По-добрият гликемичен контрол намалява очните усложнения при децата и юношите с диабет тип 1



01/12/2012

Понижаването на нивото на гликирания хемоглобин А1с с помощта на интензифицирано инсулиново лечение (многократни инжекции или инсулинова помпа) при децата и юношите с диабет тип 1 може да намали честотата на ретинопатията, показаха резултатите от дългогодишно проучване в Австралия, публикувани в американското специализирано списание Diabetes Care (http://care.diabetesjournals.org).

Рисковите фактори за развитието на очни усложнения са: по-голяма продължителност на диабета, по-високо ниво на хемоглобин А1с, по-високо систолно артериално налягане, неблагоприятно социалноимоконическо положение и приложението на една до две инжекции с инсулин дневно (вместо интензифицирано инсулиново лечение).

Проучването е било проведено с цел да оцени тенденцията в честотата на микроваскуларните усложнения на очите и бъбреците при деца и юноши с диабет тип 1 през периода от 1990 до 2009 година.

В анализа са включени данните при около 1600 юноши с диабет тип 1 (54% момичета), на възраст от 12 до 20 години, със средна продължителност на заболяването около 8.5 година.Честотата на ретинопатията е била оценена с помощта на снимки на очното дъно.

Резултатите показват подчертана тенденция за намаляване на честотата на ретинопатията и микроалбуминурията през проследения период.

През това време (от 1990 до 2009) се е увеличил броят на пациентите на интензифицирано инсулиново лечение (многократни инжекции или постоянна подкожна инфузия на инсулин), особено след 1993 година*, което е довело и до понижаване на средните нива на гликирания хемоглобин с около 0.6% (от 9.1 до 8.5%), като в същото време честотата на хипогликемиите е останала непроменена (около 6-7%).

Резултатите от това проучване потвърждават, че подобряването на гликемичния контрол при децата и юношите с диабет тип 1 е правилното средство за намаляване на очните усложнения на заболяването.

Как може да се постигне подобряване на гликемичния контрол? Чрез правилно управление на „трите коня” на д-р Джослин - диета, физическа активност и инсулиново лечение.

Интензифицираното инсулинолечение представлява една до две инжекции дневно на базален инсулин, които покриват нуждата от инсулин през нощта и между храненията, и по една инжекция с прандиален (бързодействащ) инсулин преди всяко хранене за контрол на постпрандиалната хипергликемия (повишаването на кръвната глюкоза след нахранване). Нарича се още базално-болусен режим. Той включва също така и всекидневно четирикратно самоизмерване на кръвната глюкоза с помощта на персонален глюкомер.

Възможно е също така да се постави инсулинова помпа за постоянна подкожна инсулинова инфузия, с което се осигурява по-физиологичен режим на подаване на инсулин и по-нисък риск от хипогликемия.

Инсулиновата помпа е подходяща алтернатива на многократните инсулинови инжекции при силно мотивирани пациенти с диабет тип 1, обучени да контролират сами дозата на инсулина си (това означава да адаптират дозата към диетата и физическата активност).

* През 1993 година бяха публикувани резултатите от американското 10-годишно проучване DCCT (Diabetes Control and Complications Trial), които показаха, че стриктният гликемичен контрол, постиган с интензифицирано инсулиново лечение, може да постигне намаление на риска за ретинопатия със 76% (както и да забави нейната прогресия при случаите с начални изменения - с 54%), за бъбречно усложнение (нефропатия) - с 50% и за усложнения на нервите (невропатия) - с 60% (http://diabetes.niddk.nih.gov/dm/pubs/control).