Трима от 10 диабетика остават недиагностицирани


vd 01/12/2014

Трима от 10 човека, които имат захарен диабет, остават „скрити“ (неизвестни) за здравната система, което води до трайно поддържане на по-високи стойности на кръвната глюкоза, липидите и кръвното налягане и ги излага на допълнителен риск за развитие на съдовите усложнения на заболяването поради липсата на ранни мерки за контрол на отклоненията в метаболитните им показатели. Това показват данните от проучвания в различни държави.

– Един от 12 възрастни хора има захарен диабет (8.5% от възрастното население), като 90-95% от всичките тези случаи са с диабет тип 2. Един от трима възрастни диабетика не знае, че има това заболяване

– Още толкова са хората с нарушен глюкозен толеранс – състояние, което преедшества диабета (8.8% от възрастното население)

В едно подобно проучване, проведено в САЩ през 2012 година при хора над 18-годишна възраст, е установено, че около 11.8% имат захарен диабет (стойности на кръвната глюкоза, които отговарят на общоприетите диагностични критерии), но 72% от тях са знаели за наличието на заболяването си.

При останалите 28% са били измерени диабетни стойности на кръвната глюкоза за първи път през живота им. Или това означава, че трима от 10 реални диабетика не знаят, че страдат от това заболяване.

Диабет: диагностични критерии

1. Гликиран хемоглобин A1с >/= 6.5% (този тест се използва само за диагностициране на диабет тип 2, но не и на диабет тип 1) или

2. Плазмена глюкоза на гладно (ПГГ) >/=7 mmol/l или

3. Плазмена глюкоза на втория час (ПГ 2-и час) >/= 11.1 mmol/l или след орално обременяване със 75 грама глюкоза или

4. Случайто измерена плазмена глюкоза >/=11.1 mmol/l и наличие на симптоми (често уриниране, жажда, необяснима загуба на тегло)

При критерии 1-3: Повторение на теста за окончателно поставяне на диагнозата, ако липсват посочените по-горе симптоми. Ако са използвани два различни теста (ПГГ и ХбA1с), като и двата са показателни за наличието на диабет, да се счита, че диагнозата е подтвърдена. Ако два различни теста си противоречат, да се повтори този от тях, който е бил с диабетни стойности при първото му провеждане.

Данните от това проучване показват също, че около 95% от диагностицираните пациенти с диабет се лекуват от общопрактикуващи лекари или от други специалисти в първичната здравна мрежа, като 92% от тях посещават подобен лекар два или повече пъти в годината.

При недиагностицираните случаи са били установени по-високи стойности на гликирания хемоглобин, холестерола и кръвното налягане, както и по-висок процент на активни пушачи.

Основният извод е, че много диабетици на средна възраст не провеждат правилно лечение, тъй като остават недиагностицирани за неопределено дълъг период от време.

Освен недиагностицираните случаи на диабет (90-95% от които са с диабет тип 2), има и много хора, които са с предиабетни състояния (стойности на кръвната глюкоза на гладно или след нахранване/обременяване с глюкоза през устата, които надхвърлят нормата, но все още са по-ниски от диабетните нива). Тези случаи имат по-висок риск да развият диабет в близко бъдеще, както и са изложени на по-висок риск за появата на сърдечносъдови заболявания и на диабетни усложнения на очите, нервите и бъбреците отколкото хората с нормална глюкозна обмяна.

За да се намали вероятността за развитието на диабет тип 2, при тези хора се препоръчва да се предприемат мерки за промяна в нездравословния им начин на живот, които включват: загуба на тегло (с 5-10%), физическа активност (най-малко 30 минути поне пет дни в седмицата), намален прием на калории с храната (ограничаване на транс и наситените мазнини) и избягване на консумацията на висококалорични храни.

Редица проучвания, проведени при хора с изявен диабет тип 2, показват, че спазването на здравословна диета може да понижи нивата на гликиарния хемоглобин (А1с) със средно 1 до 2% – ефект, който е сходен с този на повечето от глюкозопонижаващите лекарства. Обучението за правилно хранене трябва да бъде осигурявано от квалифициран нутриционист (диетолог).

За да се постигне редукция на теглото, трябва да се спазва индивидуално съобразен хранителен режим, но по принцип, е важно да се ограничи дневният енергиен внос с храната до 1200-1500 калории при жените и до 1500-1800 калории при мъжете. За целта, трябва да се намали приемът на наситени мазнини до 10% от общите дневни калории и почти да се изключи консумацията на транс мазнини.

Препоръчва се приемът на зравословна сутрешна закуска, която трябва да влючва зърна, плодове и храни, които съдържат белтъчини, но са с ниско съдържание на мазнини. Сутрешната закуска трябва да доставя около 20% от общите дневни калории.

Рискови фактори за развитието на диабет тип 2

1. Възраст >/= 45 години

2. Наднормено тегло или затлъстяване – индекс на телесна маса (ИТМ) >/=25 kg/m2 или обиколка на талията при мъжете >102 cm и при жените >88 cm

3. Фамилна история за диабет (родител или брат/сестра)

4. История за гестационен диабет при жените или за раждането на голям плод >/=4 кг

5. Заседнал начин на живот (липса на редовна физическа активност)

6. Артериална хипертония (кръвно налягане >/=140/ >/=90 mmHg или прием на медикаменти за контрол на кръвното налягане)

7. Нисък холестерол в липопротеините с висока плътност (ЛПВП, HDL-C) </= 0.90 mmol/l

8. Високи нива на триглицериди >/=2.8 mmol/l

9. Синдром на поликистозните яйчници, неалкохолна чернодробна болест, негроидна акантоза и други състояния, свързани с инсулинова резистентност

10. Aтеросклеротично съдово заболяване

11. Лечение с атипични антипсихотични средства или с кортикостероиди

12. Обструктивна сънна апнея и хронично нeдоспиване (под 6 часа в денонощието)