Дебело българче да се наричам…



01/05/2011

Все повече са затлъстелите или с наднормено тегло деца в българските училища, показват резултати от национално проучване за храненето на учениците у нас, организирано от Националния център по опазване на общественото здраве, Клиниката по ендокринология, диабет и генетика на Университетската педиатрична болница – София и Катедра Педиатрия на Медицинския университет – София.

Подобно мащабно изследване не е правено от 1998 година. През 2008 бе изследвано само храненето на първокласниците, което тогава показа, че над 20% от тях са с наднормено тегло. За сравнение, през 1998 делът на затлъстелите българчета е бил почти наполовина по-нисък – 12%.

В националното проучване, което започна през есента на 2010, са анкетирани над 3500 деца на възраст от 5-6 до 19 години в цялата страна. Събрани са данни за антропометричните показатели, храненето, хранителното поведение и физическата активност на деца от 35 училища. Те ще бъдат обработени и обявени до средата на 2011.

Целта е да има актуална и точна информация, която да послужи за промоция на детското здраве, а също и за разработване на национална политика в областта на детското и ученическото хранене.

Затлъстяването е водеща причина все повече деца да заболяват от диабет тип 2, който доскоро беше характерен за възрастни хора над 40 години, а днес вече се диагностицира и при 6-7-годишните.

От септември 2009 е в сила Наредба 37 за здравословното хранене на учениците, която категорично забрани нездравословни храни (пържени картофени и тестени изделия; пържени ядки; захарни и шоколадови изделия, с изключение на шоколад; сладкарски продукти с високо съдържание на мазнини и захар, сиропирани сладкиши; сухи супи и сухи бульони) в училищните столове и бюфети.

По европейската схема Училищен плод, през учебната 2010/11 година над 126 000 деца от повече от 1000 учебни заведения у нас получават два пъти в седмицата пресни плодове и зеленчуци, на стойност 2 600 000 лева с цел създаване на трайни навици в подрастващите да консумират здравословни храни.

В интервю за вестник Дневник (www.dnevnik.bg) диетологът проф. Донка Байкова, която е и експерт по детското хранене, заявява, че:

Децата в детските ясли и градини се хранят много добре. Сборникът за тяхното хранене е съвсем актуален и съобразен с всички съвременни изисквания. Персоналът винаги е много ангажиран. Контролните органи проверяват непрекъснато и всички несъответствия с изискванията се коригират навреме.

В яслите и градините се осъществява трикратно хранене на дечицата – закуска, обяд и следобедна закуска. В рамките на този трикратен прием те си набавят 100% от всички жизненоважни хранителни вещества – белтъчини, витамини, минерали и 75% от нужната енергия за деня.

В училищата положението е много лошо. В края на 2009 г. бе създадена наредба 37, която беше силно подкрепена от цялата общественост, в това число и от родителските организации.

В наредбата има забранителни клаузи, но на практика положението с предлаганите подкрепителни закуски и напитки в училищните бюфети не се промени. Явно комерсиалната страна и интересите на търговците надделяха над интереса децата да се хранят здравословно.

При подготовката на наредбата направихме едно проучване какво се предлага в училищните бюфети. Имаше смайващи неща – 16 вида газирани напитки, в които няма никаква хранителна компонента. Ако има нещо хранително, това е само захарозата, оттам нататък имаше оцветители, овкусители, ароматизатори, даже емулгатори, които да имитират плодова консистенция, но нямаше никаква натурална съставка.

Сандвичите бяха много еднообразни – със салам или с кашкавал, кифлите бяха огромни, баниците много мазни, а захарните изделия – в изобилие. В една вафла например има 500 калории и никакви полезни неща, има само трансмастни киселини, и то в огромни количества.

При всички възрастови групи деца в България – от 1 до 19 години, има по-нисък прием на калций, желязо и цинк. Големият проблем е с приема на мляко, той е до два пъти по-малък от препоръчителния.

Това трябва да се дава за вечеря на децата, а родителите не го правят. Витамините от групата B са дефицитни, а се съдържат в пълнозърнестите храни. Сандвичите, които ядат децата, са с хляб от бели брашна. Дефицитна е и фолиевата киселина, през последните години имаме и дефицит на витамин А, което означава, че не се приемат оранжеви и зелени зеленчуци.

Децата не приемат достатъчно моркови, кайсии, тиква и листни зеленчуци. В същото време има свръхконсумация на колбаси – до два пъти повече. Риба не се яде, не се предлага пълнозърнест хляб на децата, а те трябва от ранна възраст да се приучават да го ядат. Дефицитен е приемът на плодове и зеленчуци.

Приемат се много мазнини, и то предимно от животински произход, които са богати на холестерол и на наситени мастни киселини. Като резултат се появи метаболитен синдром, който наблюдаваме през последните години при българските ученици.