Първородните деца са изложени на по-висок риск за диабет тип 2 и високо кръвно налягане



01/07/2014

Първородните деца имат повишен риск да заболеят от диабет тип 2 и артериална хипертония в сравнение с техните братя и сестри, показват резултатите от проучване, публикувани в Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism.

Изследването, в което са участвали 85 здрави деца на възраст от 4 до 11 години в Нова Зеландия, установява, че първородните деца (общо 32 спрямо 53 по-малки техни братя и сестри) имат с 20% по-ниска инсулинова чувствителност и по-високо кръвно налягане с няколко милиметра живачен стълб през денонощието, което може да е свързано с повишена опасност за метаболитно (нарушена глюкозна регулация, диабет тип 2) и сърдечносъдово заболяване по-късно през живота им.

Тези данни събудиха най-голям интерес сред китайските изследователи, тъй като в тази страна е разрешено раждането само на едно дете в семейството с оглед са се ограничи демографският бум. Значи ли, че запазването на първия плод, ще доведе до още по-големи бъдещи проблеми с диабет тип 2, който поначало се увеличава епидемично.

Според авторите на проучването причината за разликата в антропометричните показатели, в зависимост от реда на ражданията, се дължи на изменения в утробата на майката по време на ембрионалното развитие на първия плод в нея. В маточното кръвообращение настъпват промени, които водят до увеличен приток на хранителни вещества при следващите деца. Поради тази причина, първородните плодове се раждат с около 200 грама по-леки от техните следващи братя и сестри.

По-ниската инсулинова чувствителност при първородните деца в семейството се смята за естествен защитен механизъм за продължение на рода. Този тип хора са „програмирани“ да оцеляват по-дълго в условия на глад, бедствия и дълги походи, свързани с недостиг на храна, поради „икономичната им обмяна“.

В миналите епохи, когато нашите прадеди са извървявали всеки ден големи разстояния и са се хранили оскъдно (ловували са храната си), по-икономичната обмяна е била важна за оцеляването на индивида. Това е било особено важно, например, за мореплавателите, които са прекарвали месеци далеч от сушата и съответно – от редовното изобилно и разнообразно хранене.

Днес, в условията на обездвижване и постоянно прехранване, хората с ниска инсулинова чувствителност са склонни към коремно затлъстяване и нарушения в обмяната на въглехидратите и мазнините, включително към развитието на диабет тип 2 и артериална хипертония. Рецептата срещу това е редовно движение и по-умерен апетит.