Десет причини за мозъчен инсулт


vd 01/05/2012

Десет изменяеми фактора определят 90% от риска за мозъчносъдови заболявания в световен мащаб, показват резултатите от голямото международно епидемиологично проучване INTERSTROKE, в което са участвали 22 държави с различно икономическо положение, включително и страни с ниски и средни доходи.

Артериалната хипертония, активното тютюнопушене, коремното затлъстяване, нездравословното хранене и липсата на редовна физическа активност определят около 80% oт общия риск за мозъчен инсулт (80% от опасността за исхемичен и 90% от тази за хеморагичен инсулт).

Когато се добавят още рискови фактори като захарен диабет, прекомерна алкохолна консумация, психосоциални проблеми, нарушено съотношение между аполипопротеините А1 и В и сърдечно заболяване (предсърдно мъждене или трептене, увреждане на сърдечните клапи), то тези общо 10 рискови фактора увеличават риска за мозъчен инсулт до 90%!

Прости мерки като: контрол на артериалното кръвно налягане, спиране на тютюнопушенето, спазване на здравословна диета и упражняване на редовна физическа активност могат да понижат чувствително опасността от мозъчен инсулт, са основните изводи.

Данните от проучването, публикувани в списание Lancet, показват, че 78% от мозъчните инсулти са исхемични и 22% – хеморагични (вътремозъчни кръвоизливи).

Артериалната хипертония (кръвно налягане над 140/90 милиметра живачен стълб) увеличава риска за всеки вид инсулт (исхемичен или хеморагичен) 2.64 пъти; активното тютюнопушене – 2 пъти; голямата обиколка на талията (коремно затлъстяване) – 1.65 пъти; нездравословното хранене – 1.35 пъти; наличието на захарен диабет – 1.36 пъти; прекомерната консумация на алкохол – 1.51; психосоциалният стрес и депресията – 1.3-1.35 пъти; наличието на сърдечно заболяване (предсърдно мъждене или трептене, увреждане на сърдечните клапи) – 2.38 пъти и някои нарушения в липидния профил – 1.89. Обратно – редовната физическа активност намалява този риск с 31%.

Заедно посочените рискови фактори са отговорни за около 88% от всичките инсулти, но при наличието на повишено кръвно налягане над 160/90 милиметра живачен стълб (mm Hg) този риск надхвърля 90%.

Всичките 10 фактори оказват влияние върху риска за възникването на остър исхемичен инсулт, а пет от тях – артериална хипертония, тютюнопушене, коремно затлъстяване, нездравословно хранене и прекомерна консумация на алкохол са най-важните за хеморагичен инсулт.

Мозъчносъдовите заболявания са втората водеща причина за смърт в световен мащаб, като 85% от фаталните инсулти възникват в развиващите се държави. На нашия континент по-неблагоприятна е картината в страните от Източна Европа (бившия Съветски блок), като България е сред челната тройка в това отношение.

От мозъчен инсулт умира всеки пети-шести българин и всяка четвърта-пета българка (особено застрашено е населението в селата), докато средно за Европа – всеки десети мъж и всяка седма жена.

Високото кръвно налягане е най-важният рисков фактор за исхемичен или хеморагичен инсулт (вътремозъчен кръвоизлив). Особено рискови са стойностите над 160/90 мм. жив. ст.

Артериалната хипертония може да се контролира с евтини генерични лекарства както и с прости мерки за промяна в нездравословния стил на живот като диета с повишен внос на зеленчуци и плодове, отслабване на тегло (загуба на 10% от наднормените килограми), ограничен прием на готварска сол, редовна физическа активност, избягване на прекомерната консумация на алкохол.

Прекомерен прием на алкохол (пиянстване) означава поглъщането на повече от 30 алкохолни питиета на седмица или над пет алкохолни питиета (пет алкохолни единици) дневно. Свързаното с пиянстването рязко повишаване на кръвното налягане увеличава особено много риска за хеморагичен инсулт (вътремозъчен кръвоизлив).

Редовна физическа активност означава активно движение (бързо ходене, плуване, колоездене или друг вид спорт, работа в градината, почистване на дома) поне 150 минути в седмицата (30 минути най-малко пет дни в седмицата).

Повишеното ниво на аполипопротеин А1 и на добрия (HDL) холестерол са свързани с по-нисък риск за исхемичен инсулт.

В средно и слабо развитите държави е важно да се осигури на пациентите с подозиран остър инсулт бърз достъп до апаратура за образна диагностика на мозъчното увреждане (компютърна томография или магнитно резонансно изобразяване).

При остър исхемичен инсулт (дължи се на запушване от тромб или ембол на артерии, които хранят мозъка) трябва да се започне много бързо подходящо лечение (тромболиза).

Това е спешно състояние, при което времето (ранната диагноза и започването на терапията в рамките на три часа от началото на симптомите) е решаващо за спасяването на мозъка и възстановяването на неговата функция (благоприятен изход при минимална или никаква инвалидност).

При пациенти, при които е пропуснато това време (от около 180 минути) да се постави правилната диагноза, лечението може да се проведе и в интервала до 4.5 часа след началото на симптомите. Лекарите наричат този интервал в острата фаза на исхемичния мозъчен инцидент „времеви прозорец”.

Тромболитичното лечение на острия исхемичен мозъчен инсулт с венозна инфузия на одобрения за тази цел медикамент е въведено в България през 2005, като първата тромболиза е проведена в Пловдив. Това лечение е регламентирано от клинична пътека №2 на НЗОК и се провежда в неврологична клиника/отделение със сектор за интензивно лечение с възможност за дихателна реанимация.

У нас преобладават случаите на остър исхемичен мозъчен инсулт – 85.6%, като над половината от заболелите са жени (51.2%).

Броят на българите, получили инсулт в млада и зряла възраст (под 55 години), е 9.7%; превес имат мъжете (5.6% спрямо 4.1% за жените), при които смъртността е по-висока. При преживелите мозъчен инсулт инвалидността достига до 50-75%.

Най-важното послание от проучването INTERSTROKE, е че контролът на кръвното налягане може да понижи риска за мозъчен инсулт, поради което трябва да предприемем активни мерки срещу артериалната хипертония.

Освен това е важно е да се храним здравословно (да консумираме плодове, зеленчуци и риба), да се движим всеки ден, да спрем цигарите, да намалим обиколката на талиите си.

Първичната профилактика на мозъчния инсулт означава да правим всички тези полезни неща за нашето здраве, както ни е съветвала мама.

Необходимо е да контролираме нивото на кръвната глюкоза, ако имаме захарен диабет, както и да следим за отклонения в липидния профил, които водят до развитието на атеросклероза.

За тези от нас, които имат нарушения в сърдечния ритъм като предсърдно мъждене или трептене или са с увреждане на сърдечните клапи, е важно да взимат и медикаменти за намаляване на кръвосъсирването и опасността от образуването на емболи.

Важна мярка на здравната система във всяка държава е да се осигури бърз достъп до образни изследвания на мозъка (компютърна томография или магнитно резонансно изобразяване), за да се постави правилна диагноза на мозъчния инсулт още през първите един до два часа от началото на симптомите.

Колкото по-рано се започне лечението на мозъчния инсулт, толкова по-големи са шансовете за благоприятен изход. Времето е мозък…