Диабетът в България



01/09/2013

Почти всеки десети българин на възраст между 20 и 79 години е с диабет, като с диагностициран (известен) диабет са 7.1% и 2.5% не знаят за заболяването си (недиагностицирани), според резултати от проучване на българското здраве* и осведоменост за захарната болест, с което пък беше обявен стартът на национална информационна кампания "Заедно срещу диабета".

Партньори на инициативата са парламентарната Комисия по здравеопазване, Българска асоциация Диабет, Националната асоциация на децата с диабет, Национална пациентска организация и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Ако статистиката се екстраполира и включи и българите под 20-годишна възраст, процентът ще спадне, но въпреки това, цифрите са високи и показват, че свръхкалоричното хранене, недостатъчният прием на плодове и зеленчуци, обездвижването и ниската здравна култура водят до диабетна епидемия и у нас.

Добрата новина обаче е, че намалява броят на хората, които имат диабет, но все още нямат поставена диагноза и не взимат мерки срещу болестта. В момента такива са само около 20% от болните у нас на фона на 40% в края на 90-те години.

Честотата на диабета у нас (9.6%) е близка до тази в Европа. В Полша например диабетно болните са 10.6% от населението, в Германия - 8.9%. Болните в Италия обаче са наполовина по-малко като дял от населението (може би затова допринася и прославената Средиземноморска диета...).

Проучване от август 2013 г. сред представителна извадка на българското население показва, че над 90% от нестрадащите от болестта са информирани, че наднорменото тегло и заседналият начин на живот могат да са причина за възникване на диабет, но само 63% от тях знаят, че приблизително половината случаи на диабет в зряла възраст могат да се избегнат чрез продприемане на подходящи мерки.

Голяма част от анкетираните (61%) не разпознават и симптомите на диабета, или пък му приписват крайно нетипични прояви като сърцебиене, главоболие и припадъци, а съвсем малка част назовават верните показатели като високи нива на кръвната глюкоза, често уриниране, загуба на тегло, жажда... Например, 68% смятат, че сърцебиенето е проява на диабета, а само 1% свързват жаждата с това заболяване.

Личният лекар е първият избор на повечето пациенти, които се съмняват, че са болни от диабет. Общопрактикуващ лекар биха посетили 59% от запитаните, 27% биха измерили кръвната си глюкоза в лаборатория и 14% ще се обърнат към ендокринолог.

Половината от българите, вече диагностицирани с диабет, не познават добре стойностите на добрия гликемичен контрол, към който трябва да се стремят.

Над 40% от диабетиците, които се лекуват с таблетки за понижаване на кръвната глюкоза, не са посещавали ендокринолог през последната година и не са изследвали стойностите на гликирания си хемоглобин (показател, отразяващ степента на гликемичния контрол през последните три месеца).

Кои са причините за това е неясно, но по-вероятно е да се дължат на пропуски и слабости на здравната система, а не на ниска здравна култура или на безотговорно отношение на самите пациенти, тъй като повечето от тях са добре информирани, че ако не се лекуват правилно, са застрашени от развитие на диабетните усложнения, и обратното - ако се лекуват правилно, тези усложнения могат да бъдат избегнати.

Над 80% от пациентите с диабет тип 2 страдат от високо кръвно (артериално) налягане, 87% - от затлъстяване (!), 60% от микроалбуминурия (повишено ниво на белтък в урината и знак за начално увреждане на бъбреците).

Всяка година от диабет и усложненията му умират около 8000 хиляди българи (в тези цифри не са включени смъртните случаи при диабетици, които се дължат на сърдечносъдови, бъбречни и други придружаващи заболявания). При над 4500 души се налага ампутация на долен крайник, което в много случаи може да бъде избегнато ако диабетиците се следят редовно от специалист и ако управляват добре заболяването си.

Целта на започващата национална кампания е да промени тази статистика, според представители на болниците и на пациентите.

Критично важно е да се повиши културата на профилактика, защото при редовни прегледи, нарушението в обмяната може да се диагностицира още в предиабетните му стадии (нарушен глюкозен толеранс и/или нарушена гликемия на гладно). На този ранен етап прогресирането на болестта до изявен диабет може да бъде спряно или забавено с месеци или дори с години чрез предприемане на подходящи мерки (промяна в нездравословните хранителни навици, повишена физическа активност и загуба на наднормено тегло).

Всеки може да си направи изследване на кръвната глюкоза или на гликирания хемоглобин. Това е особено важно за хората с наднормени килограми или със затлъстяване (особено при случаите с коремно затлъстяване или с голяма обиколка на талията, форма на тялото тип „ябълка“), както и за тези, които имат случаи на диабет тип 2 в семейството (баби/дядовци, родител/родители, братя/сестри). Нужно е само направление от личния лекар.

Националната кампания ще включва акции за консултации и профилактични прегледи, публикуването на подробна информация за диабета онлайн, излъчването на информационни видео клипове...

И още данни от изследването на разпространението на диабета в България:

- С предиабет са 3.7% от българите (1.6% с нарушен глюкозен толеранс и 2.1% с нарушена гликемия на гладно). В Испания например с предиабет са почти два пъти повече хора - 7.2%

- Сред диабетиците 56.7% са мъже и 43.3% - жени (за Европа съотношението е 49.8:50.2% или почти по равно)

- 83% от всички хора с диабет в България са над 50-годишни, като най-голяма е честотата на заболяването сред възрастовата категория 60-79 години

- Във възрастовата група от 20 до 50 години, повече от 3/4 от диабетиците са между 40 и 49 години (затова контролните прегледи и тестове за диабет са толкова важни след навършването на 40 години и особено при наличие и на друг рисков фактор за поява на това заболяване)

- Около 2.5% от хората с диабет у нас не знаят за заболяването - това означава, че те имат високи нива на кръвната глюкоза (хипергликемия), които се откриват случайно при преглед по повод на друго заболяване или при настъпило съдово усложнение (най-често остър миокарден инфаркт). Причините са това са различни: непознаване на рисковите фактори за поява на заболяването (ниска здравна култура или игнориране на собственото здраве), липса на алармиращи симптоми (оплаквания), които да ни принудят да посетим личния лекар (например болка или друга тревожна проява), прекомерна ангажираност в семейството и работата, депресия, икономически проблеми, отдалеченост от здравно заведение...

Кои са хората около нас, които имат повишен риск за диабет тип 2 или дори могат да имат предиабет, за който да не знаят до момента? Това са хора от двата пола на средна възраст, с коремно затлъстяване (голяма обиколка на талията), с липса на физическа активност, с фамилна обремененост за диабет тип 2 или това са жени с анамнеза за гестационен диабет или родили голямо бебе (над 4 килограма).

Диабет тип 2 обикновено се появява след 40-годишна възраст, но може да възникне и по-рано, включително и при юноши и млади хора със затлъстяване. Този тип диабет може да остане незабелязан в продължение на много години и диагнозата доста често се поставя след възникването на усложнения от него.

Бременните жени, които са с наднормено тегло и са били диагностицирани с нарушен глюкозен толеранс или имат фамилна анамнеза за диабет тип 2, са изложени на повишен риск от развитие на гестационен диабет (диабет по време на бременност, който отзвучава скоро след раждането). В последствие тези жени са изложени на повишен риск за развитие на диабет тип 2.

* Проучването е проведено в 12 български региона, като в него са участвали над 2000 мъже и жени на възраст 49.30+/-14.75 години. Пълните резултати от него са публикувани в списание Ендокринология, бр. 4, 2012 (Борисова А-М. и сътр.)

- Нарушена гликемия на гладно означава ниво на кръвната глюкоза между 6.1 и 6.9 mmol/l, измерено сутрин на гладно. Стойност, която е равна или по-висока от 7 mmol/l, потвърдена с още едно изследване (извършено в различен ден), се красифицира като диабет. Стойност, която е равна или по-ниска от 6.1 mmol/l, се приема за нормален глюкозен толеранс.

- Нарушен глюкозен толеранс означава стойност на кръвната глюкоза, измерена два часа след хранене или след провеждане на стандартен тест (след изпиване на 75 грама глюкоза), равна или по-висока от 7.8 mmol/l, но по-ниска от 11 mmol/l. Стойност, която е равна или по-висока от 11 mmol/l, потвърдена с още едно изследване (проведено в различен ден), се класифицира като диабет.