Отново само приказки на тема Национален диабетен регистър



01/12/2014

На 13 ноември в Народното събрание се проведе дебат на тема “Обединени срещу диабета”, организиран от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет (НАДД) по повод на Световния ден за борба с диабета и с участието на представители на здравните институции, медицински специалисти, съсловни и пациентски организации.

Националният консултант по ендокринология проф. д-р Сабина Захариева съобщи, че хората с диабет в България са 575 000, в преддиабетно състояние са 220 000 души, а около 170 000 са недиагностицираните случаи на заболяването. От 2005 година нараства честотата на захарния диабет у нас от 8.4% тогава до 9.6% през 2013.

Според проф. Захариева, едва 25% от диагностицираните пациенти са с добър контрол на заболяването, а 40% имат усложнения още при поставянето на диагнозата. Тя добави, че 50% от българите с диабет не познават стойностите за добър контрол на заболяването, а 40% от тях не са посещавали специалист през последната година.

За сравнение, с добър гликемичен контрол в Европа са 62.6% от диабетиците (2.5 пъти повече отколкото у нас!). Проф. Захариева съобщи още, че според Европейския диабетен индекс, България се нарежда на последното 30-о място сред европейските държави по условия за лечение и профилактика на заболяването.

В тази връзка, препоръките към България са за цялостна реформа в здравеопазването, подобряване на профилактиката, създаване на диабетен регистър и подобряване на консумацията на здравословна храна.

Проф. Захариева каза още, че годишните разходи за лечение на диабета в България са около 350 милиона лева. Според нея, тези разходи могат да се намалят, ако заработи диабетен регистър. Опитът на други държави сочи, че с въвеждането на подобен регистър, разходите им намаляват с около 25%.

Доц. д-р Димитър Чаръкчиев от УСБАЛЕ Акад. Иван Пенчев каза, че в края на миналата година е сформирана работна група за създаване на национален регистър за диабет. Към днешна дата в Медицински университет - София съществува работещ прототип на регистъра, който е захранен с голяма база данни за болните от диабет.

Финансиране за поддържането му, обаче, не е осигурено, тъй като Министерството на здравеопазването настоява за регистъра да отговаря Националният център по обществено здраве и анализи. Поради липсата на единодушие по въпроса, сега се разчита на финансиране от Норвегия.

До момента само седем страни в Европа имат изградени и функциониращи национални диабетни регистри: Великобритания, Дания, Латвия, Норвегия, Унгария, Хърватия и Швеция. Първият ретистър е стартирал в Швеция през 1996 година. Не случайно тази страна е еталон за най-качествени и ефективни грижи за пациентите с диабет в Европа.