Какво тревожи младите хора с диабет тип 1?



01/06/2017

Анкетно проучване на 35 млади хора с диабет тип 1 на възраст 23-30 години (така наречената „втора фаза на младостта“) показва, че наличието на това заболяване води до следните промени на личността: самовглъбеност, затвореност, стеснителност, мнителност по отношение на околните („клеймо“), прекалено внимание върху себе си (егоцентризъм). Характеристиките на участниците са показани в таблицата.

Реалният живот е свързан с всекидневни трудности за контрол на заболяването, ограничени възможности за редовен разговор с лекуващия лекар, необходимост от постоянна и обременяваща борба със здравната система, тревоги и несигурност по отношение на бъдещето (професионално утвърждаване, женитба, бременност и създаване на жизнеспособно и здраво потомство).

Редица фактори могат да намаляват негативното влияние на диабета върху психиката, но най-голяма роля в това отношение има възможността за разговор с лекуващия лекар, за споделяне с други хора с диабет на същата възраст или такива с по-дълъг житейски опит, и най-вече участието в програми за групово обучение и емоционална подкрепа.

Особено положителен ефект имат разговорите с хора, които въпреки наличието на същото заболяване, са успели да се реализират в живота като спортисти, филмови звезди, писатели, музиканти, изследователи...

Освен това, младите хора трябва да бъдат въвлечени в различни позитивни дейности като спорт, творчество, туризъм. В това отношение диабетните организации и особено техните младежки секции могат да игрят основна роля.

Наличието на диабет води до хроничен и увреждащ стрес (дистрес) и депресия, а те от своя страна се отразяват неблагоприятно върху контрола на диабета. Депресивни симптоми се откриват при около около 35% от младите хора с диабет.

Около 60% от младежите искат да обсъждат свързания с диабета дистрес с лекар, който да им даде правилни съвети как да намалят всекидневния товар на заболяването.

Обикновено края на 20-те години е период в живота на всеки човек, в който се започва активна работа, поставя се началото на професионална кариера, променя се местоживеенето, създават се нови контакти - професионални и лични. Това често е периодът, през който повечето от нас стават съпрузи и родители. Наличието на хронично заболяване често се отразява неблагоприятно, като води до физическо и емоционално претоварване.

Младите хора с диабет не са застраховани и срещу проблеми, свързани с несъвършенствата на здравната и обществената система, като ограничен достъп до консултации с ендокринолог или с друг необходим специалист, недостиг на финансови средства за устройства и консумативи за самоконтрол на кръвната глюкоза, нарушена доставка на инсулин и на други медикаменти. Всичко това води до допълнителни тревоги, страх и претоварване.

Тревоги и мечти на младите хора с диабет

Кое е най-трудно за хората, които живеят с диабет? А кое е най-приятно и разтоварващо? Коя е най-голямата им тревога в момента? Какво ги радва и какво ги плаши? Какво искат най-силно и какво мразят най-много? Колко силно е отражението на диабета върху „нормалния“ живот и всекидневния контакт с околните?

Дистрес от битката със здравната система

Половината от интервюираните млади хора с диабет определят битката с бюрократичната здравна система като изнервяща.

Ограниченият достъп до нови технологии за лечение и контрол на диабета поради финансови съображения има силно негативно отражение, особено на фона на разхищаване на средства на здравната система за какви ли не други медицински дейности и най-вече за ненужно болнично лечение поради липсата на контрол.

Младежите с диабет са наясно в повечето случаи колко важен е добрият гликемичен контрол за избягване на усложненията на заболяването. Добре, но как да постигнат и поддържат трайно добри гликемични показатели като нямат постоянен достъп дори до всекидневния си инсулин или при перманентен недостиг на консумативи за редовно измерване на кръвната глюкоза? Особено голям е този проблем за младите жени с диабет, които биха искали да забременеят и да родят здраво дете.

Усилията за подобряване на диабетния контрол са свързани с допълнителен риск за хипогликемии, а този риск води до страх и прекомерна предпазливост. Повечето от младите хора, участвали в проучването, споделят, че за тях е по-страшно и стресиращо да изпаднат в хипогликемия, отколкото да поддържат хипергликемия, независимо, че са наясно с нейните нежелани последици в бъдеще.

Характеристики на участниците в проучването:

Много аспекти на диабетния контрол причиняват дистрес на младите хора с това заболяване. Осигуряване на 2000 безплатни тест-ленти годишно и безплатна консултация с ендокринолог веднъж месечно ще помогне на младите хора с диабет повече отколкото приказките на здравни бюрократи и политици за „борбата с диабета“.