Пак за диетата…



01/05/2013

Хората с диабет трябва да бъдат съветвали от професионален диетолог (инструктор по диетично хранене) относно правилния им начин на хранене. Оптимистите биха използвали термина „здравословно хранене“, песимистите - „диетичен режим“, реалистите - „умерено и балансирано хранене“, а медицинските професионалисти - „нутриционна терапия“.

Няма значение, каква терминология ще използваме. Правилно хранене е това, което отговаря на индивидуалните нужди на всеки отделен човек с диабет и може да постигне подобряване на гликемичния му контрол.

Затова, може би трябва да използваме термина „интелигентно хранене“ - това означава така да подберем и разпределим храната си през деня, че да си осигурим нужната ни енергия за растеж, развитие и функциониране на организма, без да преяждаме или да гладуваме.

Когато се прилага на фона на редовна физическа активност, подходящо подбраното хранене (и промяна в поведението за изпълняване на професионалните съвети на диетолога) може да доведе при „захаросаните хора“ до понижаване на нивото на гликирания хемоглобин (А1c) с 1 до 2%, както и до подобряване на общото им здравно състояние и на останалите метаболитни показатели - да намали обиколката на талията, да подобри действието на инсулина в мускулите, черния дроб и мастната тъкан, да понижи нивата на „лошия“ холестерол и триглицериди и дори да доведе до спадане на кръвното налягане...

Като цяло, хората с диабет трябва да спазват здравословна диета, която се препоръчва на общото население. Тази диета трябва да осигурява поддържане на нормално тегло и адекватен внос на въглехидрати, фибри, мазнини и незаменими мастни киселини, белтъчини, витамини и минерални вещества.

При хората с наднормено тегло или със затлъстяване трябва да се ограничи калорийният внос с цел да се постигне отслабване и поддържане на здравословно тегло. Подобно поведение може да подобри гликемичния контрол и да намали сърдечносъдовите рискови фактори.

Заместването на въглехидратите с висок гликемичн индекс с такива с нисък гликемичен индекс може да постигне значимо подобряване на гликемичния контрол при хората и с двата типа диабет.

Правилното разпределение на общото количество въглехидрати (което трябва да се запазва относително постоянно през различните дни) между отделните хранения може помогне за подобряване на контрола на кръвната глюкоза и на теглото.

Енергия

Растежът, развитието и функционирането на организма се нуждаят от енергия. Тя е горивото на живота. Нашата жизненост зависи от това колко енергия от приетата храна или от натрупаните депа сме изгорили.

Енергията в храната се измерва с калории и джалове.

Една калория е количеството енергия, която е необходима за повишаване на температурата на един грам вода с един градус по Целзий. Когато измерваме енергийното съдържание на храните, обикновено си служим с 1000 пъти по-голяма мерна единица, която наричаме килокалория (ккал, kcal).

Един джаул (J) е работата, извършена от сила един нютон (N) за преместване на тяло на разстояние един метър по посока на силата. Сходно на една килокалория, тази енергия в храната се измерва с еквивалентната единица от един килоджаул (кДж, kJ).

Сътношението между килокалория и килоджаул: 1 ккал = 4.184 кДж

Количеството енергия, която се съдържа в готовите хранителни продукти и напитки, се изписва (съгласно европейските изисквания) върху техните опаковки в ккал и кДж.

Задължително се посочват: общото количество в грамове и общото енергийно съдържание на цялата храна/напитка, които се съдържат в конкретната опаковка (кутия, кофичка, бутилка), енергийното съдържание в 100 грама от продукта и енергийното съдържание на една стандартна порция от въпросния продукт.

Енергиен баланс

Основният физически принцип на енергийния баланс е: промените в енергийните депа = енергията, приета с храната (енергиен внос) - енергията, изгорена за поддържане на основните функции на организма, и за физическа работа (енергиен разход)

Тази проста формула е основата на нашето съществуване. Тя ни осигурява толкова енергия, колкото ни е необходима, без недостиг или излишество, които да доведат до промяни в нашето тегло - съответно до отслабване или до напълняване, ако нарушим баланса.

Натрупването на допълнително тегло се влияе от различни фактори - наследственост, въшна среда и поведение, възраст и бременност. Предразполагащи към затлъстяване са свръхприемът на храни с високо калорийно съдържание (повишен енергиен внос) и заседналият начин на живот (намален енергиен разход).

Експресните („чудодейните“) диети за отслабване, както и диетите с ограничен внос на някои хранителни групи (примерно въглехидрати) трябва да бъдат избягвани, защото те не постигат трайна загуба на тегло и могат да доведат до недостиг на някои важни хранителни вещества. Често, подобни диети са последвани от дори още по-голямо напълняване поради прехранването, което обикновено ги следва (йо-йо ефект). Подобни колебания в теглото имат нежелани дългосрочни ефекти върху физическото и психичното здраве.

Хората, които искат да постигнат трайно намаление на теглото си, трябва да си поставят по-реални цели.

Умерената загуба на 5-10% от изходното тегло е достатъчна за постигането на здравни ползи като подобряване на инсулиновата чувствителност (действието на инсулина в мускулите, черния дроб и мастната тъкан), понижаване на кръвната глюкоза, кръвното налягане и мазнините. Поддържането на постигната загуба на тегло е много важна.

Три вида хранителни вещества - въглехидрати, мазнини и белтъчини - се наричат макронутриенти (от „макро“ - големи), тъй като те са основните източници на енергия, която е нужна за растежа, развитието, обмяната и другите основни функции на организма. Освен това, от тези вещества се консумират по-големи количества - грамове, за разлика от микронутриентите (витамини, минерали), които приемаме в милиграмове или дори в микрограмове.

Въглехидрати - в един грам се съдържат 4 ккал

Белтъчини - в един грам се съдържат 4 ккал

Мазнини - в един грам се съдържат 9 ккал

Това означава, че храна, която съдържа 5 грама въглехидрати, ще ни осигури 20 калории, докато такава, която съдържа същото количество мазнини - 45 калории. Затова, мазнините са най-високо енергийните макронутриенти.

Един грам алкохол съдържа 7 калории, но той не е макронутриент, тъй като не е необходим за нашето съществуване. За да постигнем загуба на тегло, трябва да ограничим приема на алкохол, защото 5 грама алкохол ще ни натоварят с 35 допълнителни калории.

Около 60-70% от приетата с храната енергия е необходима за поддържане на основната ни обмяна. Това е енергията, която е необходима за дейността на нашите витални органи като сърце, мозък, бели дробове.

Около 10% изразходваме за храносмилане, абсорбиране и складиране на храната (индуцирана от храната термогенеза).

За физическа активност са ни необходими още около 20-30%, като хората, които упражняват механичен труд или спортуват, се нуждаят от повече енергия отколкото тези, които седят на работните си места.

Разход на енергия = основна обмяна + индуцирана от храната термогенеза + физическа активност

Ако се разходим в продължение на 15 минути, ще изгорим около 100 калории. Алтернативно, може да намалим размера на порциите, за да намалим вноса на същото количество калории. Третият (и най-ефективен) вариант за намаляване на теглото е да комбинираме двете мерки.

Така или иначе, ако посегнете към една допълнителна бисквита, имайте предвид, че трябва да изгорите погълната с нея енергия чрез движение, ако искате да запазите баланса между вноса и разхода на калории.