Три върха над 8000 метра, покорени за 100 дни и с диабет тип 1


vd 01/07/2014

С постижение от три върха с височина над 8,000 м., покорени за 100 дни, биоспелеологът, зоолог и алпинист с диабет тип 1 Боян Петров влезе в историята на българския алпинизъм. Той присъедини още два от 14-те най-високи точки на планетата към “българските” върхове.

До тази година три върха никога не бяха качвани от българин, а 41-годишният Петров стъпи на два от тях – на втория по височина К2 (8611 м) и на третия Канчендзьонга (8586 м).

Непокорен от българин остана само един – това е осмият по височина Манаслу (8156 м), който се намира в Непал на около 70 км от Анапурна. Там, при опит да го изкачи през есента на 1998, загина Христо Станчев – един от осемте загинали българи под осемхилядници.

Историята на “българските осемхилядници” (както се нарича и проектът на Боян Петров) започна през април 1981, когато Христо Проданов изкачи четвъртия по височина връх Лхотце (8516 м). Отново Проданов е първият, който покори най-високия връх Еверест (8848 м) преди 30 години – без кислород по западния гребен, но при слизането загина.

Рекордьор е Дойчин Василев, който в своята биография има пет осемхилядника -Дхаулагири, Еверест, Макалу, Чо Ойю и Шиша Пангма. Боян Петров вече има четири и е бил на метри най-високата точка на петия – Гашербрум II.

К2 е най-трудният за покоряване осемхилядник и вторият най-смъртоносен сред 14-те най-високи върха в света. Ето какво споделя ексклюзивно за Дневник (www.dnevnik.bg) веднага след успеха си Боян:

„Спейки (на връщане от върха в междинен лагер) от умората не съм усетил как през нощта палатката се беше срутила. Рейките се бяха счупили и палатката беше паднала върху мен със сигурно 15-20 см сняг отгоре. Тежестта така ме притискаше, че едва се измъкнах. В един момент си помислих, че спокойно можеше да си остана заринат и никой да не разбере.

Слизането беше много дълго, но слава Богу стигнах без поражения. Не чувствах умора (въпреки, че само дни по-рано е покорил и Броуд Пик). Въпросът беше да хвана ритъм, ходех напред и пробивах пътя. Това, което най-силно усетих го оцених, когато слязох в базовия лагер – дехидратацията. Изпих шест паници със супа и сигурно още две-три с чай. Наистина ужасна дехидратация.

Знаех какво да очаквам, бях подготвен и имах ясен план как да действам. Проблемът на К2 е, че е 80% скала, чак в най-горната част имаше повече сняг. Не очаквах обаче да е толкова студено.

От предишния ми опит през 2005 (когато достига до 8200 м) си спомням, че беше доста топло, но сега беше изключително студено. За щастие си бях взел затоплящи пакети, сложих ги в ръкавиците, имах и допълнителни чорапи, така че някак си успях да се защитя от студа. Нямам поражения в това отношение.

Няма невъзможни неща. В София си бях поставил за цел минимум два осемхилядника, а се реализира целта максимум – и трите. Щастлив съм, че направихме и К2 български. Това беше поредната ми сбъдната мечта.

Знаех, че съм добре подготвен, но никога не си сигурен в резултата, докато не стигнеш до базовия лагер след успешно изкачване. Изключително съм доволен, много уморен. Ще спя, а утре ще се опитам да осъзная какво се е случило“.

През 2011 година Петров направи и успешна експедиция в парка Гаолигонгшан в Китай, където са проучени пет карстови пещери, една лавова тръба и две пропасти. Повече информация за тази и предишни негови експедиции, публикувана в нашия/ваш вестник, можете да намерите в нашата база данни на www.spisaniend.bg.

След участие в десетки алпийски и пещерни експедиции, Боян има богат опит как да адаптира инсулиновата доза и да увеличи приема на въглехидрати в зависимост от продължителността и интензивността на натоварванията. Въпреки това, алпинистът-спелеолог споделя, че по време на експедиции е изпаднал в тежки хипогликемични състояния.

Биографията на 41-годишния Боян е мечта за всеки любител на приключенията и природата и нагледен пример за справяне с екстремните ситуации за всички, които живеят с диабета.

При минусови температури Боян съхранява инсулина в пазвата си, а в жегата – в термоизолатор. Температурата на околната среда по пътя към върховете или дъното на пещерите варира от +45 до -30 градуса, но въпреки екстремните климатични условия, Боян успешно опазва животоспасяващите молекули активни.

При минусови температури и на голяма надморска височина абсорбцията на инсулина (постъпването му в кръвта от подкожната тъкан) се забавя. Обратно, при жега – се ускорява. Тези промени водят до непредвидими колебания в нивата на кръвната глюкоза.

Най-удобното инжекционно място за алпиниста с диабет е областта на корема. За да се предпази от студа високо в планината, той обикновено е облечен с много дрехи и коремната област е най-лесно достъпна.

При много ниска или съответно при много висока околна температура глюкомерът не работи точно. Понякога показва от 20 до 50% отклонения в резултатите. Когато е много студено, не потича кръв при убождането на пръста, споделя изследователят.

Инсулиновата доза зависи и от енергийния внос – физическото натоварване при подобни изкачвания или пещерни спускания изисква дневен прием на 4000-6000 калории. Вместо обичайните за недиабетните спортисти източници на енергия като захар, пчелен мед, бонбони и шоколад, Боян консумира сушени плодове и ядки (сурови бадеми и печени фъстъци).

Изследователят гордо заявява: „специализирал съм се да правя меню със заместители на обичайните прости захари, така че да спазвам и двата хранителни режима – диетата си като диабетик и тази на височинен алпинист“.

Боян иска чрез алпинизма и спелеологията, чрез покоряването на върховете и дълбините на земята да окуражава „сладките хора“, особено младежите, че могат да живеят пълноценно и да реализират своите мечти с воля и дисциплина. „Физическото натоварване помага за контрола на диабета,“ убеден е той.

За допълнителна информация:

www.nmnhs.com/petrov-boyan-bg.htm

www.spisaniemd.bg

www.dnevnik.bg