Защо опитът на правителството да изпълни популистките обещания за по-ниски цени на лекарствата трудно ще даде ефект


vd 01/08/2012

След големия интерес към препечатаната от вестник Капитал статия „Презгранично пътуване…за здраве” в юлския ни брой, ви предлагаме (със съкращения) анализа на Десислава Николова за цените на лекарствата – тема, която също е критично важна за диабетната общност – публикуван отново в Капитал (www.capital.bg) под заглавие „Странични ефекти”.

Всяко правителство от времената на прехода преживява поне една истерична вълна колко са високи цените на лекарствата. Неуспехът да се справят с обществените очаквания обаче е почти гарантиран, защото политиците не обичат непопулярните обяснения.

Усещането за високи цени в България донякъде е и заради това, че за разлика от всички останалите пациенти в Европа българите си плащат по-голямата част от лечението сами. И последно, цените на лекарствата не са по-сложни от тези на тока, но си приличат по това, че и те като на тока се регулират и определят от държавата. А това, че тя не успява да се справи достатъчно добре с тях и няма подготвени експерти, е константна величина.

Именно затова и кабинетът на Бойко Борисов не успя, а очевидно няма и да успее да овладее тазгодишната истерия колко са високи цените на лекарствата. Най-малкото защото не са. Само припомняме – този път дискусията започна не от пациентите, цените или нещо около лекарствата, а като медийна война срещу съсобственика на “Софарма” Огнян Донев в качеството му на издател на вестници.

За да отговори на общественото очакване, здравният министър Десислава Атанасова предложи пакет от мерки, с които да намали цените. Но вместо да постигне желания ефект, министърът настрои срещу себе си цялата фармацевтична гилдия. Причината е, че по всеобщо мнение, дори и да бъдат приети, идеите за по-ниски цени на медикаментите няма да работят.

Първата идея на Атанасова е здравната каса да се договаря и за отстъпки в цените на частично платените лекарства, а не, както досега, само за тези, които покрива 100%. Другото предложение е цените на генеричните медикаменти да не бъдат по-високи от 65% от тези на оригиналните, новите лекарства да могат да се плащат с обществени средства, след като докажат една година клиничен опит. Третото е надценките на дистрибуторите и аптеките да паднат с два процентни пункта.

Отделно от това идеята на здравния министър е комисията, която отговаря за цените и определя дали ще ги плати държавата, да стане държавен регулатор по подобие на енергийния, а не, както досега, да е към Министерския съвет.

Срещу всички тези предложения всяка от засегнатите групи по веригата производител – търговец на едро – фармацевт – пациент има възражения, а общото виждане е, че мерките няма да постигнат желания резултат.

Авторството на предложението лекарствата да се плащат от здравната каса, ако има една година клиничен опит с тях в България, е на бившия министър проф. д-р Анна-Мария Борисова. Тогава тя бе обвинена в конфликт на интереси, тъй като клиничният опит щеше да се доказва в свързани с нея лаборатории.

Във варианта на Атанасова все още няма яснота какво се разбира под клиничен опит. Затова фармацевтичните асоциации са категорични, че идеята създава непрозрачност и предпоставки за корупция. А и това изискване може да спре достъпа на пациенти до лекарства. Пестенето понякога изглежда неоправдано, когато става въпрос за лечение на болни, за които всеки ден е ценен.

Другото предложение – цените на генеричните лекарства да се определят като процент от тази на оргиналните, също няма да доведе до поевтиняване. “При конкуренция на пазара цените падат и под 65%. Ако обаче има такъв текст, оригиналните компании могат да използват тактиката на враждебно ценообразуване, да намалят цените на лекарствата си с изтекъл патент, така че генеричните конкуренти да не успеят да влязат на пазара”, коментира Росен Казаков, директор на БГФарма, асоциация, която обединява 18 чужди и български генерични компании.

Според статистиката, България е с най-ниските надценки на търговец на едро в ЕС – максимално 9%, и е в златната среда на надценките за аптека – 22%. Затова и идеята маржовете да паднат с два процентни пункта накара стотина фармацевти да се съберат пред здравното министерство и да протестират.

Както при почти всеки закон в България, и при този за лекарствата промените с цел европейска хармонизация обикновено са покана за хиляди други законодателни предложения. В частния случай те обикновено са свързани със собствеността на аптеките. Този път фармацевтите с по една аптека успяха да убедят депутатите от Синята коалиция да предложат забрана на вертикалната интеграция производител-дистрибутор-аптека.

Проектът беше подкрепен с мотиви, че е станало публично известно, че на пазара има монополи и опасност от картелиране. “Публичната известност” всъщност е теза на медийната група около депутата от ДПС Делян Пеевски, и всъщност не е подкрепена от нито едно маркетингово проучване или становище на Комисията за защита на конкуренцията.

Но ако проектопредложението беше подкрепено, нито един фармацевт не би могъл да си купи акции на нито една световна компания, а всички фирми на световните производители, с които те работят на пазара, трябваше да бъдат пререгистрирани в търговски представителства.

Това щеше да забави доставката на чужди лекарства, защото международните компании трябваше да затворят своите складове в България. Предложението все пак беше отхвърлено на първо четене в здравната комисия.

Учудващото в случая е, че здравната каса за пръв път излъчва становище, различно от това на правителството. Управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков подкрепи проекта на сините депутати.

Но пък премълча, че в него липсва изискване разходите за медикаменти на касата да бъдат оповестявани публично. Това беше едно от обещанията му при встъпване в длъжност. А идеята е, че по този начин ще е ясно какви отстъпки е договорила здравната каса, как се определят цените и кой колко и защо получава.

А докато броят на болните и дадените за тях пари, както и получилите определена сума фирми са тайна, цените няма как да станат по-ниски…