Достъп само за абонати
Достъп до пълното съдържание на статиите в сайта на списанията ни МД, Доктор Д и Кардио Д имат само абонати.
Информация за начините за абониране можете да намерите на нашата страница за абонамент
Сайтът spisaniemd.bg е най-голямата специализирана информационна база данни в областта на медицината на български език, с над 8000 статии във всички области на медицината и за повечето заболявания.
Инсулинът чества 90 години!

Антидиабетният хормон е открит в Университета на Торонто от канадските лекари д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и д-р Чарлз Бест (студент по медицина) през лятото на 1921 година и е едно от най-големите постижения на ХХ век. През 2011 се навършват и 120 години от рождението на д-р Бантинг.
Двамата канадски изследователи (на снимката Бантинг е в дясно) са инжектирали екстракт, извлечен преди това от островите на животински панкреаси, на кучето Мърджъри, развило тежък диабет тип 1 поради отстранен оперативно панкреас.
Животът на Мърджъри е спасен през драматичната нощ на 29 срещу 30 юли преди 90 години и състоянието й бързо се подобрява само за броени часове поради овладяване на диабетната кетоацидоза.
Благодарение на екстракта с антидиабетен хормон, наречен по-късно инсулин (името произлиза от латинската дума insula – остров), едно фатално заболяване се превръща в нарушение на обмяната, което може да бъде контролирано… Пред дома на сър Бантинг, превърнат в къща-музей през 1989 година, кралица Елизабет II запали пламъка на надеждата, който гори и ще гори денем и нощем, докато не бъде открит начин за излекуване на диабета.
С помощта на д-р Джеймс Колип, Бантинг и Бест за първи път през януари 1922 прилагат на Леонард Томпсън – британско момче с диабет тип 1, достатъчно пречистен инсулинов екстракт от говежди панкреас. Неговата майка предприема дългото пътуване с кораб от Англия до Канада, защото е прочела, че е открито средство срещу диабета.
Едно денонощие след започването на инсулиновото лечение от д-р Бантинг, опасно високата кръвна глюкоза на Леонард спада до почти нормални нива и изхвърлянето на три до пет литра урина на ден намалява. Момчето се превръща в научна сензация и завинаги влиза в историята.
До този момент лекарите са назначавали почти пълен глад (прием на по-малко от 450 калории на ден) на своите пациенти с диабет тип 1 при пълно изключване на въглехидратите от храната. Подобен аскетизъм е удължавал живота за известно време, но е бил много мъчителен за спазване. Откриването на инсулина е чудото – Свещенният Граал за хората с диабет тип 1, променило много човешки съдби…
През 1922 година Университетът на Торонто дава разрешение на няколко фирми да започнат фабричното производство на инсулин. Лекарите Бантинг и Бест не са патентовали своето откритие, което би направило тях и техните наследници милиардери. Защо ли? Защото някои хора са толкова велики, колкото и техните открития, достойни за Нобелова награда (присъдена през 1923 година).
1923 е годината, през която в Копенхаген, Дания започва да се произвеждат флакони с инсулин от Ново Нордиск (фирмата се е наричала тогава Нордиск Лабораториум). Едва през 1989 година Нордиск (думата означава северен) Лабораториум се обединява с Ново (думата означава ново, иноваторско) Лабораториум в Ново Нордиск (до този момент двете датски фирми са конкуренти).
През 1946 се появява интермедиерният неутрален протамин Хагедорн (NPH) инсулин. Той носи името на своя откривател в Нордиск Лабораториум – датчанинът Ханс Кристиян Хагедорн и представлява суспензия между двата протеина – инсулин и протамин, с цел да се забави действието на антидиабетния хормон.
Първият бързодействащ неутрален инсулин (бистър разтвор) дебютира през 1961, а първата смес между този вид инсулин (бързодействаща компонента) и NPH инсулин (бавна компонента) дебютира през 1964 година.
Следва времето на монокомпонентните (високопречистените) свински инсулини с помощта на хроматографска технология, които изместват своите предшественици. Първият монокомпонентен инсулин в света се появява през 1973 година.
През 1981 и 1982 година дебютират рекомбинантните човешки инсулини (бързодействащи и интермедиерни – NPH), които постепенно изпращат животинските инсулини в миналото.
Изследователите се стремят да усъвършенстват инсулиновите препарати така, че те да наподобяват максимално физиологичния профил на действие на инсулина, секретиран от здравия панкреас, както и да развиват все по-лесни, безопасни и дискретни устройства за тяхната доставка.
През 1961 в употреба е въведена първата еднократна спринцовка за подкожно инжектиране на инсулин. През 1985 е налице автоматично устройство за доставка на инсулин (писалка, пен) и пълнители за неговото зареждане (пенфил).
На пазара се предлагат различни модели писалки, които се зареждат с пълнители с различни инсулини (бързодействащи, интермедиерни, смеси). През 1989 се появява първата предварително напълнена писалка (НовоЛет на Ново Нордиск). През 1993 дебютира НовоПен3…
Първият бързодействащ инсулинов аналог lispro се появява през 1996. Днес се използват три бързодействащи инсулинови аналога (aspart, glulisine, lispro), които имат по-бързо и по-кратко действие от стандартните бързодействащи човешки инсулини, поради което позволяват по-гъвкав режим на хранене, премахват нуждата от междинни закуски, които водят до нежелано наддаване на тегло, а в същото време намаляват честотата на хипогликемиите.
Инсулиновият аналог aspart (аспарт) може да се прилага за лечение на диабет при юноши и деца на възраст две години или по-големи. Инсулиновият аналог lispro (лиспро) няма посочено специфично възрастово ограничение, но клинични проучвания с него са проведени при деца на възраст от две до 11 години и от 9 до 19 години. Най-новият бързодействащ инсулинов аналог glulisine (глюлизин), одобрен за употреба през 2006, не е изследван при деца с диабет тип 1 под четири години.
Дългодействащите инсулинови аналози glargine и detemir (гларжин и детемир) са разрешени да се използват за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на шест години или по-големи. Те все още се изследват при деца под 6-годишна възраст и поради това не са одобрени за приложение при по-малки деца. Гларжин и детемир имат по-предвидим профил на действие през цялото денонощие (нямат пиков ефект) в сравнение с човешките NPH инсулини.
Днес, световният пазар на инсулини се поделя между Ново Нордиск (46%), Санофи-Авентис (34%), Лили (19%) и всички останали производители (1%).
За допълнителна информация: www.spisaniemd.bg
Инсулинови аналози при деца и юноши с диабет тип 1. Клуб Д, бр. 1, февруари 2011
Да разбираме диабета и да го контролираме. Клуб Д, бр. 5, октомври 2009
Светът на диабета: история, настояще и бъдеще. Клуб Д, бр. 4, август 2008
Кои са предимствата на инсулиновите аналози и инсулиновите аналогови смеси пред човешките инсулинови препарати? Клуб Д, бр. 4, август 2008
