Кои пациенти с диабет по-често не спазват своето лечение?



01/11/2013

Младите хора и жените са по-недисциплинирани по отношение на спазването на предписваното им лечение за контрол на захарния диабет, показват резултатите от няколко проучвания в САЩ. Причините за това са най-често психологични.

Младежите са по-нехайни по отношение на здравето си от една страна, а от друга – не искат да са „различни“ от приятелите си, спазвайки всекидневен режим – час на хранене, час на инжектиране на инсулина, час на спортуване, час на лягане за сън, час при ендокринолог, час при зъболекар…

Девойките и младите жени на възраст от 15 до 30 години често умишлено намаляват дозата на инсулина или пропускат неговото инжектиране поради страх да не напълнеят. Данните от различни проучвания показват, че това поведение, наречено диабулемия, се практикува от една на три млади жени с диабет тип 1…

Нежният пол по-често страда и от потиснато настроение и депресия, което води до занемаряване на грижите за здравето и нарушаване на приема на лекарства.

Другата група, която също не взима редовно таблетките си, са хората, които трябва сами да доплащат значителна сума от цената им всеки месец. При тези случаи причините са обективни – необходимост от спестяване на пари поради ограничени финансови възможности.

Куриозен донякъде е фактът, обаче, че хората с диабет тип 2 са по-склонни да спестяват от парите си за лекарства или от консумативи за контрол на кръвната глюкоза, отколкото от бюджета си за храна… При повечето от тези затлъстели хора храненето е най-голямата ценност в живота, често по-голяма дори от здравето… Нищо не е по-голямо от хляба, е тяхното верою, а останалото е грижа на обществото – да им осигури пари за лекарства, тест-ленти, консултации при специалисти, болнично лечение…

Новодиагностицираните пациенти с диабет тип 2 по-често „забравят“ да вземат таблетките си отколкото ветераните с това заболяване, които имат трайно изградени навици в това отношение.

Необходимостта да се поглъщят много таблетки по различно време на деня също води до по-често нарушаване на терапевтичния режим. Естествено, трудно е всеки ден да поглъщаш шепа с горчиви лекарства. Друго е, ако ставаше дума за шепи с мазни и сладки лакомства…

При юношите и младите хора с диабет тип 1 ветераните са тези, които по-често нарушават лечебния си план, отколкото новобранците в тази област (обратно на модела при диабет тип 2).

Различни проучвания изследват причините за тази недисциплинираност, но по-вероятно, с течение на времето, при хората с хронично заболяване се натрупва „умора“ и „отегчение“ да спазват постоянно терапевтичен режим. При тези случаи е по-подходящо да се препоръчат по-гъвкави режими на инсулиново лечение, които да поразчупят рутината.

Например, бързодействащите инсулинови аналози премахват нуждата от половин час интервал на изчакване между поставянето на инжекция и храненето (те могат да се поставят непосредствено преди хранене или дори веднага след нахранване).

Освен това, при използването на бързодействащи инсулинови аналози вместо на стандартни бързодействащи човешки инсулини отпада и нуждата от междинни закуски между основните хранения. Това ги прави по-подходящи при всички хора с диабет тип 1, независимо от възрастта им, които имат непредвидим режим на храненe или не искат да приемат допълнителни калории с междинни закуски.

Като цяло, над 70% от сладките хора взимат предписаните им с рецепта лекарства поне 80% от времето. Най-дисциплинирани са тези на възраст 65 години и нагоре, а най-нехайни – тези на възраст под 44 години. По-образованите и по-богатите спазват по-точно предписаното им лечение отколкото малограмотните и малоимотните.

Диабетиците, които имат допълнително липидни нарушения или очни увреждания, също приемат редовно своите лекарства, докато тези с хронично бъбречно или с периферно съдово заболяване са по-малко изпълнителни. Какви са причините за тези разлики е неясно.

Пациентите, които са съветвани от ендокринолози и други специалисти, спазват по-стриктно назначеното им лечение отколкото тези, които са оставени на грижите на общопрактикуващи лекари.

И накрая още един важен фактор, който също има значение за спазване на лечението е наличието на нежелани странични ефекти на медикаментите.

Страхът от хипогликемия е най-честата причина за неспазване на лечението, следва страхът от увеличение на теглото, рискът за влошаване на сърдечната функция и появата на стомашночревни проблеми (гадене, повръщане).

Като цяло, пациентите с хронично заболяване предпочитат по-рядкото приложение на лекарствата – един път дневно, още по-добре – един път седмично.