Боян Петров – първият българин, покорил Манаслу – е с диабет тип 1



01/09/2015

Боян Петров, който е с диабет тип 1, е първият българин покорил (на 30 септември) хималайския връх Манаслу (8163 м).

“Атаката започна при минус 27 градуса, но ледените условия бяха просто мечта. Пет часа слизане и вече в безопасност в базовия лагер" беше съобщението му във Фейсбук, като пояснението е, че се чувства добре след изтощителното катерене.

Това е пети осемхилядник за сърцатия алпинист и планински изследовател, след Гашербрум I, Канчендзьонга, Броуд пик и К2. По този показател той се изравнява с най-успешния български алпинист Дойчин Василев, който също е с пет. Миналата година Боян покори три върха над 8000 м в рамките на по-малко от 100 дни!

В ексклузивно интервю за информационния портал Дневник www.dnevnik.bg), Боян сподели:

- Трябва да призная, че не съм очаквал подобни перфектни условия за изкачване. Това беше просто мечта и всичко мина по план. Единственият проблем беше, че беше много студено. Повечето хора от нашата група експедиция тръгнаха към 1 часа, когато беше минус 27 градуса. На мен това ми беше много студено, затова изчаках до 5 часа и атакувах тогава. Теренът беше практически лед, точно както ми харесва. Нямаше никакъв вятър, за разлика от последната седмица.

Няколко пъти събувах обувките, за да разтривам и стоплям краката. Когато стъпих на върха вече беше идеално - минус четири градуса и даже се съблякохме по полари. Точно в 11.35 часа развяхме българското знаме и си казах: "И Манаслу вече е български" (Бел. ред. Това беше последният осемхилядник, на който не бе стъпвал българин).

С Атанас Скатов (друг българин, който покорява върха няколко часа след Боян) се засякохме в лагер 4 на слизане. Тръгнах от лагер 4 в 3.00 часа и мислех да спя в лагер 1, но се бях намръзнал и исках да се прибера на топло в базовия лагер. Казах си, че така или иначе имам сигурно малко повече от час, така че по-добре да си спестя това пренощуваме в лагер 1. Но малко, след като тръгнах надолу батериите на челника (лампа, фиксирана на главата) свършиха и попаднах в пълна тъмница.

Тогава се сетих, че мога да използвам фенерчето на телефона и благодарение на него се ориентирах в нощта. А и луната изгря цели 2-3 часа по-късно. Като се прибрах в базовия лагер малко ме боляха колената, но иначе всичко мина много добре.

Доволен съм, че имах късмет да изпълня основната мисия от експедицията. Когато се върна в София ще мисля какво може да се предприеме по-нататък, но определено идеята да опитам да изкача всички (14) осемхилядници започва да придобива по-реални измерения.

И малко предистория. За любителите на планината преминаването през Кончето в Пирин е вълнуващо преживяване. За Боян е просто част от подготовката му за Манаслу: "Тук на Пирин днес направих 13 км. Два пъти качих Вихрен, два пъти избягах Кончето, два пъти качих Кутело, Хвойнати и други разни връхчета. Сега в края на този тежък ден дойдохме на място, на което ще ловим прилепи," разказва той за читателите на Дневник и добавя, че Пирин е една от малкото планини, на която може да съчетае тренировките за катерене и алпинизъм с лова на прилепи.

С един от спонсорите си за изкачването на Манаслу - Цибалаб - Боян би трябвало да е направил и експеримент с измерване на хормони в София в нормална среда и след слизането му от върха, за да се види дали има повишение на нивата на определени хормони.

Специфичното е, че се взема кръв след слизането в лагера, след това се съхранява в лед, като после пробата се държи в хладилник в Катманду и по най-бързия начин се транспортира до София. Целта е изследване на измененията във физиологията на човек след подобно екстремно натоварване.

През миналата година биоспелеологът, зоолог и алпинист Боян Петров влезе в историята на българския алпинизъм. Той присъедини още два от 14-те най-високи точки на планетата към “българските” върхове - втория по височина К2 (8611 м) и третия Канчендзьонга (8586 м). Боян е бил само на метри най-високата точка на и петия - Гашербрум II.

През 2011 година Петров направи и успешна експедиция в парка Гаолигонгшан в Китай, където са проучени пет карстови пещери, една лавова тръба и две пропасти. Повече информация за тази и предишни негови експедиции, публикувана в нашия/ваш вестник, можете да намерите в нашата база данни на www.spisaniend.bg.

След участие в десетки алпийски и пещерни експедиции, Боян има богат опит как да адаптира инсулиновата доза и да увеличи приема на въглехидрати в зависимост от продължителността и интензивността на натоварванията. Въпреки това, алпинистът-спелеолог споделя, че по време на експедиции е изпаднал в тежки хипогликемични състояния.

Биографията на 42-годишния Боян е мечта за всеки любител на приключенията и природата и нагледен пример за справяне с екстремните ситуации за всички, които живеят с диабета.

При минусови температури Боян съхранява инсулина в пазвата си, а в жеги - в термоизолатор. Температурата на околната среда по пътя към върховете или дъното на пещерите варира от +45 до -30 градуса, но въпреки екстремните климатични условия, Боян успешно опазва животоспасяващите молекули активни.

При минусови температури и на голяма надморска височина абсорбцията на инсулина (постъпването му в кръвта от подкожната тъкан) се забавя. Обратно, при жега - се ускорява. Тези промени водят до непредвидими колебания в нивата на кръвната глюкоза.

Най-удобното инжекционно място за алпиниста с диабет е областта на корема. За да се предпази от студа високо в планината, той обикновено е облечен с много дрехи и коремната област е най-лесно достъпна.

При много ниска или много висока околна температура глюкомерът не работи точно. Понякога показва от 20 до 50% отклонения в резултатите. Когато е много студено, не потича кръв при убождането на пръста, споделя изследователят.

Инсулиновата доза зависи и от енергийния внос - физическото натоварване при подобни изкачвания или пещерни спускания изисква дневен прием на 4000-6000 калории. Вместо обичайните за недиабетните спортисти източници на енергия като захар, пчелен мед, бонбони и шоколад, Боян консумира сушени плодове и ядки (сурови бадеми и печени фъстъци).

Изследователят гордо заявява: „специализирал съм се да правя меню със заместители на обичайните прости захари, така че да спазвам и двата хранителни режима - диетата си като диабетик и тази на височинен алпинист“.

Боян иска чрез алпинизма и спелеологията, чрез покоряването на върховете и дълбините на земята да окуражи „сладките хора“, особено младежите, че могат да живеят пълноценно и да реализират своите мечти с воля и дисциплина. „Физическото натоварване помага за контрола на диабета,“ убеден е той.

За допълнителна информация:

http://www.nmnhs.com/petrov-boyan-bg.htm