Скъпи пациенти



01/10/2010
Мая е омъжена за англичанин, но от четири години живее със семейството си в България в село до Варна. Домакиня е, не работи и не се осигурява за здраве, като оправданието й е, че от грижите за децата не й остава време, за да обикаля по различни инстанции. Освен това не е и наясно с осигурителната система. Когато все пак й се наложи да отиде на лекар, просто си плаща прегледа. Наскоро, обаче, разбира, че трябва да влезе в болница. От лечебното заведение я предупреждават, че за да й направят нужната гинекологична операция, трябва предварително да си внесе здравните осигуровки за три години назад или да плати 830 лв. - цената на лечението. Като Мая са над 1.2 млн. българи, които не се осигуряват за здраве по данни на Националната агенция за приходите (НАП). Причините за отпадането им от осигурителната система не са ясни - никой не е правил проучване по този въпрос. Предполага се, че част от хората са в чужбина, други нямат финансови възможности, като трайно безработните например, а трети - просто не искат да участват в система, която не им осигурява напълно безплатно лечение и ги принуждава непрекъснато да доплащат дори… за услуги, от които нямат нужда. Доскоро всички тези нередовни граждани се лекуваха безплатно, тъй като нито семейните лекари, нито лечебните заведения проверяваха кой си е плащал осигуровките. Сега обаче лечение не се отказва само при спешни случаи, а останалите пациенти трябва да си платят. Някои болници дори заплашиха, че ще си търсят парите по съдебен път. Въпреки това проблемът с неосигурените още виси и здравните заведения продължават да трупат загуби. В "Пирогов" например за първото тримесечие на тази година те са 169 799 лв. Там се лекуват средно по 50-60 души месечно без осигуровки заради спешния профил на лечебното заведение. Здравното осигуряване в България е задължително, но това като че ли се забравя и досега няма наказани. Размерът на вноската за 2010 г. е 8%. Тя се поделя между работодател и работник в съотношение 60:40. Осигуровката се поема от държавата за децата, пенсионерите, социално слабите и инвалидите. Самоосигуряващите се плащат здравна вноска поне върху половината от минималния осигурителен доход за годината, който за 2010 г. е 420 лв. Правата се прекъсват, ако не са внесени повече от три месечни вноски през последните 36 месеца. Хората, които живеят в чужбина повече от 183 дни през годината, могат да не плащат здравни вноски след предварително подадено заявление до НАП. От 2010 г. те не са длъжни да го предават лично, това могат да направят и роднините им в България. Когато се върнат в страната, могат да възстановят правата си след изтичане на шест последователни месеца, през които се осигуряват или след еднократно плащане на 12 вноски върху минималния осигурителен доход. Мая обаче не може да се възползва от това право, защото живее в България вече четири години, а преди това е била шест години в Англия. Нейните права са прекъснати и, за да ги възстанови, трябва да внесе здравните си осигуровки за последните 36 месеца. От тази година глобите за нередовните граждани са от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията може да стигне до 3000 лв. Де юре Мая задължително трябва да плати вноските си, за да си спести глобите, но де факто НАП няма как да провери над един милион души с пропуснати плащания. Все пак има възможност те да бъдат "изловени", ако им се наложи да ползват "държавна" здравна услуга. Тогава джипито или болницата могат да сигнализират в НАП. Здравните вноски, които трябва да се възстановят, са различни за всяка година, като върху тях се натрупват и лихви (виж таблицата). Мая трябва да плати за част от 2007 г., за 2008 г., за 2009 г. и за първите месеци на 2010 г. За да не се обърка обаче, е по-добре да отиде в териториалната служба на НАП. Ако след като си внесе дължимите вноски, се окаже, че това все още не е отразено в системата, а трябва да постъпи в болницата, може да поиска от НАП удостоверение, че е с непрекъснати здравноосигурителни права, което да послужи пред здравните органи. За да й издадат този документ, трябва да представи пред данъчните вносните бележки. Проверка дали един гражданин е осигурен може да се направи на сайта на НАП (www.nap.bg) или на тел. 0700 18 700 - кол-центъра на агенцията, на цената на един разговор. Дължимите суми се плащат по банков път. Семейните лекари също вече проверяват какъв е здравноосигурителният статус на пациентите още при влизането им в кабинетите и карат тези, които не са осигурени, да си платят прегледа. "Когато са социално слаби, ги обслужваме без пари, защото не можем да върнем болен човек, но това поражда сериозни проблеми. Основният е, че по този начин системата става финансово по-слаба и се опорочава социалният принцип, залегнал в здравното осигуряване - да плащат всички, а медицински услуги да ползват нуждаещите се," обясни Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. В болниците също се правят проверки "на входа". "Пирогов" не отказва медицинска помощ на никого. От 1 април обаче изискваме актуално копие от здравноосигурителния статус и то става част от историята на заболяването, каза зам.-директорът Людмил Джунков. Пациенти, които имат възможност, се приканват да си платят здравните вноски. Със социално слабите се заема социален работник - издирва близките им, настанява ги в домове, а когато нямат роднини, подава документи във фонда към Министерството на труда за възстановяване на парите. Същият социален работник преценява и кой от първата група спешни пациенти има възможност да си плати или осигуровките, или лечението. След предприетите мерки резултатите са очевидни - за април загубите на болницата са паднали на 4000 лв., докато за януари са били 53 000. Но винаги има и извънредни ситуации - приетият в "Пирогов" с 5 куршума бизнесмен от Самоков Юри Галев се оказа неосигурен… Лечението му беше скъпо, но пациентът почина и сега няма кой да възстанови на болницата разходите, тъй като Галев нито е пенсионер, нито е инвалид, нито е социално слаб, така че държавата да плати за него. Най-тежък е проблемът при хора, които дори нямат документи за самоличност. Такива случаи има в почти всички болници. Директорът на Втора градска болница Красимир Пандев разказа как се е налагало да вадят лични карти на болни, за да могат да ги приемат. "Имали сме пациенти със сърдечносъдови проблеми, при които само стентът струва над 1200 лв., а са необходими и катетри, така че само един болен ни е струвал 2500 лв.," разказа Пандев. Повечето болници вече взимат и по-сериозни мерки - проучват възможностите да заведат дела срещу пациенти. "Искам да подчертая, че не става въпрос за спешните пациенти и за социално слабите, те ще бъдат лекувани при всички случаи", заяви зам.-директорът на "Пирогов". Подобен вариант обмислят и в болница "Д-р Георги Странски" в Плевен. Лечебното заведение е изгубило миналата година над 800 000 лв. от неосигурени, за които няма кой да плати. В Правителствена болница пък препращат болните към други лечебни заведения, ако не си платят предварително и ако не се нуждаят от спешна помощ. От здравно неосигурените здравната каса ще загуби от невнесените месечни вноски поне 260 милиона лева тази година. Как се влиза в системата? 1. В НАП се плащат вноските за последните 36 месеца 2. След това самоосигуряващите се и трайно безработните трябва да продължат да плащат в НАП по 16.80 лв. месечно, за да останат в системата 3. НАП издава удостоверение, че гражданинът е с възстановени права 4. За издаването на удостоверението пред данъчните се представят вносните бележки за платените осигуровки Колко струва сега да се възстановят правата? 2007 г. - осигуровка 79.20 лв., лихви 27.78 лв. 2008 г. - осигуровка 86.40 лв., лихви 17.47 лв. 2009 г. - осигуровка 124.80 лв., лихви 7.47 лв. 2010 г. - от 1 януари по 16.80 лв. месечно