Ендогенен протектор срещу диабетни усложнения



01/08/2011

Неизвестен засега ендогенен фактор може да предпазва хората с диабет тип 1 от развитието на диабетна ретинопатия и други свързани с това заболяване усложнения, смятат изследователи от американския Диабетен център Джослин (Diabetes Center Joslin http://www.joslin.org). Откриването на този протектор може да доведе до създаването и развитието на нови методи за профилактика на диабетните усложнения.

Проведеното ретроспективно проучване при 351 пациенти, които живеят с диабет тип 1 над половин век, показва, че някои са защитени от появата на усложнения на очите, нервите и бъбреците (ретинопатия, невропатия и нефропатия) и сърдечносъдово заболяване.

Данните от изследването са публикувани в списанието за лекари на Американската диабетна асоциация – Diabetes Care. Участниците в него са на средна възраст 67.5 години (53% са жени), със средна продължителност на диабета 56.7 години, като заболяването се е изявило средно около 11-годишна възраст.

Голяма част от ветераните не са развили пролиферативна ретинопатия (42.6%), нефропатия (86.9%), невропатия (39.4%) или сърдечносъдово заболяване (51.5%), въпреки преживяните 50 години с диабета.

Независимо от степента на отличен гликемичен контрол понастоящем и през изминалите 15 години (всички участници са поддържали средно ниво на гликиран хемоглобин А1с 7.3%!), тези от тях, които са имали повишени нива в плазмата на две химически вещества – кардоксиетил-лизин и пентозидин, са се оказали над седем пъти по-застрашени от развитието на усложнения (1.3 пъти – за ретинопатия, 3.1 пъти – за нефропатия, 2.5 пъти – за невропатия и 2.3 пъти – за сърдечносъдово заболяване).

Двете вещества представляват крайни продукти на напредналото гликиране на протеините, които водят до възпаление и увреждане на тъканите.

Някои щастливци притежават допълнителен ендогенен защитен механизъм, които обезврежда тези два продукта и предпазва от развитието на усложнения. Бъдещите изследвания ще са насочени към търсенето на този ангел-хранител за хората с диабет тип 1.

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което означава, че имунната система погрешно разрушава здравите клетки на панкреаса, които произвеждат инсулин (бета-клетки), тъй като ги възприема като чужди „нашественици”, подобно на вирусите. Поради тази причина, в тялото не се произвежда инсулин – хормон, който е необходим за превръщането на глюкозата от храната в енергия.

Причината за този процес все още не е напълно установена, но се смята, че освен имунни, участват също така генетични и отключващи фактори от околната среда (най-вероятно инфекции с някои вируси).

Поради липсата на собствен инсулин, хората с диабет тип 1 трябва да си набавят този хормон с помощта на подкожни инжекции (с инсулинова писалка) или чрез постоянна подкожна инфузия (с инсулинова помпа). Този вид инсулиново лечение се нарича базално-болусна терапия.

Целта на тази терапия е да се наподоби максимално секрецията на инсулин от здравите бета-клетки на панкреаса.

Над 2900 хора (www.joslin.org/diabetes-research/medalist_program.html), живеещи с диабета над половин век, са наградени от Диабетния център Джослин със златен медал за триумф на човека и медицината (на снимката), като 28 сладки ветерани са отличени за куража си да живеят със заболяването в продължение на 75 години.

Около 400 златни медалисти участват доброволно в проучване на дългосрочните усложнения на диабета.