Екатерина: „Трябва да повярваме в себе си!“



01/04/2016

Българска асоциация диабет (БАД) продължава да гради мост между поколението, което я създаде преди 25 години, и младежите с диабет, които вярват, че могат да сбъднат мечтите си.

И тази година БАД, като пълноправен член на Международната диабетна федерация (IDF), ще изпрати за трети път свои млади представители на обучителен лагер на IDF Europe. За повече подробности за условията за кандидатстване, следете страницата на асоциацията във фейсбук (www.facebook.com/badiabet).

За преживяното и наученото през лятото на миналата година, разказва нашето момиче - Кити.

Името ми е Екатерина, но приятелите ми викат Кити. През миналата година имах честта да участвам в Европейския лагер за лидери на Международната диабетна федерация (IDF Europe Leadership Camp) - на снимката.

Преди да замина за Холандия, където се запознах с едни от най-чудесните хора в живота ми, които ме вдъхновиха и ме накараха да повярвам отново в себе, бях момиче, имащо диабет, и не обръщах толкова голямо внимание на заболяването си. Преди това събитие, аз бях просто една като всички останали хора с диабет тип 1.

Ще ви разкажа каква бях преди този невероятен лагер. Преди него бях се занимавала с две основни неща, които мога да нарека моя страст - танците и социалните дейности (доброволчеството).

Започнах да танцувам, когато бях на осем години. Танците ме научиха, че здравото тяло винаги носи в себе си и здравия дух. Този здрав дух с годините ме научи как да помагам на хората и никога да не губя надежда.

Точно това ме накара да се занимавам с втората си страст, а именно социалните дейности. Аз се занимавам с доброволчество от пет години и винаги съм се вдъхновявала от младите и креативни хора, както и от хората с опит, които ме научиха, че не всичко е черно и бяло, а е като цветовете на дъгата.

Това мога да кажа накратко за мен - каква съм била преди да се случи това невероятно събитие в живота ми, а именно лагерът за младежи с диабет в Холадия.

Как заминах? Това беше „случайно” (пиша го в кавички, защото никога не вярвам в случайности и съм много благодарна на една прекрасна млада жена, която ми помогна), казаха ми да кандидатствам за лагера, първоначално много се колебаех дали да си подам документите за него.

Бях несигурна в себе си, във възможностите си, но накрая с подкрепата на моето семейство и приятелите ми ги подадох и ето, след няколко дни, имах интервю и ме избраха да замина за този лагер за млади лидери.

Нещата, на които ме научи лагерът е да вярвам в себе си и в чудесата, че няма нищо невъзможно и че всичко зависи от нас - стига да сме заедно и сплотени. Всички хора, с които се запознах там, ми дадоха много съвети, които ще използвам занапред за мен и за хората около мен.

Аз знам, че няма нищо невъзможно, стига да имам искрата в себе си, стига да зная, че съм искрата, пламъка (Firework!) Всички ние там бяхме такива, не говоря само за младите лидери, а и за нашите обучители, които ни дадоха най-прекрасното нещо от себе си, а именно знанията си!

Благодарна съм на всички, защото ме научиха не само как да създавам проекти, да контролирам по-добре диабета си, да привличам спонсори, но и ме научиха, че след здравата работа идва и едно невероятно забавление!

Лагерът ми даде вярата, че искрата, вдъхновението не изгасват, стига да вярваш в себе си, в чудесата и в хората около себе си, че границите които създаваме между нас са само една илюзия и, че страхът не означава нищо, стига да вярваш в себе и в своето бъдеще.

Разказът ми не е като други описания на събития - с подробности кой, какво, как и защо е бил там. Различен е с това, че пиша от сърце и искам все повече хора да вярват, че диабетът не е свързан със страха и болестите, а е свързан със стремеж към по-добър живот. Той просто ни учи как да балансираме в духовния и материалния живот!

Ние, хората с диабет, трябва да повярваме, че сме една искра, която може да вдъхнови всеки! Просто трябва да повярваме в себе си!