Мандат на отлагането



01/12/2013

Управляващите засега само местят напред във времето решението на проблемите в здравния сектор, според статия в здравно-икономическа притурка на вестник Капитал (www.capital.bg), която публикуваме със съкращения.

Освен с уличните протести срещу задкулисието, искането на оставка, открития присмех за експертността на правителството, месеците на сегашното управление ще се запомнят с отказа на здравната каса да плаща лекарства заради липсата на пари, натрупания дефицит и неправилно разчетения бюджет на институцията, наследен от предишния кабинет.

Всичко това доведе до първото в истарията й частично заплащане на извършени вече медицински услуги и този срив се случи на фона на несериозните изказвания за смяна на здравноосигурителния модел, политическата чистка и последвалата я реставрация в бордовете на държавните болници и недоогледаната национална стратегия - проекто-документ, който секторът не одобри и започна да дописва в повечето му раздели.

Отлагането на плащането поставя системата в ситуация на бедствие - болниците, които и без това не получават достатъчно по и без това недофинансираните клинични пътеки, в момента са пред дилемата да плащат ли заплати, да лекуват ли качествено и как да се справят в ситуация, в която официалното решение е да им се заплаща до 80% от извършената дейност.

Встрани от коментара защо една обществена институция може да не изпълнява задълженията си по договор с лечебните заведения и компаниите, а в обратния случай - при най-малкия пропуск нарушителите получават актове със солидни глоби, остава и мотивацията на плащащите осигуровки да го правят.

Числото от два милиона неосигурени поставя под въпрос фундаментите на здравното осигуряване. Държавата плаща за осигуряваните от нея 4.5 милиона души твърда сума от 941 милиона лева през последните години и намалени вноски. На практика, солидарната система се крепи върху осигуровките на около 1.4 милиона души, като около 300 000 от тях плащат и допълнителна вноска в частен фонд.

В допълнение, размерът на нерегламентираните доплащания надвишава сумата от публичните средства за здраве - около три милиарда лева. В България 44% от стойността на лекарствата се поема от касата (най-нисък процент в ЕС) при усреднено за Европа 82%. За сравнение, във Франция и Холандия 99% са публични разходи, в Германия са 92%, в Унгария - 80%, Гърция и Словакия - 86%, Румъния - 60%.

Още по-нехуманно звучи тънката разделителна линия, която се появява между пациентите със „скъпи” заболявания и тези с масови страдания и въобще дискусията малко или много даваме за човешкия живот.

Според интервю с д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК, средният разход на касата за един болен от хипертония на месец е 5.79 лв. В същото време за едно от редките заболявания един пациент за месец ни струва 67000 лв. Половината от очаквания дефицит на касата за болничната помощ от 150 милиона лева за 2013 се формира от стойността на онкопрепаратите.

Причината за това лекарствата да се възприемат като бреме и плащането им да води до прогресивно обедняване на домакинствата е, че в България личните разходи в брой за медикаменти са най-високите в ЕС. На практика, цели групи пациенти са лишени от лечение или ползват само продукти, които могат да си позволят (бел.ред. - това все още е спестено на хората с диабет в България).

Дежурното оправдание на всяко финансово министерство през последните 12 години е, че не иска да налива все повече средства в нереформирана система. В същото време няма нито реформа, нито целенасочена държавна политика. Промяна в модела, преструктурирането на сектора, проблемни въпроси, обикновено се отлагат за края на мандата.

Нищо обаче не се решава от само себе си. И затова, всеки нов екип на здравното министерство започва да пише стратегия, да обещава, че „Спешна помощ” ще изглежда по друг начин и линейките ще стигат, стига да има още малко пари, и в крайна сметка да не прави нищо.

Нови клиники се строят и лицензират всяка година, всяка от тях използва ресурс от здравната каса и лечебните заведения като цяло не намаляват. Не е възможно държавата да продължи с една ръка да субсидира държавните болници, да отлага сливането и оптимизирането на тежките държавни структури, а обществото да продължава да вярва, че ако си починал в определена болница, то е защото не си имал шанс, а не защото лекарите не са имали достатъчно медикаменти, апаратура и квалификация, за да се справят.

Това, че здравеопазването не е безплатно, а, напротив, е една от най-скъпите услуги, отдавна е ясно. Ясно е, че средствата от здравни вноски са недостатъчни за качествено здравеопазване.

Не е логично прегледът при най-добрия специалист да струва по-малко от прическа в софийски салон за красота. Не е логично лекари в „Пирогов” с две специалности и научна титла да получават 950 лв. заплата и да трябва, почти задължително, да работят поне на още едно място.

В същото време, не е логично да плащаме по 24 лв. на месец и да искаме най-добрата здравна система. Примерът на частното здравно осигуряване, което успява да помогне на около 300 000 души с 40 милиона лева годишно и да им предостави допълнителни услуги и възможността да не доплащат, е вдъхновяващ. Ясно е, че и с по-малко пари могат да се извършват достатъчно медицински услуги, стига да има по-засилен контрол къде отиват парите.

През последните 12 години това продължава да не е ясно, независимо от множеството системи, регистри и всекидневното отчитане на заболеваемостта в здравната каса. Тежко разочарование в способността на управлението да мисли в перспектива беше и приватизирането на резерва на здравната каса в БНБ.

Всичко това обаче не е повод да се обещава напразно, че моделът ще се смени, да се правят неясни за обществото схеми, в които държавата да се опита да прехвърли на частните фондове отговорностите по отпадането на определен брой болници от възможността на сключват договор с касата.

Време е ясно да се поставят на масата за обсъждане всички идеи и анализи какво може да се купи с парите, които се отделят за медицински услуги, и обществото да реши какво здраве иска. И отлагането на това решение за следващите, които да започнат отначало, само ще влоши и без това трагичного положение на системата, която се крепи на личните усилия и добрата воля на лекари, специалисти, компании и самите пациенти.