Защо се чувстваме уморени?



01/10/2010
Първият източник на енергия за нашето тяло е глюкозата, която постъпва в кръвта след нахранване. За да усвоим глюкозата, ние се нуждаем от хормон, наречен инсулин. Инсулинът се произвежда в нашия панкреас от клетки, наречени бета-клетки, който са разположени в ендокринната тъкан на жлезата – в островчетата на Лангерханс. Ако имаме диабет, то нашият панкреас или не произвежда инсулин (диабет тип 1), или не го използва ефективно поради инсулинова резистентност (диабет тип 2). И в двата случая, тялото не може да усвоява правилно глюкозата, а това означава, че му липсва източник на енергия. Поради това се чувстваме уморени, разсеяни, отпаднали. В същото време нивото на глюкозата в кръвта е увеличено и продължава да се повишава (хипергликемия). Поради това, казваме, че захарният диабет е състояние при което „клетките ни плуват в глюкоза, а гладуват за глюкоза”. При пълна липса на инсулин, се появява жажда (полидипсия), глад (полифагия), често уриниране (полиурия) и отслабване на тегло. Причината? Организмът ни се стреми да изхвърли натрупаната в кръвта глюкоза, вследствие на което губи течности (произвежда повече урина, която съдържа глюкоза – глюкозурия). Глюкозата е източник на енергия (калории) – поради липсата на калории, изпитваме глад и губим тегло (започваме да горим запасите си от мазнини). В кръвта ни се натрупват отпадни продукти на мазнините - кетонови тела, които повишават киселинността на кръвта и имат токсични ефекти (диабетна кетоацидоза). Това състояние застрашава живота и трябва да бъде овладяно спешно чрез доставка на външен инсулин. Част от кетоните се изхвърлят чрез белите ни дробове (появява се дъх на ацетон или гнили ябълки) и чрез бъбреците (кетонурия). Как можем да си върнем енергията? При диабет тип 1 е необходимо да се инжектира инсулин. При изявата на хипергликемията и свързаните с нея други нарушения, над 90% от бета-клетките на панкреаса са вече разрушени от собствената имунна система (диабет тип 1 е автоимунно заболяване). Доставката на инсулин е единственото средство за постигане на контрол на нарушението в обмяната и поддържането на живота. Без този хормон, всеки човек става напълно изтощен. А при децата, спират и процесите на растеж и развие. Без инсулин, тялото умира. При диабет тип 2 контрол върху нарушението в обмяната се постига чрез възстановяване на баланса между вноса на енергия (храна, съдържаща въглехидрати с нисък гликемичен индекс) и разхода на енергия (редовна физическа активност). Подобно поведение: 1. Помага за постигане и поддържане на нормално телесно тегло – при хората с диабет тип 2 тази мярка води до намаляване на инсулиновата резистентност – повишава се чувствителността (апетита) на клетите към собствения инсулин, а той от своя страна подобрява усвояването на глюкозата и използването й за производство на енергия 2. Загубата на наднормените килограми има и други полезни действия - понижава се кръвното налягане и се нормализират нивата на липидите (мазнините) 3. Нуждите от инсулин също се намаляват, което позволява на бета-клетките на панкреаса да се разтоварят от свръхпроизводството на инсулин и да си отдъхнат (тяхната жизненост се запазва по-дълго време) Диабет тип 2 е наричан в миналото „тлъст диабет”. Това заболяване най-често развиват обездвижените и затлъстели хора.