Липсите на инсулин и други лекарства в нашите аптеки ще продължат



01/04/2017

- Проблемът е в износа им за други държави от ЕС, защото цените в България са най-ниските в съюза

- Паралелната търговия е законна

- Съветите към хората с диабет на инсулиново лечение у нас са:

--Информирайте директно фирмите-производителки на инсулин, когато не можете да го намерите

--Можете да заявите медикамента на фармацевта за доставка от някой от съответните дистрибутори, с които работи фирмата-производителка, или да го потърсите в друга аптека

Стотици българи с диабет от цялата страна се сблъскват през последните месеци с проблема с липсата на предписания им от ендокринолог инсулин в аптеката. Същата е съдбата и на страдащи от епилепсия, ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и някои редки заболявания…

Според Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), между 6 и 10% от стойността на фармацевтичния пазар в България е паралелен износ на лекарствени продукти.

„Паралелният износ не се контролира. Това е просто продажба на стока, която е закупена в България от един икономически субект и се продава в друга държава-членка (на ЕС),“ каза той. Интересът към около 100-150 медикамента е най-голям, като освен инсулин, най-често се изнасят биологични средства и нискомолекулни хепарини.

Компаниите-производителки на тези медикаменти внасят в България количества лекарства, които значително надвишават (с до 40%) потребностите на населението, но в Европа действа принципът за свободно движение на стоки и, когато една стока е с ниска цена в България, а с висока цена в други европейски държави, се стига до износ.

„Но когато износът (на тези медикаменти) води до дефицити, които застрашават здравето на населението, договорът за установяване на ЕС дава възможност на държавите да се намесят и да ограничат тази дейност,“ казва Денев.

„Ако този износ е резултат от незаконни практики, държавата може да контролира процеса".

Министерството на здравеопазването (МЗ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), Фармацевтичният съюз и Националният съвет по цените на лекарствата започнаха през февруари акция, която да предотврати дефицитите на скъпоструващи животоподдържащи медикаменти.

Те извършват проверки дали аптеките продават лекарства, които НЗОК покрива, но не на пациенти, а на прекупвачи и нерегистрирани търговци, което е незаконно.

Паралелната търговия се подкрепя от Европейската комисия (ЕК), защото е част от свободното движение на стоки и помага за намаляването на цените на лекарствата в общността. Търговците, които се занимават с нея, се регистрират в лекарствената агенция.

Според Денев, фармацевтични фирми получават съобщения, че в аптеките работят изкупвачи, които пазаруват масово скъпи лекарства, освен това има опити за изкупуване на използвани опаковки и се подменят лекарства в оригинални опаковки, фалшифицират се опаковки и листовки.

"Освен законната търговия, в България се осъществяват организирани действия по незаконна търговия с лекарства, в това число и през нейните граници. Това не само излага на риск живота и здравето на пациентите, но създава и условия за недостиг на лекарства в аптеките," споделя Денев. За ограничаване на този процес, основна роля имат митничарите.

Според д-р Атанас Кундурджиев, служебен зам.-министър на здравеопазването, екипът на министерството ще разпише и законови промени за ограничаване експорта на жизненоважни продукти, които следващият парламент да приеме (служебното правителство няма правомощието да прави законодателни промени).

Адриан Стоев, член на управителния съвет на Българска асоциация „Диабет“, споделя: „Ние нямаме против някой да печели за сметка на по-евтините лекарства в България, но държавата трябва така да си подреди нещата, че да контролира ре-експорта“.

Преди три години беше прието за износа да е необходимо одобрение от Агенцията по лекарствата. Но конституционният съд обяви текста за противоконституционен. И сега режимът е уведомителен.

Здравните институции не се ангажират да отговорят кога проверките и евентуалните мерки ща дадат резултат. Затова нашият практически съвет към хората с диабет е, когато не намерят своя инсулин, да контактуват директно с фирмите, които го произвеждат.

Българска асоциация „Диабет“ (БАД) активно работи за решаването на проблема и също трябва да бъде уведомявана за подобни липси, което ще й помогне. В този брой на нашия/ваш вестник публикуваме позицията на БАД относно проблема.

Според Национално сдружение „Диабет, предиабет и метаболитен синдром“ непрекъснато, вече две години, липсват инсулини в Русе, Дупница, Благоевград, Пирдоп... Само през януари тази година са постъпили над 110 жалби за липси в различни аптеки на страната.

„Само една от фирмите създаде телефон на пациента, където може спешно да се съобщи за липса на медикамент. Другите фирми отказват какъвто и да е контакт с пациентските организации и с пациентите, не отговарят нито на мейли, нито на телефони. Заявките в аптеката не гарантират, че ще има инсулин след ден-два или седмица. В Русе пациентите чакаха един от инсулините със седмици.

Не знаем как и чрез какъв механизъм, но искаме МЗ, НЗОК, ИАЛ и българското правителство да гарантират на пациентите, че животът им няма да зависи от морала на местната аптека или склада за лекарства“...

От сружението създадоха в началото на февруари тази година петиция за временна забрана на реекспорта на жизненоважни медикаменти от България, която е публикувана на уебсайта www.peticiq.com/166693. Документът е адресиран до министъра на здравеопазването, до управителя на НЗОК и до омбудсмана на Република България.

За период от около 30 дни той бе подписан от над 1200 човека.

Потърпевши от паралелната търговия със скъпи медикаменти са най-малко 9000 диабетици на инсулин и вероятно поне още 4500 пациенти с други заболявания, твърдят от сдружението. Това прави огромен кръг от засегнати и постоянно подлагани на стрес хора у нас, които всекидневно се нуждаят от животоподдържащи лекарства.

Телефони и адреси за контакти при липса на инсулин:

Българска асоциация „Диабет“: уебсайт www.badiabet.com, София, ж.к. Банишора, бул. Подп. Калитин, бл. 20, тел. 02/ 931 07 79, имейл badiabet@abv.bg, приемно време от 9:00 до 17:00 часа

Национално сдружение „Диабет, предиабет и метаболитен синдром”

София 1612, ул. "Ами Буе" 72, ет.4, тел. 02/953 05 23, 02/953 07 97, 0896 746 823

имейл: prolidiabet1@abv.bg

За допълнителна информация:

www.credoweb.bg/diabetitsi-iskat-zabrana-na-reeksporta-na-insulini-i-drugi-zhiznenovazhni-medikamenti-ot-balgariya-content-97439.html

http://news.bnt.bg/bg/a/mitnichari-i-danchni-v-borbata-sreshchu-paralelniya-iznos-na-lekarstva

http://news.bnt.bg/bg/a/mitnichari-i-danchni-v-borbata-sreshchu-paralelniya-iznos-na-lekarstva

https://nova.bg/news/view/2017/02/15/173982/в-аптеката-защо-липсват-лекарства-за-диабет-и-епилепсия