Големи различия в реимбурсирането на тест-ленти за самоконтрол на кръвната глюкоза в Централна и Източна Европа



01/04/2015

Глюкометри и тест-ленти за самоконтрол на кръвната глюкоза трябва да са достъпни за всички пациенти със захарен диабет в Централна и Източна Европа, дори и тези, които не се лекуват с инсулин, е основното послание в публикацията в списание Diabetes, Technology and Therapeutics на специалисти* от България, Полша, Хърватия, Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Препоръката е на базата на наличните доказателства за приложение на самоконтрол на кръвната глюкоза (СККГ) при захарен диабет (ЗД) и препоръките и системите за реимбурсиране на средствата за самоконтрол в различните държави в региона.

Основна цел на разработеното становище е да се подпомогнат пациентите и здравните власти в Централна и Източна Европа в осигуряването на оптимален самоконтрол на кръвната глюкоза с цел постигане на максимално ефективно и безопасно глюкозопонижаващо лечение, предпазване от развитие на усложнения и насърчаване на пациентите за активно участие в цялостния контрол на заболяването.

От българска страна в разработването на становището е взела участие проф. д-р Цветалина Танкова, началник на клиниката по диабетология на Университетска болница по ендокринология, Медицински университет - София, която предостави на Клуб Д за публикуване факти от проведеното сравнително проучване (обобщени в долната таблица) и преведен на български език вариант на препоръките.

В повечето държави в региона тест-лентите за самоконтрол на кръвна глюкоза се реимбурсират основно за пациенти, които провеждат лечение с инсулин и така самоконтролът е недостъпен за мнозинството пациенти, които не се лекуват с инсулин.

Отчитайки ограничените финансови ресурси в тази част на Европа, експертите дават редица препоръки за самоконтрол на кръвната глюкоза при диабет тип 1 и тип 2.

Препоръки при диабет тип 1

Самоконтролът на кръвната глюкоза е неразделна част от цялостния контрол на диабет тип 1 и е от критично значение за оптимизиране на ефективността и безопасността на провежданото инсулиново лечение.

Минимални изисквания за измерване на кръвната глюкоза:

- всекидневно на гладно

- преди инжектиране на инсулин

- след хранене

- преди сън - веднъж седмично

При нормални условия, тези измервания ще позволят на пациентите да установят периодите на хипер- и хипогликемия и да нагласят съответно храненето и инсулиновите си дози.

Допълнителни измервания трябва да се провеждат:

- при наличие на симптоми на хипогликемия или при неразпознаване на хипогликемия

- при повишен риск от хипогликемия

- преди шофиране

- по време на бременност

- по време на заболяване, стрес или нарушаване на нормалното всекидневие

- преди, по време или след физическа активност

При провеждане на лечение с инсулинова помпа или при по-интензивни инсулинови режими обичайно е необходимо по-често измерване на кръвната глюкоза.

Диабет тип 2 на инсулиново лечение

При една инсулинова апликация дългодействащ инсулин дневно - минимално две измервания всеки ден - 1 на гладно и 1 след прием на храна, както и измерване преди сън веднъж седмично.

При лечение с инсулинова смес - минимално 1 измерване на гладно и 1 след хранене всеки ден, като се препоръчва измерване след различни хранения в различните дни.

При лечение с инсулин в комбинация с инсулинов секретагог (сулфонилуреен препарат - СУП или меглитинид) се препоръчват допълнителни измервания поради повишен риск за хипогликемия.

При интензифициран базално-болусен режим - препоръките са като при пациентите с диабет тип 1.

Диабет тип 2, нелекуван с инсулин

При диабет тип 2, нелекуван с инсулин, честотата на измерване на кръвната глюкоза зависи от риска за хипогликемия, свързан с медикаментите, както и от допълнителни фактори.

При лечение с медикаменти, свързани с нисък риск от хипогликемия (метформин, DPP-4 инхибитори, GLP-1 рецепторни агонисти, SGLT2 инхибитори), самостоятелно или в комбинация помежду им - 4-5 кратен кръвно-глюкозен профил веднъж седмично обичайно е достатъчен.

При терапия с медикаменти, свързани с по-висок риск от хипогликемия (СУП, меглитиниди), допълнително по едно измерване на кръвна глюкоза дневно с цел установяване на епизоди на хипогликемия.

При лечение само с хранителен режим - кратък кръвно-глюкозен профил веднъж месечно обичайно е достатъчен.

Допълнителни измервания трябва да се имат предвид при необичайни обстоятелства или при лош гликемичен контрол.

* Членове на експертната група: Leszek Czupryniak (Полша), Laszlo Barkai (Унгария), Svetlana Bolgarska (Украйна), Agata Bronisz (Полша), Jan Broz (Чешка Република), Katarzyna Cypryk (Полша), Marek Honka (Чехия), Andrej Janez (Словения), Mladen Krnic (Хърватия), Nebojsa Lalic (Сърбия), Emil Martinka (Словакия), Dario Rahelic (Хърватия), Gabriela Roman (Румъния), Tsvetalina Tankova (България), Tamаs Vаrkonyi (Унгария), Bogumi Wolnik (Полша), Nadia Zherdova (Украйна).

Използван източник

1. Czupryniak L, Barkai L, Bolgarska S, et al. Self-monitoring of blood glucose in diabetes: from evidence to clinical reality in Central and Eastern Europe - recommendations from the International Central-Eastern European Expert Group. Diabetes Technol Ther. 2014;16(7):460-475