Пак за ползите от Средиземноморската диета



01/02/2012

Жителите на Средиземноморието са известни със своето здраве и дълголетие, поради което се смята, че начинът им на хранене е една от причините за това. В този регион се консумира най-много зехтин. А маслиненото дърво, от чиито плодове се извлича този вид олио, е било почитано от всички древни цивилизации, обитавали тези места.

Съставките на традиционната средиземноморска кухня са:

- зехтин (екстра вържин, което означава студено пресован)* – маслинено олио, което се използва както за готвене, така и за заливка на салатите

- ядки (орехи, бадеми и др.) - най-добре сурови или печени на домашната фурна без допълнителна мазнина

- пресни плодове, зеленчуци и риба (приготвена на скара или на пара)

- домашни сосове от домати, чесън, зелени листни подправки и зехтин, които се използват за готвенето на вкусни ястия от ориз, спагети или друг вид паста

- намалена обща консумация на месо и месни продукти, като се предпочита пилешкото месо пред червените или обработените меса (колбаси)

- избягване на маслото, сметаната (вместо това се консумира редовно кисело мляко), бързите храни, тестените изделия и сладкиши и безалкохолните напитки (особено подсладените със захар)

- умерена консумация на алкохол, като предпочитаното питие е чашка сухо червено вино

Резултатите от испанското проучване PREDIMED (Prevencion con Dieta Mediterranea, Превенция със Средиземноморска диета) показаха, че този начин на хранене при хора на възраст от 55 до 80 години може да намали техния риск за появата на диабет тип 2 в по-голяма степен дори от диетата с ниско съдържание на мазнини (ограничен прием на калории).

Според неговите автори обяснението е в това, че зехтинът и ядките, които са източник на мононенаситени мазнини, могат да допринасят за намаляване на инсулиновата резистентност.

Освен това, средиземноморската храна е много богата на природни антиоксиданти, които имат противовъзпалителни свойства. Това може да бъде особено полезно за хората с метаболитен синдром – нарушение в обмяната, което се свързва с повишен риск за развитието на диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.

Мононенаситените мастни киселини, които се съдържат в зехтина, изчистват организма от натрупания „лош” холестерол в артериите, черния дроб и други органи и предпазват от развитието на атеросклероза и сърдечносъдово заболяване.

Ядките (особено орехите), както и рибата са богати на омега 3-мастни киселини (вид полиненаситени мазнини), които са полезни за сърцето, мозъка и очите (намаляват риска за прогресиране на диабетната ретинопатия).

Киселото мляко е с ниско съдържание на наситени мазнини, има много нисък гликемичен индекс (не води до бързо повишаване на кръвната глюкоза след нахранване) и представлява естествен източник на пробиотици и калций.

Пресните зеленчуци и плодове съдържат природни антиоксиданти (витамин С, каротиноиди), растителни фибри и флавоноиди, както и минерали (калий). Цитрусите (портокал, грейпфрут), например, понижават риска за възникването на исхемичен инсулт (доказано е при жените).

* Студено пресовият зехтин не се подлага на никаква термична или химическа обработка и мазнината се извлича единствено чрез механично пресоване на маслините (оттам идва и името „екстра вържин” – „напълно девствен”). Той е много богат на мононенаситени мазнини, естествени антиоксиданти (витамини А, Е, каротеноиди), флавоноиди и други полезни съставки. Освен това е и много устойчив на термична обработка (готвене), което също е едно от обясненията за неговите антиканцерогенни свойства.