Замърсен въздух и диабет



01/06/2018

Замърсяването на въздуха в градовете, предизвиквано най-вече от автомобилите, от отоплението на въглища и от цялата индустрия, е предизвикало нови 3.2 милиона случая на диабет в света през 2016 година, показаха резултатите от проучване, публикувано в най-авторитетното специализирано медицинско списание Lancet.

Главен фактор за това са фините прахови частици, изпускани от дизеловите двигатели и, в по-малка степен, от бензиновите мотори. Отдавна е установена връзка между фините частици и ръста на сърдечносъдовите заболявания и захарен диабет тип 2.

Проучването обхваща 1.7 милиона американски военни ветерани, следени в продължение на 8.5 години (преди това те не са имали диабет). Използвани са също данни на американската Агенция за опазване на околната среда и на NASA.

Замърсяването на въздуха с различни био-акумулиращи се или токсични вещества и газове и на питейната вода и храната с някои химически вещества и съединения (основно пестициди и детергенти) води до намаляване на чувствителността на мастната тъкан, мускулите и черния дроб към действието на инсулина (инсулинова резистентност) и предизвиква хронично възпаление и нискостепенен оксидативен стрес (повишената продукция на свободни кислородни радикали).

Тези нарушения пречат на организма да преобразува глюкозата в кръвта в енергия и водят до увреждане на нормалната функция на съдовия ендотел (вътрешния слой на съдовете, който контактува директно с кръвта) и на дейността на митохондриите (микроскопичните „фабрики“ за преработка на енергията в клетките).

Глобализацията, която позволява свободно движение на храни и услуги, технологичните иновации в селското стопанство и драстичната промяна в традиционните аграрни практики, възможностите за постоянно прехранване поради осигурен достъп до висококалорични, бързи и „джънк“ храни, на фона на минималната физическа активност при отиване на работа и в свободното време, в резултат на урбанизацията и променените трудови процеси и социален живот и, водят до тотален дисбаланс между приеманата с храната енергия и нейното изразходване с физическо движение и спорт.

Резултатът от всичко това е развитието на коремно затлъстяване и инсулинова резистентност – предпоставки за появата на захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) и на кардиометаболитно заболяване (комбинацията между диабет и сърдечносъдово заболяване – коронарна, мозъчносъдова и периферна съдова болест).

Освен генетичната предиспозиция, за развитието на ЗДТ2 участват и фактори на околната среда като нездравословна диета, различни замърсители и токсини (твърди частици и газови конпоненти), стрес (ментален и емоционален) и културни и социално-икономически фактори.

Различни епидемиологични проучвания в Китай и Индия показват голямо увеличаване на честотата на ЗДТ2 (над 90% от всички случаи на диабет) при сравняване на селските и градските региони.

Изследователи от различни държави търсят връзка между различни замърсители на околната среда и функция на хипоталамуса – сложна структура в мозъка, участваща в регулацията на апетита.

Съвременият човек, живеещ в градовете, има неограничен достъп до висококалорични и нездравословни храни, които може да си купи зад ъгъла на блока или возейки се с автомобил до супермаркета, като в същото време диша замърсен въздух, чакайки на десетки сфетофари поради перманентните задръствания. Всичко това предизвиква неблагоприятни промени в обмяната и в стената на съдовете, води до стрес и вероятно изостря апетита и влечението към сладки и мазни храни.

Съвременият човек паркира колата, взима автобуса и асансьора и след няколко вяли крачки е пред хладилника у дома. Сяда на масата, на бюрото и пред телевизора, диша замърсен въздух на улицата, на градския паркинг, през отворения прозорец… Нездравословна среда, която предразполага не само към кардиометаболитно заболяване, но и и към повечето от раковите заболявания.

Алтернативата? Екологично чисти органични храни, биологично замеделие, екологично чисти населени места със зелени площи и велоалеи, енергия от възобновяеми източници, грижа за опазване на околната среда, физическа работа, плуване, каране на колело, разходка в планината, селски туризъм… Звучи като утопия за всеки, които чака на сфетофара в колата или на пешеходната пътека, задушен от газове, зашеметен от градския тътен, ядосан на света и на градската управа, надявайки се на медицински туризъм. Да светне, най-после, зелена светлина.

Лято е – добро начало да излезем на свежо и чисто. Да повървим, докато открием тихо природно кътче. Да подишаме с пълни гърди. Да се насладим на ромона на естествен поток, на волна птича песен, на морски прибой, на зелена трева.

Повече по темата за замърсения въздух в българските градове можете да прочетете на

http://automedia.investor.bg/a/0-nachalo/29884-pet-mita-za-sofiiskiia-smog.

Повече по темата замърсители на околната среда и диабет можете да прочетете на

http://diabetes.diabetesjournals.org/content/61/12/3037

http://diabetes.diabetesjournals.org/content/61/12/3037