Диабетна пандемия


vd 01/10/2011

Честота на диабета през последните три десетилетия се е повишила почти два пъти – от 153 милиона през 1980 до 285 милиона през 2010 година. Въпреки че, 70% от този ръст се обяснява с демографски фактори (увеличаване и застаряване на населението на планетата), останалите 30% се дължат на охолния и заседнал начин на живот на съвременните хора.

Затлъстяването е водещ рисков фактор за развитието на диабет тип 2, като в световен мащаб се увеличава броят на хората с наднормено тегло, включително и сред детската популация.

Около 1.46 милиарда хора имат наднормено тегло и около половин милиард са затлъстели. През последните 30 години (1980-2010) средният индекс на телесна маса се е повишил с 1.5 kg/m2 и сред двата пола.

Най-тревожният факт е увеличението на затлъстяването сред децата, включително в предучилищна възраст. За да се намали тежестта на този проблем, трябва да се ограничи времето за гледане на телевизия и да се увеличи консумацията на плодове и зеленчуци.

През 2030 се очаква броят на сладките хора да достигне 472 милиона, като 80% от тях ще бъдат в бедните държави. Проблемът се очертава като катастрофален, тъй като здравните системи няма да могат да се справят с повишените нужди от инсулин, други лекарства, скъпи контролни изследвания и високо специализирана медицинска помощ.

Броят на диабетиците на възраст от 20 до 79 години в Европа през 2010 година е бил 55.4 милиона (6.9% от населението) и се очаква да достигне 66.5 милиона през 2030 (8.1%), което означава ръст с 20%. В световен мащаб, през 2010 диабетиците са били 285 милиона (6.4%), като се прогнозира те да станат 439 милиона през 2030 (7.7%) или това е увеличение с 54.1%.

Решението? Да се въведе „мазен” данък („данък чипс”) върху храните с високо съдържание на наситени мазнини, захар и сол; да се забрани телевизионната реклама на „бързи храни” (бъргъри и пържени картофки, продавани в хранителните вериги от типа на МакДоналдс и Бъргър кинг) или на пакетираните храни-„боклуци” (чипс, бисквити, бонбони, шоколадови изделия); да се забрани на веригите за бързи храни да предлагат „детски менюта” с играчки; да се промотират храните с намалено съдържание на наситени и транс мазнини и с нисък гликемичен индекс (сурови плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки, кисело мляко и нискомаслени млечни продукти), като се стимулира тяхното производство и се осигурят условия за намаление на цените им (подходяща държавна политика); да се въведе постоянен контрол за изпълнение на наредбите за здравословно хранене в детските градини и в училищата (да се налагат парични глоби на нарушителите).