Самоизмерване на кръвната глюкоза


vd 01/11/2013

Самоизмерването (самоконтролът) на кръвната глюкоза е единственият начин за потвърждаване на хипогликемия (ниска стойност на кръвната глюкоза) при хората с диабет, които са на лечение с инсулин или с някои видове хипогликемизиращи таблетки.

Затова, провеждането на такова измерване се препоръчва при съмнение за хипогликемия, преди дълго шофиране, преди или по време на продължително интензивно или непланирано физическо усилие, при остро заболяване, особено когато то е придружено от намален апитет, гадене и повръщане.

Честотата на самоизмерванията зависи от фактори като: тип на диабета, тип на терапията, склонност към хипогликемия, намален усет за разпознаване на хипогликемия, появата на остро заболяване.

Проверката осигурява обратна информация в реално време как физическото натоварване, храненето или медикаментозното лечение с инсулин или с други глюкозо-понижаващи средства се отразяват върху нивото на кръвната глюкоза.

Данните от самоизмерването на кръвната глюкоза с глюкомер и тест лентичка могат да се използват за количествен показател при взимането на решение дали е необходима промяна в прилаганата терапия с цел да се постигне подобряване на резулатите.

Самоконтролът на кръвната глюкоза е най-ефективен, когато се съчетае с програма за обучение. Целта е хората с диабет или родителите на деца с диабет да усвоят знания и умения какви действия трябва да предприемат, в зависимост от измерените стойности на кръвната глюкоза, така че да могат да постигнат желаните промени.

Освен това, хората, които ще провеждат измерванията на кръвната глюкоза, трябва да бъдат обучени за правилно използване на глюкомера.

Диабет тип 1

Лечението с интензифицирана (базално-болусна) инсулинова терапия e „златен стандарт“ за постигането на добър гликемичен контрол при юношите и възрастните хора с диабет тип 1.

Тази терапия предполага многократни доставки на инсулин през деня (фигура 1), който може да бъде инжектиран подкожно с помощта на инсулинови писалки.

Инжектираният преди всяко основно хранене бързодействащ инсулин (болус) има за цел да осигури усвояване на постъпващата в кръвта глюкоза (от разграждането на въглехидратите в храната) и по този начин да се избегне прекомерното повишаване на кръвната глюкоза след нахранване (постпрандиалната хипергликемия).

Подобен модел се наблюдава в тялото на хората с нормална функция на панкреаса – при всяко повишаване на кръвната глюкоза при хранене, бета-клетките в този орган произвеждат бързо допълнително количество инсулин, което постъпва в кръвта.

Най-често бързодействащият инсулин или бързодействащият инсулинов аналог се инжектира от хората на базално-болусен режим трикратно дневно – преди всяко от трите основни хранения – сутрешна закуска, обяд и вечеря. Задачата на този вид инсулин е да осигури контрол на кръвната глюкоза след нахранване, поради което той трябва да има бързо начало на действие, както и бързо да изчерпва своя ефект (да не е активен в периодите между храненията или в периодите на гладно, за да не води до риск за хипогликемия).

Интензифицираната инсулинова терапия включва и инжектирането на дългодействащ (базален) инсулин, който има за цел да поддържа стабилно ниво на кръвната глюкоза на гладно и в периодите между храненията. Този инсулин се доставя с отделна инжекция от бързодействащия инсулин (различна писалка).

Базалният инсулин се инжектира един или два пъти дневно в зависимост от използвания инсулинов препарат (интермедиерен човешки инсулин или един от двата дългодействащи инсулинови аналози).

Базалният инсулин контролира нивото на кръвната глюкоза в периодите между храненията и през нощта и позволява на клетките да използват постоянно произвежданата от черния дроб глюкоза за енергия, която е необходима за техните жизнени функции.

Този вид инсулин трябва да действа дълго време и поради това най-подходящи за неговото осигуряване са дългодействащите инсулинови аналози, които притежават плосък и относително постоянен профил на действие през цялото денонощие.

За интензифицирана инсулинова терапия може да се използва и инсулинова помпа

(система за постоянна подкожна доставка на инсулин). С помощта на това устройство автоматично се подава постоянно ниско ниво на инсулин (за осигуряване на базално инсулиново ниво), като при хранене се доставят болуси с допълнителен инсулин.

Водещото предимството на базално-болусния режим е, че позволява много по-точно да се наподоби модела на физиологичната секреция на инсулин при хората с нормално функциониращ панкреас. При всички недиабетици това става автоматично. При хората с диабет тип 1 този процес трябва да бъде управляван всеки ден чрез доставката на инсулин отвън било с многократни подкожни инжекции или с помощта на инсулинова помпа.

Второто предимство на интензифицираната инсулинова терапия е, че позволява по-голяма гъвкавост при хранене, тъй като хората с диабет тип 1 могат сами да адаптират дозата на болусния си инсулин в зависимост от въглехидратното съдържание на съответното основно хранене.

При хората с диабет тип 1 самоизмерването и самонаблюдението на кръвната глюкоза е незаменимо за всекидневната им активност и за взимането на информирано решение каква корекция е необходима в лечебния им план. Без самоконтрол на кръвната глюкоза, хората с диабет тип 1 не могат да управляват „трите коня“ на д-р Джослин – диета, физическа активност и инсулин, които символизират съвременното лечение на това заболяване.

Данните от голямо проучване показват, че провеждането на три и повече измервания през денонощието води до статистически и клинично значимо подобрение на диабетния контрол – намаление на нивото на гликирания хемоглобин А1с с 1%.

По-честите проверки, включително измерване на кръвната глюкоза преди хранене и два часа след нахранване, както и на стойностите в средата на нощта, имат водещо значение за намаляване на риска за хипогликемия, включително на неразпозната нощна хипогликемия.

Диабет тип 2

Редица рандомизирани клинични проучвания показват, че самоизмерването на кръвната глюкоза води до постигането на по-ниски нива на гликирания хемоглобин А1с при хората с диабет тип 2 и лош гликемичен контрол (средно изходно ниво на A1с >8.9%). За реализирането на истинска полза е необходимо, обаче, обучение и мотивация от страна на пациента за промяна в нездравословния му начин на живот.

В публикуваното наскоро проучване ROSES (Role of Self-Monitoring of Blood Glucose and Intensive Education in Patients with Type 2 Diabetes Not Receiving Insulin) осигуряването на възможност за самоизмерване на кръвната глюкоза и за телефонни консултации с лекуващия лекар е постигнало много по-добри крайни резултати отколкото обичайните медицински грижи (посещение в лекарския кабинет, придружено от контролно изследване на кръвната глюкоза).

Двете групи участници са имали сходни изходни показатели (средно ниво на хемоглобин A1с 7.9%). В групата, която е провеждала самоизмерване на кръвната глюкоза, за шест месеца е било постигнато значимо по-голямо намаление на хемоглобин A1с (с 0.5%) и на телесното тегло (с 4 килограма) в сравнение с останалите участници, въпреки че при тях са били направени повече промени в лекарствената терапия от страна на лекуващите лекари.

Изводът от това проучване, е че стратегията за самоучастие на пациентите с диабет тип 2 в контрола на заболяването им с помощта на самонаблюдение на нивата на кръвната глюкоза може да постигне трайни благоприятни промени в досегашния им начин на живот, които да доведат до отслабване на тегло и подобрение на метаболитния контрол.

Novo Nordisk