Писмо до държавните институции за различен подход към диабет тип 1 и тип 2



01/09/2016

Националната асоциация на децата с диабет изпрати през август писмо да всички държавни институции, апелиращо за внимание към проблемите на младите хора с диабет тип 1 в страната ни и за диференцирано отношение към нуждите им в сравнение с тези на хората с диабет тип 2. Предлагаме ви писмото със съкращения:

„Призоваваме за спешно преразглеждане на критериите за пациентите, навършили 18 години: Недопустимо е заболяване като диабет тип1, стартирало в ранна детска възраст, автоматично да попада под други критерии, след навършване на 18 години (критерии, не според вида и характера на заболяването, а по възраст - до и над 18 години).

Нeдопустимо е контролът, който се е създал от старта на заболяването, резултат на изградена дисциплина и отговорност у децата, обучения и други, да бъде променян след навършване на пълнолетие, поради „промяна на правилата“.

Недопустимо е след навършване на 18 години, диабет тип 1 да бъде в обща група с всички видове диабет (тип 2, затлъстяване, гестационен диабет). Недопустимо е след навършване на 18 години, консумативът тест ленти за измерване на кръвна глюкоза да спада драстично от 1100 броя годишно до 300 броя годишно, при положение, че нищо не е променено в начина на лечение и на броя инжекции инсулин дневно.

Настояваме за спешно преразглаждане на възможноста детският ендокринолог, който е наблюдавал детето от старта на заболяването до навършване на 18 години, да има право да продължи наблюдението и след навършване на тази възраст при желание от страна на пациента.

Настояваме диабет тип 1 да бъде отделен от общата група диабет, за да е ясно на всички кой тип диабет харчи парите на НЗОК и защо се харчат толкова много пари. На всички ни е ясно, че не тип 1 е харчещият средства за лечение, а закъснялото откриване на диабет тип 2! Усложненията при диабет тип 2 са основно харчещият средства вид диабет, като усложненията при тип 1 са в пъти по-малко.

Съществуващите критерии и лимит на тест ленти поставя пациентите с диабет в неравностойно положение и в риск от занижаване на самоконтрола - жизнено важен елемент от тяхното лечение“.