Да си родител на дете с диабет тип 1


vd 01/12/2018

Препечатваме със съкращения много личната публикация от Блога на Светлана (https://rosedesign.bg).

Преди една година и половина откриха дибет тип 1 на малкия ми син, който тогава беше на 14 години. В една неделна вечер, след целодневно повръщане и неуспешни опити да го спрем с всички познати средства, ни приеха в болница Токуда с тежка кетоацидоза.

Благодарение на денонощните усилия и професионализма на прекрасния екип на Детското отделение, синът ми започна лека-полека да се възстановява. Веднага поставиха диагноза – диабет. След допълнителни изследвания се разбра, че става дума за тип 1.

Докато бяхме в болницата ендокринологът д-р Галина Попова – лекарка, невероятно отдадена на професията си и с голямо сърце, ми даде да прочета книгата „Изкуството да управляваш диабета“ от проф. д-р Мария Дамянова и проф. д-р Мая Константинова.

Тази книга се превърна в моя библия. Още там я прочетох три пъти. До този момент не знаех нищо за диабета, за признаците, които показват, че може да имате диабет, за живота с диабет. Както пише в увода на „Изкуството да управляваш диабета“:

„Поставянето на диагнозата диабет ще остави дълбоки следи в паметта ви за цял живот. Вълненията, възникнали от тази новина, разбира се, са много силни, с неприятни преживявания, лоши предчувствия, но те са до голяма степен породени от непознаването на проблема и неизвестността за бъдещето.

На тези страници ще се опитаме да ви успокоим и окуражим с няколко факта, за да преодолеете първоначалното си объркване и неоснователните опасения.

Първият окуражителен факт е, че след поставяне на диагнозата диабет няма опасност за живота на пациента, защото лечението се започва незабавно!

Вторият окуражителен факт е, че всички деца и юноши у нас се лекуват съобразно най-новите изисквания на модерната диабетология в света!

Третият окуражителен факт е, че при правилно лечение децата и юношите с диабет растат и се развиват като своите здрави връстници и имат равни шансове за реализация в живота!

Затова наричаме диабетиците не болни, а условно здрави.

Четвърти факт – при правилно лечение усложненията на диабета могат толкова да се отдалечат, че даже да не се явят“.

Четейки тази, а след това и много други книги, посветени на живота с диабет, осъзнах, че за да бъде нормален животът на моя син, за да отдалеча възможно най-много усложненията, свързани с диабета, аз трябва да науча колкото мога повече за правилното лечение.

Колкото и да е добър вашият ендокринолог, а нашият – д-р Попова – е наистина много добър, той не може да бъде с вас всеки ден, по 24 часа в денонощието. За да успеете да направите добър контрол на диабета, трябва да знаете много.

В този блог (https://rosedesign.bg) ще помествам книги, статии и дискусии, които съм превела от английски и руски език и които много ми помагат. Да се надяваме, че ще помогнат и на вас.

Ако вашето дете започне да слабее, да пие много течности, да се уморява често, ако усетите, че има ацетонов дъх и често уринира – задължително направете изследвания за диабет.

Понякога ти се случват неща, които не си искал да ти се случат. Неприятни работи, гадни. Но много, много по-лошо е, когато се случат не с теб, а с някое от децата ти.

След първоначалния шок идва първата седмица, в която се чувстваш окаменял и онемял. Сякаш са те напъхали в тялото и в живота на някой друг. И ти е трудно да го управляваш това чуждо тяло, и не можеш да го живееш този чужд живот.

После, лека полека, идва осъзнаването и с него огромната вина, която се стоварва върху ти и ти стяга главата, смазва ти сърцето, а не можеш да избягаш – няма къде. Ще си я носиш дълго, може би завинаги.

Плачеш, плачеш… Мислиш, че го правиш, скритом? За да не го притесняваш допълнително?

И един ден чуваш мъдрото си дете да ти казва ядосано: „Стига си ревала! Какво си седнала да се правиш на жертва. Аз съм с диабет, не ти! Да си ме видяла да плача?“ Силен шамар, но много на време и много на място.

Защото диабет тип 1 е състояние, което трябва да се управлява и то добре, ако не искаш да го наричаш болест, ако не искаш да го превърнеш в болест. А ти не искаш. Затова, взимай се в ръце и започвай да четеш.

Диабетът ще е с твоето дете 24 часа на ден, всеки ден. И ако искаш да помогнеш – учи! Трябва да станете по-добри, или поне толкова добри, колкото са ендокринолозите.

Започнах този блог в един друг живот. Днес сърцето ми има нужда и от малко по различни неща. Вече намирам поезия и красота в неща, в които не съм подозирала, че ги има.

И защото знам, че не съм сама и има много хора – моите близки, моите приятели, други родители на деца с диабет, хора с диабет, които също като мен искат да знаят, за да могат да помогнат, започнах да превеждам и ще публикувам тук книги за диабет тип 1, които смятам за много полезни.