Болното здравеопазване


vd 01/08/2012

Предлагаме ви, със съкращения, статията на Деси Николова от вестник Капитал (www.capital.bg), обобщаваща недъзите на здравеопазването ни:

Трудно е да се каже, че нещо хубаво се е случило в здравния сектор по времето на управлението на ГЕРБ на фона на непрекъснатите скандали и масовото недоволство от качеството, цената и достъпността на здравните услуги, огромния брой неосигурени за здраве, нерегламентираните плащания, непрекъснатите просии по медиите за лечение в чужбина, лекарските грешки и нелепата смърт на много хора.

Българската здравна система не работи за превенция на здравето, а само лекува вече болните – често не както трябва. И това не се е променило. При управлението на ГЕРБ не се случиха обещаните в предизборната програма реформи, а беглите успехи на правителството просто потъват в лавината от обществено недоволство и недоверие към медиците и към способността на кабинета “Борисов” да направи положителна промяна в сектора.

Според европейската статистика българите са най-неудовлетворените от здравната система и качеството на услугите й европейци и този индекс не се е променил през последните три години.

За сметка на това пациенти, лекари и здравни специалисти вече трета година живеят в постоянен стрес от непрекъснато обновяващите се идеи за сектора на двете основни здравни институции – Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В предизборните програми на ГЕРБ здравеопазването беше наречено основен приоритет. Такъв, че парите за него (като процент от БВП) бяха … намалени. Управляващите и до ден днешен се упражняват в законотворчество по въпроса как ще накарат неосигурените, които по данните на управляващите са от 1.3 до 1.7 млн. души, да си плащат здравните вноски.

Всъщност през трите изминали години ГЕРБ, въпреки всички информационни системи на ГРАО, НАП, НОИ и НЗОК, не успя да преброи пациентите без вноски и да установи по какви причини не ги плащат.

До ден днешен здравната каса се управлява непрозрачно, а пациентите доплащат регламентирано или нерегламентирано 3 милиарда лева – толкова, колкото плащат за здраве и чрез данъците и осигуровките си.

Налага им се да купуват сами консумативи, медицински изделия, които здравната каса не покрива, да избират екип или лекар, да покриват всякакви разходи в болниците и да си плащат сами лекарствата. При пазар от 2 милиарда лева за медикаменти болните покриват от джоба си продукти за 1.2 милиарда.

Парите на касата не достигат за хилядите лечебни заведения и за издръжката на 430 болници – броят им обаче не се променя. Бяха въведени ограничения за вид апаратура и лекари, които намалиха работата в малките градски клиники. Това обаче не означава, че пациентите са получили по-качествена услуга.

Въпреки всички опити на управляващите да се справят с таксата за избор на екип, която събират болниците, те не направиха нищо друго, освен да я узаконят и да й въведат лимит.

Огромният удар върху мотивацията на плащащите за здраве беше през втората година на управлението на ГЕРБ, когато т.нар. голям резерв на НЗОК беше практически национализиран. В него се събираха парите от увеличените от 6 на 8% от заплатата вноски и се намираха събираните при началото на реформата през 1999 осигуровки.

Въпреки нуждите, общо 1.5 милиарда лева не бяха използвани за здраве, нито за здравна реформа, каквото беше предназначението им, нито пък за да бъдат разпределени в частен фонд по избор на пациентите. Те бяха пренасочени към фискалния резерв и похарчени за друго.

На сайта на партия ГЕРБ в момента не могат да бъдат намерени предизборните обещания за здравеопазването. Основните от тях обаче бяха демонополизация на здравната каса и възможност всеки да избере частен фонд, в който да плаща здравните си вноски. Това не се случи.

Управляващите не само бетонираха монопола на НЗОК, но през третата година на управлението си отстраниха напълно от пазара и частните здравни фондове, които осигуряваха 400 000 души, и ги превърнаха в застрахователи.

Отговорът на въпроса къде са парите за здраве, кой ги получава и защо, продължава да е тайна. През тази година касата започна да публикува за пръв път колко пари са получили болниците и колко пациентите за лекарства.

Касата нарича всичките си плащания разходи – така и класифицира прегледите, лечението и медикаментите. Единствено лекарствата са с ясна цена в здравния сектор, а тя се регулира от държавата.

Вместо да отговори на въпроса къде точно потъват парите в нереформирания болничен сектор обаче, държавата всеки път се съгласява да участва в истерията около цените на лекарствата и лошите фармацевтични компании. Но и за това, което не се случва в клиниките, и за цените на медикаментите обаче има само един виновен и това е тя.

Всеки ден Българският лекарски съюз брои напускащите млади доктори, които отиват на работа в чужбина.

Ниските заплати на лекарите и почти задължителната втора работа на частно в никакъв смисъл не мотивират медиците да са доволни от системата. Пореден опит да се увеличат заплатите на лекарите направи и министър Атанасова.

Почти всички успехи на правителството в здравния сектор са резултат от обществен натиск и с цената на човешки животи. Първият е увеличаването на заплатите в Спешна помощ и беглата перспектива тя да започне да работи както трябва. Това се случи едва на третата година от управлението, и то след ден, в който, докато чакат линейка, само в София починаха 10 души.

През останалото време министрите се упражняваха в бъдещото прекрояване на неотложното звено, обещаваха как след две години в него ще работят парамедици и оставиха на доизживяване хората в линейките и цялата система около тях.