Съставки на храната могат да съхраняват бета-клетъчната функция при диагностициран наскоро диабет тип 1



01/09/2014

Авторите на проучване в САЩ (SEARCH Nutrition Ancillary Study) са установили, че определени хранителни съставки като дълговерижни омега-3 полиненаситени мастни киселини и аминокиселини с разклонена верига могат по-дълго време да съхраняват собствената инсулинова секреция при юноши с изявил се през предшестващите няколко месеца диабет тип 1 (1).

Доказателство за това предположение е наблюдаваното удължено съхраняване на секрецията на С-пептид – маркер за запазена бета-клетъчна функция на панкреаса и за производството на собствен инсулин (остатъчна инсулинова секреция).

В проучването са участвали около 1300 подрастващи с диабет тип 1 (история на заболяването средно 9.9 месеца) и наличие на автоантитела към бета-клетките.

Резултатите след двугодишно проследяване са показали, че повишеният внос на омега-3 мастни киселини като ейкозопентаенова и докозахексаенова киселина, които се съдържат в рибеното масло, както и на незаменимата аминокиселина левцин води до по-дълго запазване на секрецията на С-пептид.

Хранителни източници на левцин са житните кълнове, кафявият ориз, суроватъчният протеин, царевица, бадеми, соя, варива като леща и грах. Левцинът е най-анаболната аминокиселина за човешкото тяло, която стимулира инсулиновата секреция.

Повишеният прием на аминокиселини с разклонена верига и на дълговерижни омега-3 мастни киселини може да подпомага съхраняването на бета-клетъчната функция. Това откритие представлява нова посока за научни изследвания с цел подобряване на прогнозата при изявил се наскоро диабет тип 1.

Хидролизираните детски млека не предпазват от появата на диабет тип 1 децата с повишен риск за развитие на това автоимунно заболяване, показват резулататите на друго проучване, проведено във Финландия (2). Този тип хипоалергенни детски млека се дават на изкуствено или смесено хранените кърмачета с хранителна алергия към протеините на кравето мляко.

Авторите на проучването TRIGR не са наблюдавали разлики в свързаните с диабет тип 1 автоантитела на седемгодишна възраст между децата, които са били хранени с хидролизирани адаптирани детски млека (хидролизиран казеин) в сравнение с тези, които в кърмаческа възраст са получавали стандартните адаптирани млека.

Автоантитела са били установени при 13.4% от децата, получавали като бебета хидролизирани млека, в сравнение с 11.4% от хранените със стандартните млека, което означава 1.23 пъти по-висока вероятност.

На настоящия етап няма причини за промяна на диетичните препоръки при кърмачетата и малките деца с повишен риск за появата на диабет тип 1.

Бебетата трябва да се хранят с майчина кърма поне до шестмесечната им възраст.

Предположението, че ранната експозиция на децата с генетичен риск за развитие на диабет тип 1 на сложни млечни протеини може да увеличи опасността за появата на автоимунна реакция към бета-клетките на панкреаса и че хидролизирането на тези протеини може да го намали, се отхвърля от настоящото проучване.

До момента няма убедително доказателство, че подобна хранителна интервенция може да предпазва от отключване на автоимунния процес.

В проучването са участвали над 2100 деца с HLA генотип, показващ повишен риск за диабет тип 1 и роднини по първа линия с това заболяване, които са били разделени в две групи, в зависимост от това дали са били на изкуствено хранене в кърмаческа възраст със стандартно адаптирано бебешко мляко (контролна група) или с хидролизирана формула.

Децата са преминали на изкуствено хранене най-рано на втория месец след раждането им.

Използвани източници:

1. Mayer-Davis Е. et al. Nutritional factors and preservation of C-peptide in youth with recently diagnosed type 1 diabetes. SEARCH Nutrition Ancillary Study. Diabetes Care. 2013;36 (7):1842-1850

2. Knip M. et al. Hydrolyzed infant formula and early beta-cell autoimmunity: A randomized clinical trial. JAMA 2014; 311(22): 2279-2287