Диабетът по света и у нас



01/02/2012

Честотата на захарния диабет (наричан за краткост по-долу диабет) расте в световен мащаб.

Според статистическите данни за 2010 над 6% от европейците на възраст от 20 до 79 години са с това заболяване. Това прави общо около 33 милиона души, от които почти половината са на възраст под 60 години (1).

В Исландия, Норвегия и Великобритания с диабет са около 5-6% от населението от 20 до 79 години, а в Кипър, Турция и Германия - 8-8.9%. България е по средата по брой на „сладките хора” - 6.5%.

Ако тази ситуация остане непроменена, то броят на диабетиците в Европа се очаква да достигне 37 милиона през следващите 15-20 години (според прогнозите на Международната диабетна федерация от 2006 година).

При децата на възраст от 0 до 14 години заболеваемостта от диабет тип 1 е съответно: средно за Европа – 18 на 100 000 души, в България – 9.4 на 100 000, във Франция – 12.2%, Швеция – 41 и Финландия – 57.4 на 100 000 души население.

Захарният диабет е хронично заболяване на обмяната, което се характеризира с високи нива на глюкозата (вид проста захар) в кръвта. То се развива или защото панкреасът спира да произвежда хормона инсулин (диабет тип 1), или защото панкреасът има намалена способност да произвежда достатъчно инсулин, който да преодолее резистентността на тялото (в следствие на затлъстяването и обездвижването) към действието на този хормон (диабет тип 2).

Честотата на диабет тип 1 е 10-15% от всички случаи на заболяването, като тази форма продължава да е най-разпространена сред децата, особено в развитите страни.

Хората с диабет, ако не бъдат диагностицирани навреме и не предприемат мерки за постигането на добър метаболитен контрол, имат повишен риск за развитието на сърдечносъдови заболявания като исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт (макроваскуларни усложнения).

Освен това, диабетиците са застрашени и от появата на хронични микроваскуларни усложнения на очите и бъбреците (диабетна ретинопатия и нефропатия) и невропатни усложнения (диабетна невропатия).

Диабетът е причинил смъртта на 300 000 души в Европа през 2010 година, като 50% от тези хора са починали от сърдечносъдово заболяване и 10-20% - от бъбречна недостатъчност.

Честотата на диабет тип 1 сред децата на възраст от 0 до 14 години в Tурция, Италия, България и Гърция е под 10 на 100 000 население. За сравнение, средната честота в Европа е 18 на 100 000, в Швеция – над 40 и във Финландия – над 57 на 100 000. Има доказателства, че в развитите страни децата се разболяват от този тип диабет на по-ранна възраст в сравнение с миналия век.

Икономическото отражение на диабета е значително. През 2010 година около 10% от здравните бюджети на европейските страни са били изразходвани за лечение на това заболяване и на неговите усложнения.

Около една-четвърт от директните медицински разходи, свързани с диабета, отиват за заплащането на глюкомери и консумативи за измерване на кръвната глюкоза, друга една четвърт – за лечение на дългосрочните усложнения и останалите средства – за общи медицински грижи.

Диабет тип 2 е заболяване, което може да бъде предотвратено, ако се вземат ранни мерки за контрол на рисковите фактори като наднормено тегло, затлъстяване и липса на редовна физическа активност. Въпреки това, в повечето страни честотата на хората с наднормено тегло и затлъстяване продължава да се увеличава.

Истината е, че хората с диабет тип 2 не се интересуват много от здравословно хранене, редовно ходене или дори от самоконтрол на нарушените си метаболитни показатели (данни от интервюта), а от това да им се осигури от страна на обществото всичко абсолютно безплатно, ако може, дори и… безплатно, редовно и обилно хранене.

Изводи:

- Първичната превенция на диабет тип 2 е критично важна и най-вече постижима с относително прости и евтини мерки

- Вторичната превенция на диабетните усложнения посредством постигането на добър контрол на кръвната глюкоза е също много важна

- За постигане на горните две цели трябва пациентите и техните близки да бъдат обучавани. Чудесно, но кой да ги обучава, съветва и тренира като това не струва пари и поради това не интересува никой – пациентът чака наготово да получи безплатно лечение, безплатни изследвания, безплатни глюкомери и ленти, безплатни грижи… , а лекарят и медицинската сестра предпочитат да не губят ценно време за „про боно” дейности

Използван източник:

1. www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/health-at-a-glance-europe-2010/diabetes-prevalence-and-incidence_9789264090316-19-en