За инсулиновите аналози и човешките инсулини

Бързодействащите инсулинови аналози (aspart, glulisine, lispro) имат по-бързо и по-кратко действие от стандартните бързодействащи човешки инсулини и поради това позволяват по-гъвкав режим на хранене (ценно при малките деца), премахват нуждата от междинни закуски, които водят до нежелано наддаване на тегло (от полза при юношите), а в същото време намаляват честотата на хипогликемиите.

И трите инсулинови аналога могат да доведат до подобрение на постпрандиалната хипергликемия (увеличаването на кръвната глюкоза след нахранване) и да намалят риска за хипогликемия (късно след нахранване или преди следващото хранене), както и за нощна хипогликемия (в ранната част на нощта) в сравнение с човешките бързодействащи инсулини.

Те са подходящи при хора с диабет и особено при деца в предучилищна възраст и юноши, при които спазването на стриктен режим на хранене е затруднено поради специфичните особености на съответната възраст.

При деца с капризен и непредвидим начин на хранене бързодействащите инсулинови аналози са за предпочитане, тъй като инсулиновата доза може да се адаптира към променливото количество погълната храна.

Освен това, при децата колебанията на кръвната глюкоза са по-големи (и съответно инсулиновите им нужди са променливи) поради честото им боледуване от вирусни и бактериални инфекции, които водят до много бързо влошаване на гликемичния контрол.

При юношите и младежите, инсулиновите аналози позволяват повече свобода, което е важно поради участието им в социални или спортни мероприятия, които затрудняват спазването на стриктен режим на хранене или предварителното планиране на физическата активност (екскурзии, спортни състезания, партита, дискотека, посещение на заведения за обществено хранене, консумация на алкохол…).

Освен това, в пубертета се повишава инсулиновата резистентност (особено при нежелано наддаване на тегло) и се появяват психологични проблеми, типични за тази възраст (нарушава се умишлено режимът на лечение, появяват се хранителни разстройства като анорексия или булимия).

Дългодействащите инсулинови аналози glargine и detemir (гларжин и детемир), поради по-плавния си профил на действие, могат да водят до по-малък риск за нощна хипогликемия (около 03:00 ч.) както и за ранна сутрешна хипергликемия (в следствие на „феномена на зазоряването” – повишаването на кръвната глюкоза между 04:00 и 07:00 ч. поради увеличената секреция на растежен хормон), отколкото NPH (неутрален протамин Хагедорн) инсулините, използвани за базална терапия.

При кои хора с диабет могат да се прилагат инсулинови аналози?

Бързодействащи инсулинови аналози: Инсулиновият аналог aspart (аспарт) може да се прилага за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст две години или по-големи. Инсулиновият аналог lispro (лиспро) няма посочено специфично възрастово ограничение, но клинични проучвания с него са проведени при деца на възраст от две до 11 години и от 9 до 19 години. Най-новият инсулинов аналог glulisine (глулизин) е одобрен да се прилага за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст шест години или по-големи, нуждаещи се от инсулиново лечение (не е изследван при деца с диабет тип 1 под четири години).

Дългодействащите (базални) инсулинови аналози могат да се използват за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст шест години или по-големи. Те все още се изследват при деца под 6-годишна възраст и поради това не са одобрени да се прилагат при по-малките. Гларжин и детемир имат по-предвидим профил на действие през цялото денонощие (нямат пиков ефект) за разлика от човешките NPH инсулини.

Десетгодишното американско проспективно проучване DCCT (Diabetes Control and Comlications Trial) установи, че стриктният гликемичен контрол с интензифицирано инсулиново лечение понижава риска за микроваскуларни усложнения при хората с диабет тип 1, но увеличава два до три пъти риска на хипогликемии. Интензифицирано инсулиново лечение означава базално-болусна терапия (виж по-надолу в текста) и многократно измерване на кръвната глюкоза в денонощието с цел адаптиране на инсулиновата доза.

Това е най-мащабното изследване, в което участваха млади хора и юноши над 13-годишна възраст с това заболяване. Ползите от добрия гликемичен контрол се оказаха запазени и през следващите 10 години наблюдение на участниците, въпреки лекото увеличаване на стойностите на гликирания им хемоглобин след приключване на активната фаза на проучването.

Тези резултати създадоха хипотезата за „метаболитната памет”, според която постигането на добър контрол на кръвната глюкоза при диабет тип 1 от самото начало след поставяне на диагнозата води до дългосрочни ползи по отношение на усложненията на очите, нервите и бъбреците, но с цената на повече хипогликемии.

Инсулиновите аналози имитират по-точно нормалната секреция на инсулин

Хората без диабет имат постоянна секреция на ниска доза инсулин, която потиска производството на глюкоза от черния дроб в периодите на гладно (базален инсулин) и изразена секреция на инсулин в рамките на 15 минути след нахранване, която продължава около три часа (болусен инсулин) и по този начин осигурява усвояването на постъпилата от храната глюкоза. Това е естественият механизъм за поддържане на нормални стойности на кръвната глюкоза през цялото денонощие – на гладно и след нахранване.

При хората с диабет тип 1 се цели да се постигне максимално наподобяване на тази нормална (физиологична) инсулинова секреция с помощта на подкожна доставка на инсулин (с писалки или с инсулинова помпа) – базално-болусна терапия.

Базално-болусната терапия представлява подкожно инжектиране с пен на базален инсулин (интермедиерен NPH или дългодействащ инсулинов аналог – една или две дози в денонощието в зависимост от вида на инсулина) и на болусен инсулин с различен пен (бързодействащ инсулин или инсулинов аналог) преди всяко основно хранене (сутрешна закуска, обяд и вечеря).

Още за предимствата на инсулиновите аналози, както и за особеностите на отделните възрастови групи деца, четете в следващия ни брой.