Лекарят вижда хората в най-голямата мъка и в най-голямото щастие



01/12/2011

Проф. д-р Милан Миланов е бил зам.-председател на Българския лекарски съюз, зам.-министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров и бивш общински съветник в Столичния общински съвет от групата на ССД. Председател е на Комисията по лекарска етика и шеф на реанимацията в столичната болница Пирогов. Председател е и на столичната колегия на Българския лекарски съюз.

Предлагаме ви (със съкращения) интервюто му пред вестник Дневник (www.dnevnik.bg):

- Какво е да си лекар в България днес?

- Да си най-известният, най-силно плютият, понякога демонизиран. А тази професия изисква огромни познания, морал и нещо много важно – да бъдеш психолог. Тя се среща с хората в кризисни за тях състояния. Лекарят е и най-близкият приятел до момента, в който животът на човек е в ръцете му. Той вижда хората и в най-голямата мъка, и в най-голямото щастие.

- Престижна ли е все още професията, предвид обществената енергия, която изригна срещу лекарите?

- Разбира се. Когато вървя по улиците, много хора ме спират. Но никой не ми каза "О, политикът Миланов", а: "Докторе". И това не са хора, на които съм помагал.

Проблемът е в това, че малка група хора реши, че парцалът, с който ще си избършат ръцете, сме ние докторите. Ние ще устоим срещу атаката на властта, но аз нямам съмнение, че има атака от нейна страна. Това е атака на министерството, атака на здравната каса. Ние ще устоим срещу това.

Но аз никога няма да мога да простя, че в това се използват и пациентите. Да използваш болните хора, за да застанеш над професия като лекарската, е не просто политическа грешка, а политическо престъпление.

- И каква е целта според вас?

- Тя е толкова очевидна. Властта се отнася така с всички. Вземете бюджета за здравеопазване, който е преписан от миналогодишния, орязан и без приоритети. И хората какво казват? "О, тези изедници, мръсници, убийци - искат още пари". Искаме повече пари за техника, за лекарства, за апаратура, за консумативи. Същата е ситуацията и с протестиращите. Това е насъскване на огромни маси хора едни срещу други. И всеки за нещо е виновен. И на такава територия се царства изключително лесно.

- Нормална ли е обществената реакция – при инцидент, първо лекарят да се вини преди да е доказано има ли грешка?

- Не. Знаете ли, как преживяваш смъртта на един болен? Да, трябва да се признае, че има увълчване. Да, има тежка комерсиализация. И няма защо да го крием. Но тази комерсиализация е в целия ни живот.

Българинът не знае правата си, не знае какви са клиничните пътеки. Защо не попитате един хронично болен, на него всеки ден му сменят правилата. Днес рецептата му важи за един месец, утре за две седмици. И хората се побъркват. В Германия детето като се роди, докато умре, то си знае пътя в здравеопазването. В България как да си научиш правата като парламентът ги сменя на всеки две седмици?

- Как виждате бъдещето на здравната система?

- Пристрастен съм, защото съм един от 15-имата, които 1998-ма година действително направиха реформа. "Реформа" стана мръсна дума в България. И то в аспекта на нашата държава, която след 45 години зимен сън изведнъж се събуди в демокрация. Реформа значи – смяна на собствеността, смяна на финансирането и смяна на функциите. Това е реформа. През 1998-ма през законодателството ние направихме точно това.

Особено болезнена за мен е една абсолютно абсурдна идея – за спешната помощ (да премине към болниците, бел.р.). Спешната медицина е национална система, а да посегнеш на нея като министър, е престъпление.

Ако се върна малко по-назад. Кое беше най-голямото престъпление, извършено от тройната коалиция? Една безумна идея на проф. Гайдарски здравната каса да стане единственият финансиращ орган. И тогава тя беше национализирана. Вместо това правителство, което се бие в гърдите, че е дясно, да денационализира касата, то продължи да я национализира и в момента НЗОК е един банкомат.

Ако онзи там, който се биеше в гърдите, че е дошъл от Америка (Симеон Дянков бел.р.) напълни с пари банкомата с колкото пари той реши, директорите на болниците ще имат бюджети. Това е НЗОК в момента. А тя трябва да се ръководи от осигурените.

И последната глупост беше с резерва на касата, който отиде в правителството. Ние заложихме в бюджета на касата този резерв, а изведнъж тия пари се вкараха в бюджета и сега никой не знае дали са за керемиди, дали са за магистрали...

Тъй като правителството усети, че нещата не вървят и неминуемо върху него ще се струпа народният гняв, те го отклоняват към лекарите. Това и за слепия е ясно. Изведнъж при реално недоказана грешка, без да се изчака изключително сложната и бавна експертиза, се правят заключения.

- Има една стара презумпция "Докторът винаги иска да помогне", а третото основно правило на Световната здравна организация е "Убива болестта, не лекарят".

При нас има т.нар. системна грешка. Съотношението системни грешки към лични грешки, от които никой не е застрахован е 85 към 15. На световно ниво съотношението е 65% към 40% в полза пак на системните грешки.

- Какво означава системна грешка?

- Грешка, която е допусната поради лоши правила в здравната система. Докато личната е грешка единствено и само на лекаря. В целия свят се борят срещу системните грешки и ги намаляват – с нови лекарства, нова апаратура. От лична грешка никой обаче не е застрахован.

В София, например, връзката между болничната и доболничната помощ е тотално прекъсната.

В София за АГ клиниките е дошла черна седмица. Поредица от смъртни случаи. Спомнете си преди година как четири дечица новородени едно след друго починаха. Интересното е, че никой не написа, че колегата от Пазарджик (който беше обвинен, че е израждал пиян - бел.р.) беше оневинен напълно и от прокуратурата, и от лекарското съсловие. Въобще не е бил пиян човекът. Направихме много сериозна проверка, но вина нямаше.

- Колко доказуема е една лекарска грешка?

- Хората жадуват за бърза разплата. Доказването на поведението на лекаря в болницата е ужасно трудно нещо. В медицината две и две не прави четири.

- А дали подготовката на младите лекари е достатъчна?

- Аз съм от хората, които смятат, че медицинското образование у нас е много добро. Има куп неуредици, но качеството на образованието е високо. Тези момчета и момичета знаят повече от нас.

- Но каква е мотивацията им?

- Вие чухте ли ме досега да кажа нещо за възнаграждение? Няма и да го чуете от моята уста. За огромната част от тези хора най-важното не са парите. Най-важното са хоризонтите. В България хоризонт няма. Нахлупен ни е един каскет и ние не виждаме пред очите си. Затова се махат.

Това, че за три дни в чужбина ще изкарат колкото тука за три месеца, е допълнително. Най-важното за тях е хоризонтът. Те искат да отидат в държавата където знаят, че животът е сигурен и предвидим.

Бел. ред. На практика излиза, че нашите млади и кадърни лекари (получили високо качество на университетско медицинско образование и след това безплатна възможност за добиване на специалност по държавна поръчка) - разходите и в двата случая са платени от държавата (с други думи, от нас - данъкоплатците), след това търсят „нови хоризонти” и химерни възнаграждения, без да имат никакви финансови задължения към държавата, която им е осигурила възможности да се реализират в професията и живота…

След като всеки може да се спасява както може (търсейки другаде сигурен, уреден и спокоен начин на живот, вместо да се бори за оправяне на нашата действителност), не е ли редно да се въведе система за пълно възстановяване на средствата, които са изразходвани за неговото образование и специализация при условие, че е практикувал след това в държавата, която го е финансирала, по-малко от 10 години, например?! След изтичане на десетата година от получаване на специалността, да бъде освобождаван от това задължение да върне полученото.

В противен случай, най-добрите, умните и кадърните лекари (цветът на нашата медицина, каймакът на най-хуманната професия) ще търсят нови хоризонти, а нас ще ни лекуват само тези, които не са в състояние да отидат никъде поради ниска квалификация, затъпяване (или алкохолизиране), липса на способности за комуникация с пациента и неговите близки, на езикови познания и компютърни умения, а и на… морал.

Защо да даваме безвъзмездно пари, за да обучаваме млади лекари, които ще лекуват някъде другаде и ще търсят на наш гръб по-лесни печалби?