи, които са доминирани от държавни структури – както в осигуряването (например България), така и в предоставянето на здравни услуги (например Великобритания) – традиционно не поставят пациента в центъра.

В тях липсва стимул за повишаване на неговото участие, тъй като той е просто потребител, но не и активно вземащ решения.

Изборът (конкуренцията) повишава възможността за овластяване на пациента, като го поставя в ситуация, в която активно да търси информация както за осигурителите/застрахователите и предоставяните от тях услуги, така и за качеството на здравните услуги, които доставчиците предоставят.

Друга важна характеристика на здравен модел, включващ множество конкуриращи се осигурители, е възможността осигурителят да осъществява реален контрол върху количеството и качеството на предоставените на пациента здравни услуги, като по този начин защитава правата и подобрява благосъстоянието му.

Търсенето и получаването на адекватна информация често се оказва проблем в здравеопазването. Този проблем се преодолява с активна комуникация от страна на лекарите: да обясняват на пациентите, на разбираем за тях език, каква медицинска дейност е необходимо да се извърши и защо. Пациентът от своя страна активно търси информация за своето заболяване и вариантите за лечение

Друг проблем, свързан с информацията, обаче е честата липса на адекватна система, която да оцени обективно качеството на услугата, която един доставчик или един осигурител предоставя.

В Холандия например има рейтинг на здравноосигурителните дружества, който да подпомогне избора на пациента къде да се осигурява. Още по-интересно, пак там съществува и рейтинг на лекарите, който да подпомогне избора на пациента къде да се лекува.

Подобни системи, базирани на обективни показатели, са от голяма полза за овластяването на пациентите и биха ограничили търсенето на неформални канали за лечението им.

Доколко новият модел на здравно осигуряване в България ще овласти пациента и ще го постави в центъра на здравната система?

Това би могло се случи, ако се създаде реална конкуренция на осигурителния пазар, обективна оценка на качеството на доставчиците на услуги и среда, подкрепяща пациента в търсенето и получаването на информация и реализация на правата му.