Боян Петров покори десети осемхилядник



01/10/2017

В края на септември, най-успешният български алпинист Боян Петров изкачи (от втори опит) десетия си осемхилядник - Даулагири. Той е част от проекта му "Българин на 14 х 8000", с който той иска да се нареди сред двайсетимата в цял свят, успели да изкачат 14-те осемхилядници на планетата без помощта на кислород. Боян е единственият сред тях, обаче, който прави това с диабет тип 1 на гърба си.

"Да отидеш в един сезон и да покориш два осемхилядника ми трябваха точно 100 дни - два по 50. Прибирам се доволен, че съм си свършил работата за този сезон. Сега е време за почивка и други занимания. Ще обърна внимание на музейната си работа и проекти, които съм започнал или които ще започна. Искам да се отърся от този сняг и лед," разказа Боян Петров.

"Покоряването на Даулагири (8167 м) беше малко по-лесно от предишния с цепнатините, с опасностите, с това, че те изяжда отвътре. Този връх беше малко по-лесен, но трябваше много търпение," споделя упоритият и волеви Боян.

В средата на юли отново от втори опит той успя да изкачи връх Гашербрум 2 (8035 м). Още преди това алпинистът каза, че това ще бъде неговият тест дали се е възстановил достатъчно след като бе ударен от кола в Кресненското дефиле, за да може да продължи проекта си. След завръщането му от Непал бе извадена пластината, поставена при счупването на подбедрицата му при катастрофата.

Преди да потегли за Даулагири, той обяви, че тръгва без обратен билет, решен да го изкачи. Първият неуспешен опит за изкачване беше на 15 септември. "Всичките си досегашни осемхилядници съм ги изкачил от втория си опит. Не знам защо си повярвах, че този ще го изкача от раз," написа той. Планът му за траверс към върха обаче пропада и му се налага да се върне от височина 8055 м, на по-малко от 400 м от върха.

"Да покоряваш върхове в слънчево време ти дава обзора, панорамата и виждаш всичко отгоре. Това е моментът, в който всеки един алпинист иска да стигне в края на експедицията буквално да стъпи отгоре и да каже - няма повече нагоре - това е велик момент. Психически вече се отпускаш, че си го направил," допълни Боян.

По думите му е по-честно и по-спортно постижение да изкачиш осемхилядника без кислородна маска. Като задача по математика - все едно да си я решил с калкулатор или без калкулатор.

Сега Боян Петров има да качи само седем килограма за пет месеца, когато започва подготовката му за следващия сезон - дългите паузи те разконцентрират физически и психически. След пет месеца дори се усещам, че съм забравил част от стратегията на оцеляването, споделя той.

През март 2018 година Боян е планирал изкачване на още два върха в Хималаите - Шиша Пангма, а после - Еверест, който "колкото и да не искам да го направя, все пак е върхът на хималайската корона. Не със страх, а с огромно уважение ще подходя към изкачването му, защото все пак на 8800 м не съм бил. Най-високо съм се качвал на 8600 м - К2. Но трябва да го направя".

По думите му върховете му дават определящи моменти в живота. "Аз като се обърна назад, виждам само върхове. Но всеки от тях го свързвам с някаква някаква малка драма, така че животът ми в последните 17 години е изпълнен с моменти. Не искам като се обърна назад, да видя сивотия, която не можеш да определиш: абе, това 2005-а ли беше, или 2011-а? На мен всичките ми дни са пълни с точки, с върхове, със знамена, с радост, с емоция".

Даулагири - отидох, видях, качих и се върнах

След неуспешния опит на 15 септември ми стана ясно какво се иска, за да го изкача и този гигант. Комбинирах се да катеря заедно с италианците Алберто и Давиде и швейцареца Матиас. Те планираха изкачване и спускане от върха със ски, но аз си оставах самостоятелна единица "човек-палатка" и не зависех от никого за нищо.

Прогнозите сочеха постепенно подобряване на времето, но се искаше да чакаме още. Не ни свърташе и на 20 септември направихме ялов опит, стигнахме до Лагер 2, вятърът се усили много, върхът потъна в сняг, подвихме опашки и се прибрахме в базовия лагер.

По време на почивката не правех нищо съществено - четох книги, трупах маса и спах по много. Всеки ден валеше дъжд или сняг и планината побеляваше все повече и повече. В един момент стана ясно, че прозорец от поне 5-6 дни ще започне скоро и на 26 септември тръгнахме нагоре.

Оказа се, че тежък сняг беше напълно затрупал палатките във всички лагери и почти без изключение бяха тежко пострадали - счупени рейки, разкъсвания на плата, проникване на сняг и лед във вътрешността…

Когато не съм по маршрута, моята малка палатка винаги седи скатана някъде по лагерите в хидроторба заедно със спалния чувал, примуса и всички останали дреболии, така че не нося щети колкото и да вали.

Продължихме нагоре и след два дни стигнахме до Лагер 3 (7260 м). С изненада установих, че над 7000 м склоновете бяха издухани и нагоре беше само фирн (твърд стар сняг). Тръгнахме в атака на 29 септември. За първи път тръгвах към връх с пухен панталон. Хареса ми, приятно топло е, особено до изгрева. Още в първия час дръпнах бързо и откъснах всички с над 200 метра.

Остатъци от стари въжета, опънати по маршрута, имаше до около 7500 м. Нагоре вече знаех посоката и в тъмнината започнах да бия пъртина по склона. На всеки 4-5 м затъвах в едни особени снежни образувания с тънка кора и газех до коляно в следващите около десетина метра.

Посрещнах изгрева точно в 6 ч и започнах да се сгрявам. Всичко в околните долини беше потънало в кълбести бели облаци. Над 5000 м всичко си беше ясно и слънчево. Преди кулоара, през който минава обичайния път за изкачване, все повече се убеждавах, че през него не може да се изкача до гребена. Целият беше в огромни козирки, през които не можех да пробия по никакъв начин.

Продължих траверса под върховия гребен, за да погледна как е положението в последния възможен кулоар. Малко след 12 ч бях в основата му и установих, че през него ще мога да изпълзя до гребена. Обърнах се назад и видях, че италианците бяха останали далеч назад и ми стана ясно, че няма как да стигнем заедно до върха.

Последните 150 метра ги изкатерих по твърд фирн и неочаквано бързо излязох на широко върхово било. Духна ме силен южен вятър, видях ясно коя е най-високата точка вляво от мен и поех към нея. Само след десетина минути се оказа, че това наистина е върхът и точно в 13:10 ч вече нямаше нагоре - Даулагири беше в краката ми.

Зарадвах му се само за миг и бързо се организирах да направя снимки, да взема GPS точка и разбира се да забия българското знаме за десети път в 8000-метровата ми кариера. Термометърът показваше минус 11 градуса, но вятърът започна бързо да ме охлажда, само за десетина минути и двете ми камери изключиха една след друга в студа, събрах всичко и поех надолу.

Слизането ми отне около пет часа и колкото повече смъквах, толкова повече отслабвах физически. Малко след шест часа вечерта, на залез се стоварих с котките на краката в палатката и десетина минути лежах без да мърдам. Почнах да топя сняг, за да пийна нещо, но миризмата на разтворим сок и чай предизвика резки стомашни контракции, повърнах някакви сокове, пъхнах се в чувала и заспах дълбоко.

Сутринта положението беше по-добро, така че малко след изгрев слънце закусих и започнах да събирам лагера. Алберто и Давиде изглеждаха доста изтерзани, а швейцарецът се оказа, че си беше слязъл надолу още вчера. Внимателно започнах спускането и крачка по крачка за около шест часа слязох на ледника под върха. Посрещна ме готвачът Нима, даде ми топъл чай и ми взе раницата. Едвам изминах последният половин километър до базовия лагер.

10 х 8000 вече ми звучи като да няма отказване от крайната цел. Още от Катманду започнах да правя планове за следващите върхове. Надявам се да стана един от шепата алпинисти, завършили короната без кислородна маска. Предстои ми битка с първенеца Еверест (8848 м), четвъртия Лхотце (8516 м), тюркоазения Чо Ойю (8201 м) и „джуджето“ Шиша Пангма (8027 м). Чувствам, че в тази борба успяват само търпеливите, които са се научили да се раздават точно в часа на истината.

Боян Петров има две онкологични заболявания (две операции от рак, като след едната минава през тежка химиотерапия) и диабет тип 1 (инжектира си инсулин няколко пъти на ден). Роден е на 7 февруари 1973 г. Зоолог и алпинист. Работи в Националния природонаучен музей в София.

През май 2014, стана първият българин, изкачил третия по височина връх в света Кангчендзьонга (8586 м). Освен това е и първият диабетик, качил се на такава височина без кислород. Боян е и първият българин покорил (септември 2015) хималайския връх Манаслу (8163 м).

През юли 2014 нашият алпинист изкачи Броуд Пик в планината Каракорум (8047 м), а само след осем дни стана първият българин, стъпил на най-опасния връх в света и втори по височина - К2 (8611 м).

Боян е 35-тият човек на планетата, покорил три осемхилядника за по-малко от 100 дни. Освен това постави нов световен скоростен рекорд с двойното си изкачване на Броуд Пик и К2 за осем дни.

Повече за покоряването на върховете от Боян можете да прочетете в книгата му „Първите седем“, която можете да си купите онлайн на www.vakon-bg.com/parvite-sedem. В онлайн архива на нашия/ваш вестник Клуб Д (www.spisaniemd.bg) също има много публикации за него.