Основни проблеми за хората с диабет в България


vd 01/02/2011

Най-големият проблем през последните 20 години е липсата на дългосрочна държавна политика за профилактика и ефективно лечение на диабета. Политика, насочена към профилактика на тежките усложнения на заболяването и ограничаване на неговото лавинообразно увеличение.

Тази политика трябва да отговори на въпроса къде и как сега да вложим нужните средства – за профилактика, самоконтрол, обучение на пациентите (и всички българи) за здравословна промяна в начин на живот, за да намалим значително огромните разходи, които ще трябва да направим през следващите 20 години, когато диабетиците ще се удвоят, а днешните болни – ще се инвалидизират.

В света вече има „пандемия от диабет”, но в България все още няма действащи нито Национална програма за борба с диабета (тя трябваше да бъде приета от парламента през есента на 2008), нито Национален диабетен регистър…

Диабетният регистър ще даде ясна представа за точния брой на диабетиците, реалните нужди от конкретни медикаменти и консумативи за самоконтрол, ефективността на провежданото лечение, настъпилите усложнения, инвалидизации и други крайни резултати.

Сега всички управленски решения се взимат „на тъмно” и поради това парите винаги не стигат, а милиони се харчат неефективно!

Липсва ясна програма за обучение на диабетноболните за самоконтрол и активно участие на самите пациенти в управлението на диабета, което го прави много по-неефективно. Обучението е оставено на „добрата воля” на ендокринолозите без ясна програма, без системен контрол на неговото качество и ефективност от страна на МЗ, НЗОК и БЛС.

Здравната каса не осигурява достатъчно тестове за самоконтрол на диабета. Това се отнася особено за болните на интензифицирано лечение с инсулин над 18-годишна възраст. На тях са им необходими 1100 тест-ленти, а НЗОК заплаща годишно само за 150!

Това налага тези болни всеки месец да доплащат по 100 лева за тестове или да не провеждат назначеното им от лекарите лечение, което води до бързи инвалидизиращи увреждания.

Неосигуряване от НЗОК на достатъчно талони за периодични изследвания, прегледи и консултации при ендокринолози и други лекари-специалисти също е игнориран от здравната бюрокрация проблем.

Например в „Критериите за провеждане на инсулиново лечение на болни от захарен диабет” на НЗОК се посочва, че се препоръчва „интензифицирано инсулиново лечение” и „е необходимо изследване на HbA1c (гликиран хемоглобин) на всеки три месеца”.

В действителност НЗОК заплаща само едно изследване на HbA1c годишно, на КЗП (кръвно-захарен профил) – два пъти, на холестерол – един път , на различните усложнения на диабета (и то само ако вече са констатирани) – по един преглед при специалист годишно…

Парадоксално е, че при диабет без усложнения не се предвиждат прегледи при специалисти . Така става невъзможно да се открие дадено увреждане още в началото и да се забави неговото развитие във времето, чрез подходяща терапия.

Липсва система за периодични профилактични прегледи за всички диабетни увреждания, каквато имаше преди така наречената „здравна реформа”, както и платено от НЗОК съвременно лечение на настъпилите вече увреждания. Това принуждава голяма част от болните да не се лекуват правилно (поради липса на средства) и води до по-бързата им инвалидизация.

Затова в България има експлозия на всички диабетни увреждания, за лечението на които НЗОК дава (и ще дава все повече) огромни средства. Това нямаше да се случи, ако (след 2000 година) не бяха занемарени системното контролиране и профилактика на диабета и усложненията му.

В тази връзка предлагаме (отново и отново) възстановяване на систематичното, повсеместно обучение на диабетноболните, разкриване на мрежа от Диабетни центрове в цялата страна за системно комплексно наблюдение и лечение на диабета и всички негови усложнения (от екипи от специалисти), осигуряване на достатъчно средства за самоконтрол на диабета, прилагане на най-съвременно лечение…

Защото в България и до сега диабетът е „приоритет” само на думи.

Д-р Адриан СТОЕВ, доктор по педагогика

Председател на Българска асоциация диабет (www.badiabet.com)

Член на УС на Конфедерацията за защита на здравето, живее от 38 години с диабета