Диабетът учи на дисциплина и здравословен живот



01/06/2011

През септември миналата година малкият Ивайло се разболява от бронхопневмония, вдига висока температура, сънува кошмар, стряска се... от следващата сутрин животът на едно българско семейство се променя коренно и завинаги.

Казвам се Таня Петкова, на 34 години съм, от Стара Загора. Майка съм на едно прекрасно дете - Ивайло. През септември 2010 ни приеха в болницата с диагноза бронхопневмония. Тогава Ивайло беше на две години и три месеца.

В клиниката разбрахме, че детето ни има диабет. Когато ми го съобщиха, нямах време да се шокирам и да изпадам в депресивни състояния. Единствената ми мисъл беше да помогна на детето си.

Веднага потърсих информация за заболяването в интернет. В болничното заведение, където бяхме, нямаше подготвен лекар, който да ме обучи как да се справям със специфичните потребности на сина си.

Наложи да отидем до клиниката на доц. Коприварова в София, след като установихме, че в цяла Стара Загора няма специалисти в тази област, с изключение на д-р Рени Колева, детският ендокринолог, който изключително много ни помогна и продължава да ни помага безрезервно и да се бори за един по-спокоен живот и по-добро бъдеще за децата с диабет.

Не мога да кажа, че държавата не прави нищо, но това, което се прави за децата с диабет, е крайно недостатъчно. Държавата ми дава двойни детски надбавки въз основа на решение на ТЕЛК, също така получавам 168 лв. месечни помощи, както и месечна добавка за социална интеграция на хора с увреждания в размер на 19 лв. Общата сума, която получавам от държавата, на месец е около 255 лв.

Не мога да определя точната стойност на лечението на Ивайло, тъй като терапията не включва само медикаменти, а и строг хранителен режим с висококачествени продукти - риба, телешко месо, пилешко, храни, богати на фибри, качествени плодове и зеленчуци.

Държавата също така ми отпуска годишно 1100 лентички за мерене на кръвна глюкоза с глюкомер, които са твърде недостатъчни при малко дете.

Трябва да измервам кръвната глюкоза на Ивайло по пет пъти на ден, свела съм ги до четири, за да пестя лентички. Ако той е дори с лек грип или настинка, ще се наложи да използвам много повече лентички, тъй като ще меря кръвната му глюкоза на всеки 1-2 часа.

Случвало ми се е да му измеря ниво на кръвната глюкоза 1.9, случвало се е да бъде и 24, което неминуемо води до проблеми в общото му състояние.

При всяко инжектиране на инсулин аз трябва да сменям игличката на инсулиновата писалка, но не го правя, за да спестя и от това. За един месец от аптеката ми дават две безплатни иглички, а само за ден ми трябват поне четири.

Детето с диабет спазва строг хранителен и двигателен режим. В момента Ивайло е на четирикратен прием на инсулин. В началото за него беше травмиращо да го боцкам, но сега посвикна и сам идва да му инжектирам инсулина.

Аз уча Иво, че той си слага инсулин, а другите деца не го правят, но това не го прави различен. Научила съм го да ме пита, преди да изяде нещо и да го дава на мама, ако не е подходящо за него. Той е много малък и все още не е изградил вредни хранителни навици, затова не ми е трудно да се справям.

Кухнята в нито едно детско заведение не е съобразена със специфичните нужди на децата с диабет. Смея да твърдя, че голяма част от персонала в детските ясли и градини в страната няма необходимата подготовка, за да се грижи за дечица със захарна болест, тъй като те изискват засилено внимание, наблюдение и адекватни действия при нужда.

Знам, че под егидата на Националната асоциация на децата с диабет и Министерството на здравеопазването е проведено обучение в детските ясли и градини на тема: "Децата с диабет не са различни", но само в големите градове.

Всяка майка сама трябва да прецени рисковете и да реши може ли да повери детето си на служителите в детските заведения и ще срещне ли там нужното разбиране и внимание. Трудно ми е да повярвам, че госпожата в яслата, която трябва да се грижи за група от няколко дечица, дори да има желание, ще намери нужното време, за да се съобрази с нуждите на Иво.

Ивайло в момента е на бързодействащ и дългодействащ инсулин. Най-новите инсулини, аналоговите, дават много по-голяма свобода във всекидневието, не налагат такъв строг режим, какъвто има детето ми в момента.

С инсулиновия аналог няма да го следя постоянно колко интензивно играе, за да знам дали да му дам една хлебна единица повече или да го огранича.

Здравната каса поема аналоговия инсулин, но с много тежка процедура и обработка на документи, която продължава с месеци.

Държавата не е подала ръка на семействата за закупуване на инсулинови помпи, които са изключително практични особено в ученическа възраст, защото дават голяма свобода и отменят родителя. Средно такава помпа струва 10 000 лв., но, дори да успеем да я закупим, инсулините за нея не се поемат от касата.

Нямам възможност да работя, тъй като няма кой да се грижи за сина ми, съответно съм принудена сама да намирам начин да заплащам осигуровките си. Детето ми не се ползва с привилегии при прием в детско заведение. Когато научихме диагнозата, се наложи съпругът ми да замине в чужбина, за да можем да се издържаме... Сега сериозно обмисляме цялото семейство да емигрира.

В медицината няма доказан случай, в който да се е излекувало дете, тъй като при диабет умират бета-клетките в панкреаса, а те няма как да се възстановят. Правени са опити за присаждане на такива клетки, но към момента безуспешно. Надявам се, че в близко бъдеще ще се случи чудо и ще има реален шанс децата да се излекуват.

В момента аз реално не лекувам детето си, а го поддържам в добро състояние с четири стъпки – поставяне на инсулин, хранителен режим, двигателна активност и добър контрол на диабета. Спазват ли се тези четири стъпки детето ще бъде добре и ще се сведе до минимум увреждането на органите.

Цялото ни семейство промени хранителните си навици. Диабетът учи на дисциплина, на рационално хранене и като цяло на един по-здравословен начин на живот. Болестта на детето много ни сплоти, направи ни по-силни!

Диабетът е бреме, но от нас зависи да го превърнем от голямо бреме в по-малко. При един по-строг контрол от страна на родителите децата с диабет имат равен шанс и с нищо не се различават от останалите. Нашите деца са здрави деца, които имат нужда от много любов и повече грижи.

Деница ПЕЕВА

www.framar.bg

Тел.: (042) 655 100

E-mail: office@framar.bg