Диабетна невропатия



01/06/2015

„Невро“ - означава нерви, а „патия“ (от гръцката дума патос) - болест, страдание, чувство.

Диабетната невропатия е болест на нервите, която се причинява от дългогодишния диабет, особено при лош гликемичен контрол (високо ниво на гликиран хемоглобин - HbA1c). Около 60-70% от хората с диабетна невропатия страдат от някаква степен на невропатна болка, дължаща се на дегенеративното увреждане на нервите.

Диабетната невропатия може да засегне както периферните, така и автономните нерви, които изпълняват различни функции. Поради това, има два основни типа диабетна невропатия - периферна (наричана още дистална полиневропатия, при която се засягат нервите на краката, стъпалата и ръцете) и автономна (увредени са нервите на различни органи като сърце, стомах, пикочен мехур, периферни гениталии, потни жлези).

Основните прояви на периферната невропатия са: намалена или липсваща сетивност на стъпалата за болка, натиск или топлина/студ (нарушена инервация) и/или изтръпване, мравучкане, слабост, нарушен баланс на тялото, особено при изкачване на стълби, мускулни спазми (крампи) и чувство за мъчителна спастична или режеща болка, която се засилва през нощта, например при допир на чаршафа в леглото.

Основните прояви на автономната невропатия са: замаяност при изправяне на тялото, прескачане на сърцето (нередовен пулс, аритмия), подуване на корема, запек, диария, гадене, замъглено зрение особено през нощта или при внезапно излизане от тъмно на ярка дневна светлина, импотентност при мъжете, сухота на влагалището при жените, обилно потене през нощта или при консумация на сирене, на пикантни и люти храни, намалено изпотяване на дланите и стъпалата, нарушена функция на пикочния мехур, намален усет към алармиращите симптоми на хипогликемия като разтреперване, изпотяване, което повишава риска за развитието на тежка хипогликемия.

Диабетната периферна невропатия се диагностицира чрез неврологичен преглед, който трябва да включва няколко изследвания за чувствителност, от които най-лесен за извършване е натискът върху кожата с найлонов монофиламент върху няколко зони на стъпалата. Хората с нарушена/липсваща сетивност не усещат допира с монофиламента, дори и при по-голяма сила на натиск. Друг метод на изследване е тестът за вибрация, които се провежда с камертонова вилица. Хората със засегнати вибрационни нерви имат проблеми с баланса на тялото, тъй като той се поддържа от тези нерви.

Диабетиците с нарушена периферна сетивност (основен белег на диабетното стъпало) трябва да полагат стриктни грижи за кожата на ходилата и за ноктите си, за да се предпазят от рани, мехури, пришки, язви и инфекция. Те не трябва да ходят боси, за да защитят кожата си от изгаряне (например от горещ пясък) или малки наранявания.

Освен това, трябва да оглеждат всеки ден ходилата си с огледало, тъй като травмите по тях могат да останат дълго време неоткрити и съответно - нелекувани.

Вътрешността на обувките също трябва да се проверя преди всяко обуване за стърчащи чужди предмети. Обувките трябва да бъдат удобни, точни на размер (да не убиват или да не се самосъбуват при ходене) и достатъчно широки за разполагане на пръстите. Чорапите трябва да се сменят всеки ден и да бъдат от естествени материали - памук, вълна. Те не трябва да имат ръбове, за да се избегне притискане и протриване на кожата.