Последни сме в Европа



01/12/2014

Грижите за хората с диабет в Европа като цяло се подобряват, показват данните от паневропейско сравнение за превенция и лечение на това заболяване, представени през септември по време на 50-тия Конгрес на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) във Виена. Нашата страна, обаче, остава на последно място в това отношение.

Съчетанието от: по-здравословен начин на живот (редовна физическа активност и умерено, балансирано хранене), осигуряването на постоянно обучение на пациентите с диабет и на техните близки, продължаващото следдипломно образование на грижещите се за тях здравни специалисти (включително общопрактикуващи лекари, медицински сестри и диетолози), както и подобреният достъп чрез адекватно реимбурсиране/субсидиране до качествени медицински грижи и до по-ефикасни средства за лечение и контрол на заболяването (медикаменти и технически изделия като глюкомери, тест ленти и други по-съвременни устройства) е намалило от 2006 година насам броя на смъртните случаи в Европа, причинени от диабет, с 10 000 души годишно, като заедно с това е наблюдавана още по-голяма редукция на броя на смъртните случаи в резултат на сърдечни заболявания, свързани с диабет.

Въпреки увеличаващата се честота на диабета в Европа (настояща честота около 56 милиона души), по-малко хора умират от последиците на това заболяване отколкото през изминалите няколко години.

Причините за тази положителна тенденция са: подобряване на превенцията и по-ранното откриване на пациентите с диабет. Това позволява да се постигне по-добър контрол на кръвната глюкоза и на останалите метаболитни показатели с цел да се забави развитието на усложненията на заболяването (вторична превенция). Това, в крайна сметка, означава една по-добре организирана и функционираща здравна система, в която много медицински специалисти работят координирано (в екип) с цел да се намали товарът на диабета за отделния пациент и за обществото като цяло.

В половината от европейските държави продължават проблемите със субсидирането на достатъчен брой тест ленти за самоконтрол на кръвната глюкоза при пациентите с диабет тип 1, които се нуждаят от адаптиране на инсулиновите дози. Поради това, тези хора или трябва да купуват с лични средства допълнителни ленти, или да провеждат по-рядко измервания на кръвната си глюкоза, което ги излага на риск за по-чести епизоди на хипо- или на хипергликемия.

Най-лоши са резултатите при пациентите с диабет, които се лекуват от лекари в първичната здравна мрежа (това са предимно случаите с диабет тип 2). Общопрактикуващите лекари трябва да бъдат тренирани как да провеждат обучение, наблюдение и лечение на пациентите с това заболяване.

Данните от Европейския индекс за диабет (EDI) за 2014 година, публикувани от Центъра за потребителско здраве (HCP), който представлява изследователска организация, базирана в Швеция, показват, че България се нарежда на последно място сред 30 европейски държави по отношение на качество на грижите за пациентите с това заболяване, харчейки неефикасно финансови средства. Здравната ни система продължава дългогодишния кадрил една крачка напред, две крачки назад…

Препоръките как да намалим драстичното разминаване между вложени средства и постиган благоприятен краен резултат:

– Извършване на основна реформа в здравеопазването

– Създаване на национален регистър за диабет, който да подобри достъпа до данни за извършени процедури и постигнати резултати, включително степен на контрол на заболяването и честота на неговите усложнения – подобряване на прозрачността (споделяне на информацията), отчетността и отговорността

– Осигуряване на по-широк, универсален скрининг на бременните жени за гестационен диабет (среща се при 2-4% от бременните) и на високорисковите групи за диабет тип 2 – за реализирането на тази препоръка трябва да бъдат въвлечени лекарите от първичната здравна мрежа

– Увеличаване на приема на плодове и зеленчуци като основни съставки на здравословното хранене – хората, които консумират повече плодове и зеленчуци имат по-ниска честота на исхемична болест на сърцето, диабет тип 2, инсулт и някои видове рак

– Създаване на национални стандарти за борба с диабета, които да бъдат съгласувани и одобрени от трите страни – пациенти и техни организации, медицински професионалисти и правителството

Трябва да се провежда структурирано и системно обучение на пациентите с диабет и на техните близки за подобряване на цялостния контрол на заболяването. Тази задача може да се реализира от квалифицирани медицински сестри и диетолози.

Трябва да се извършват редовни медицински прегледи за ранна диагностика на усложненията на очите, краката и бъбреците и да се провежда своевременното им лечение.

Трябва да се провеждат следните изследвания: липиден профил, урина за установяване на микроалбуминурия, гликиран хемоглобин (HbА1с), оглед на очното дъно при разширени зеници, оглед на краката, палпиране на пулсации на артериите на стъпалата, изследване за чувствителност…

Лекарите, предписващи лечение на пациентите с диабет и провеждащи тяхното постоянно наблюдение (включително общопрактикуващите лекари) както и медицинските сестри, трябва да преминават обучения, за да разбират и усвояват и новите технологии с цел разширяване на тяхното приложение.

Европейският индекс за диабет (www.healthpowerhouse.com) включва 28 индикатора за оценка и сравнение на следните области: превенция, диагностика, обхват и достъпност на медицински услуги, достъп до лечение/грижи, процедури и резултати. Максималният брой точки е 1000. Класацията се провежда от 2008 година насам.

Най-добрите медицински грижи за пациентите с диабет в Европа се осигуряват в Швеция (първо място, общо 936 точки), следвана от Холандия (922 точки) и Дания (863). Добрите резултати в тези три държави се дължат на по-ранното откриване, регистриране и редовното проследяване на заболелите от диабет, включително провеждането на редовни прегледи за ранна диагностика на усложненията на очите, бъбреците и краката, което води до намаляване на случаите с напреднали усложнения.

Лекарствата за лечение на диабет в Швеция се реимбурсират 100% спрямо субсидиране на около 75% от останалите изписвани с рецепта медикаменти.

На четвърто и пето място в класацията за 2014 година са Великобритания (812) и Швейцария (799).

България (473 точки) е последна сред 30-те страни (28-те страни-членки на ЕС плюс Норвегия и Швейцария): http://www.healthpowerhouse.com/files/EDI-2014/EDI-2014-report.pdf.